Ad Config - Website header

 

Article_top

Имаме нов етап в общуването между политиците – те вече не си говорят през телевизорите. Пишат си на телевизорите.

Новаторът в тази инициатива за писмени сношения е лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Във вторник картинката на телевизия „Алфа“ изчезна и вместо нея се появи надпис: „Как Сорос още управлява България. Истанбулската конвенция щеше да мине под натиска на ГЕРБ – Цветанов, и НФСБ – Валери Симеонов, ако не бях се противопоставил яростно. Волен Сидеров.“ После се заредиха и други надписи, предимно насочени срещу Валери Симеонов, наречен човека на Сорос в България. Някой засече, че посланието се сменя на седем минути, следователно около седем минути са нужни на средностатистическия зрител на телевизия „Алфа“ да прочете едно изречение. Каквото искате си приказвайте, но Волен Сидеров намери начин телевизията да му излиза толкова евтино, колкото никоя друга.

Валери Симеонов отвърна на удара с декларация за снемане на доверието. Тази ситуация напомня на една родна и една международна. Не беше много отдавна, когато обединените реформатори се скараха, помним добре тази предопределена драма. Тя изглеждаше по-интелигентно, но по същността си не се различава от случващото се сега с обединените патриоти. Един се откъсва заради принципи и започва кавга с друг, който остава също заради принципи. И така, докато се разбере, че принципите не са били ясни още от самото начало и че личностите са по-важни от принципите. Ако Валери Симеонов в момента ви прилича на Петър Москов, то е защото в предишната премиера на пиесата Москов играеше неговата роля. Разликата е единствено в това, че когато гледахме постановката с реформаторите, тя изглеждаше, че е направена от професионален театър, а сега прилича на постановка на читалищен самодеен състав. Нищо не се променя, само нивото пада все по-надолу. Брандираният като „златен пръст“ Волен Сидеров се ребрандира като „среден пръст“, което е изцяло в духа на времето.

Международната прилика е малко по-трудна за отгатване. Волен Сидеров почва персонална битка с Джордж Сорос, въпреки че в младите си демократични години е бил част от вестник, създаван включително и с финансова подкрепа от Сорос, обича Русия и по-специално Русия на Путин. Не ви ли напомня това твърде много на един лидер, който обяви персонална война на Джордж Сорос, въпреки че в младите си либерални години е учил със стипендия на Сорос, флиртува с Русия и за по-директно направо с Путин? Виктор Орбан е този задграничен политик. Волен Сидеров се е повдигнал на пръсти и се стреми да го стигне. Но колкото и да се старае да се превърне във Виктор Орбан, няма да му се получи по причини, които заслужават отделен анализ.

Всичко това става на фона на една много уморена, средно безразлична и доста озлобена България, която живее с чувство за тежка прокоба, но и с някакво предчувствие за финал. Чувството за залез вече витае из въздуха. Но как ще дойде този финал, никой не знае. С революция? Революционната ситуация, както знаем, се характеризира с това, че долу масите не искат, а горе властта не може да я кара по старому. У нас обаче положението е точно обратното – долу масите не могат, а горе властващите не искат да я карат по старому. Така че причини за революция има, но самата революция е малко възможна. Ситуацията не е революционна. Друга диагноза е нужна за днешното ни битие и тя би могла да звучи, например, така: изчерпване на ситуацията.

Не, не само изчерпване на доверието, а липса на доверие, авторитет и респект към когото и каквото и да било в такава висока степен, че всичко престава да функционира. Изчерпване на ситуацията имаме тогава, когато системата не просто е лоша, а нефункционираща. Нито по лош, нито по добър начин нещата не функционират. Това е улица със задънен изход, положение без полезен ход.

Да вземем случая с убийството в Русе. Още в първите часове беше ясно, че става дума не за поръчково, а за отвратително психопатско престъпление. У повечето обаче имаше едно кръвожадно желание убийството да е именно поръчково, защото на нашата корупция и безвластие точно такова убийство й приляга. И кой знае защо витаеше схващането, че ако е поръчково, някак се подразбира, че поръчителят е държавата, след като тя е критикувана за корупция в усвояването на еврофондове. Не че психопатското убийство е по-оправдаващо държавата от поръчковото – нали този психопат е някакъв продукт на същата тази държава, на нейното образование и здравеопазване, на нейните социални служби, на поддържащите реда? Ние обаче някак искахме убийството да е поръчково, защото то крещи по-ясно и по-силно, че който търси истината в нашата държава се наказва със смърт.

Е, установи се, че не е поръчково. Точно толкова психопатско се оказа, колкото личеше още в първите часове. Само че колцина повярваха на тримата големи – премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и министър Младен Маринов, когато съобщиха новината на официална пресконференция? Да предположим, че половината от публиката не се довери и продължи да си вярва, че убийството е не просто поръчково, но и част от поръчката е властта да го прикрива. Другата половина, повече във връзка с разума си, прие оповестената информация за вярна. Само че какво си помисли след това? Помисли си: А-ха, значи можете да работите, когато ви натиснат от Европа и от ООН и когато ви припари под краката! Значи можете за няколко дни да установите кой е извършил убийството и да организирате ареста му на чужда територия! И защо, като можете, не го правите и при други престъпления?! Защо не хващате други убийци на други знакови фигури, защо не успявате да влезете в дирите на голямата корупция, защо не арестувате своите престъпници?!

Така и вярващите на информацията, и съмняващите се в нея си събраха гледните точки в едно общо убеждение, че в нашата държава не се случва това, което трябва да се случва. Ето това е положение без полезен ход. Това е изчерпана ситуация. Населението е изчерпало силите си, властта е изчерпала възможностите си. Какво ще се случи оттук нататък? Най-вероятно нищо. Ще продължи играта на нерви – между БСП и ГЕРБ, между НФСБ и „Атака“, между хората на Корнелия Нинова и хората на Георги Гергов, между привържениците и противниците на Европейския съюз, между народа и всички депутати вкупом. Ще се търсят нови златни пръсти и ще се показват нови средни. Ще се разгадава всяка новина дали е истинска или лъжлива. Ситуацията ще продължи да се изчерпва, защото поне това научихме в последните години – че дъното е неизчерпаемо. В някакъв момент някой ще се сети как да се употреби хаосът.

Редута

 

Имаме нов етап в общуването между политиците – те вече не си говорят през телевизорите. Пишат си на телевизорите.

Новаторът в тази инициатива за писмени сношения е лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Във вторник картинката на телевизия „Алфа“ изчезна и вместо нея се появи надпис: „Как Сорос още управлява България. Истанбулската конвенция щеше да мине под натиска на ГЕРБ – Цветанов, и НФСБ – Валери Симеонов, ако не бях се противопоставил яростно. Волен Сидеров.“ После се заредиха и други надписи, предимно насочени срещу Валери Симеонов, наречен човека на Сорос в България. Някой засече, че посланието се сменя на седем минути, следователно около седем минути са нужни на средностатистическия зрител на телевизия „Алфа“ да прочете едно изречение. Каквото искате си приказвайте, но Волен Сидеров намери начин телевизията да му излиза толкова евтино, колкото никоя друга.

Валери Симеонов отвърна на удара с декларация за снемане на доверието. Тази ситуация напомня на една родна и една международна. Не беше много отдавна, когато обединените реформатори се скараха, помним добре тази предопределена драма. Тя изглеждаше по-интелигентно, но по същността си не се различава от случващото се сега с обединените патриоти. Един се откъсва заради принципи и започва кавга с друг, който остава също заради принципи. И така, докато се разбере, че принципите не са били ясни още от самото начало и че личностите са по-важни от принципите. Ако Валери Симеонов в момента ви прилича на Петър Москов, то е защото в предишната премиера на пиесата Москов играеше неговата роля. Разликата е единствено в това, че когато гледахме постановката с реформаторите, тя изглеждаше, че е направена от професионален театър, а сега прилича на постановка на читалищен самодеен състав. Нищо не се променя, само нивото пада все по-надолу. Брандираният като „златен пръст“ Волен Сидеров се ребрандира като „среден пръст“, което е изцяло в духа на времето.

Международната прилика е малко по-трудна за отгатване. Волен Сидеров почва персонална битка с Джордж Сорос, въпреки че в младите си демократични години е бил част от вестник, създаван включително и с финансова подкрепа от Сорос, обича Русия и по-специално Русия на Путин. Не ви ли напомня това твърде много на един лидер, който обяви персонална война на Джордж Сорос, въпреки че в младите си либерални години е учил със стипендия на Сорос, флиртува с Русия и за по-директно направо с Путин? Виктор Орбан е този задграничен политик. Волен Сидеров се е повдигнал на пръсти и се стреми да го стигне. Но колкото и да се старае да се превърне във Виктор Орбан, няма да му се получи по причини, които заслужават отделен анализ.

Всичко това става на фона на една много уморена, средно безразлична и доста озлобена България, която живее с чувство за тежка прокоба, но и с някакво предчувствие за финал. Чувството за залез вече витае из въздуха. Но как ще дойде този финал, никой не знае. С революция? Революционната ситуация, както знаем, се характеризира с това, че долу масите не искат, а горе властта не може да я кара по старому. У нас обаче положението е точно обратното – долу масите не могат, а горе властващите не искат да я карат по старому. Така че причини за революция има, но самата революция е малко възможна. Ситуацията не е революционна. Друга диагноза е нужна за днешното ни битие и тя би могла да звучи, например, така: изчерпване на ситуацията.

Не, не само изчерпване на доверието, а липса на доверие, авторитет и респект към когото и каквото и да било в такава висока степен, че всичко престава да функционира. Изчерпване на ситуацията имаме тогава, когато системата не просто е лоша, а нефункционираща. Нито по лош, нито по добър начин нещата не функционират. Това е улица със задънен изход, положение без полезен ход.

Да вземем случая с убийството в Русе. Още в първите часове беше ясно, че става дума не за поръчково, а за отвратително психопатско престъпление. У повечето обаче имаше едно кръвожадно желание убийството да е именно поръчково, защото на нашата корупция и безвластие точно такова убийство й приляга. И кой знае защо витаеше схващането, че ако е поръчково, някак се подразбира, че поръчителят е държавата, след като тя е критикувана за корупция в усвояването на еврофондове. Не че психопатското убийство е по-оправдаващо държавата от поръчковото – нали този психопат е някакъв продукт на същата тази държава, на нейното образование и здравеопазване, на нейните социални служби, на поддържащите реда? Ние обаче някак искахме убийството да е поръчково, защото то крещи по-ясно и по-силно, че който търси истината в нашата държава се наказва със смърт.

Е, установи се, че не е поръчково. Точно толкова психопатско се оказа, колкото личеше още в първите часове. Само че колцина повярваха на тримата големи – премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и министър Младен Маринов, когато съобщиха новината на официална пресконференция? Да предположим, че половината от публиката не се довери и продължи да си вярва, че убийството е не просто поръчково, но и част от поръчката е властта да го прикрива. Другата половина, повече във връзка с разума си, прие оповестената информация за вярна. Само че какво си помисли след това? Помисли си: А-ха, значи можете да работите, когато ви натиснат от Европа и от ООН и когато ви припари под краката! Значи можете за няколко дни да установите кой е извършил убийството и да организирате ареста му на чужда територия! И защо, като можете, не го правите и при други престъпления?! Защо не хващате други убийци на други знакови фигури, защо не успявате да влезете в дирите на голямата корупция, защо не арестувате своите престъпници?!

Така и вярващите на информацията, и съмняващите се в нея си събраха гледните точки в едно общо убеждение, че в нашата държава не се случва това, което трябва да се случва. Ето това е положение без полезен ход. Това е изчерпана ситуация. Населението е изчерпало силите си, властта е изчерпала възможностите си. Какво ще се случи оттук нататък? Най-вероятно нищо. Ще продължи играта на нерви – между БСП и ГЕРБ, между НФСБ и „Атака“, между хората на Корнелия Нинова и хората на Георги Гергов, между привържениците и противниците на Европейския съюз, между народа и всички депутати вкупом. Ще се търсят нови златни пръсти и ще се показват нови средни. Ще се разгадава всяка новина дали е истинска или лъжлива. Ситуацията ще продължи да се изчерпва, защото поне това научихме в последните години – че дъното е неизчерпаемо. В някакъв момент някой ще се сети как да се употреби хаосът.

Редута

Коментари

sokrat sokraj's picture
sokrat sokraj
sokrat41

Смотана женица..., драска

Смотана женица..., драска си от време на време... А бре така е, но пък не е баш така..., изобщо..., манифактурка за бръщолевене...

D'Artagnan

Може да й плащат на дума, като на Александър Дюма
Kalina Hristova's picture
Kalina Hristova
Kalina Hristova

Народе ????

"В някакъв момент ня#КОЙ ще се сети как да се употреби хаосът"... Дотук е вярно, но да се надяваме , че "приказката" ще има по-друг край, в случай, че народът от 80% дебили се събуди една сутрин от "дебилния" си сън...Народе ?????

Калин

Само дето не виждам Нинова по изгрев...

Социолозите са част от статуквото

Като правят социологически изследвания, никой не пита "искате ли нова партия".
Социолозите са част от статуквото. Квото статукво плаща, такова, според тях.

А фейсбука?

А фейсбука?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията