Ръстът на бедното население у нас се дължи на повишаването на трудовите възнаграждения. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика по повод публикуваното през тази седмица от Евростат международно сравнение на населението, живеещо в риск от бедност и социално изключване.

Относителният ръст на бедното население в България през последните няколко години (от 21% през 2013 г. до 23,4% през 2017 г.) се дължи на покачването на линията на бедност от 285 на 351 лв. Тя се равнява на 60% от медианния доход, т.е. на 60% от дохода на хипотетичния среден българин.

Ръстът на медианния доход и оттук линията на бедност е следствие от повишаването на трудовите възнаграждения и експанзията на пазара на труда. Повече хора работят, повече хора получават заплати (при това нарастващи), което води до повишаване на благосъстоянието на споменатия среден българин. Това бута линията на бедност нагоре, поради което лица с никакви, ниски и фиксирани, ниски и бавно нарастващи доходи като пенсионерите са сред най-често сменящите статута си от "беден" на "не-беден" при промяна на линията на бедност.

Комбинираният индикатор за риск от бедност и социално изключване включва три показателя: риск от бедност, нисък интензитет на икономическа активност и материални лишения. Това е и причината неговата стойност винаги да е по-висока от относителния дял на бедните, тъй като има домакинства, които макар да не са бедни, имат ниска икономическа активност или отговарят на поне 4 от 9-те критерия за живот в материални лишения. В периода между 2008 г. и 2017 г. този риск у нас намалява от 44,8% на 38,9%, като най-високата стойност е регистрирана през 2010 г. (49,2%), а най-ниската е именно последната публикувана от Евростат.

Анализът изтъква, че част от населението на страната е трайно изключено от случващото се в икономиката - доброволно или принудително, дори що се отнася до периоди на относителна стабилност.