Ad Config - Website header

 

Article_top

Меко казано нелепото изказване на вицепремиера и съпредседател на Обединени патриоти Валери Симеонов по адрес на протестиращите майки на деца с увреждания предизвика вълна от обществено възмущение и искания за оставката му от поста. "Кресливи жени", които спекулират с "уж болни деца" - така Симеонов формулира пред партийната телевизия СКАТ исканията на майките за по-адекватен ангажимент на държавата към нуждите на техните деца. Симеонов не само не се отрече от думите си и не се извини, ами и ги затвърди чрез профила си във Фейсбук. Препубликуваме отвореното писмо към вицепремиера на Мария Пеева, майка. Текстът е от сайта "Мама нинджа", заглавието е на редакцията. Ето какво имат да кажат майките на Симеонов:

Свършиха ли дискотеките, г-н Симеонов, че подхванахте майките на деца с увреждания? Вчера чух изявлението ви за "закона, заченат в грях" и се изпълних със срам, че сте мой вицепремиер, че живея в държава, която допуска политици от най-висок ранг да правят подобни грозни изказвания, при това изпълнени със самодоволство от собствената си значимост, с физиономия на отвращение, безчовечно и грубо, в пълен отказ да видят условията, в които някои хора са принудени да оцеляват:

"Тоя закон беше започнат като опит да се угоди на една група КРЕСЛИВИ жени, които СПЕКУЛИРАХА с децата си, които плюеха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тея УЖ БОЛНИ деца, без грам майчинско чувство и грижа за тях. Просто ги използваха по най-безсъвестен начин като инструмент за постигане на техните ЧИСТО материални цели. Затова казвам, че е заченат в грях. Той започна с грях, продължи с нарушения, с погазване на административните срокове…"

Не съм юрист, нито политик, затова допускам, че е възможно този закон, г-н Симеонов, да има недостатъци. Но дали вината за това е на майките? Нима беше тяхна работа да творят закони? Други са избрани от народа, но вие ги принудихте с бездействието си. Ако има такива недостатъци, посочете тях, посочете вариантите, по-добрите решения. И посочете виновниците за това положение - правителствата, които в продължение на 11 години не успяха да създадат условия за хората с увреждания да водят нормално и достойно съществуване в България (колко да са тези административни срокове, боже мой, че толкова години не ви стигнаха).

Историята, която ще прочетете ТУК, ако отделите малко от времето си, ми прати Росица Букова от Движение на българските майки. Тази история предава цялата хронология на протеста на "кресливите" жени, които се борят за децата си. Думата популизъм, която с такова удоволствие използвате, за да опишете как ви притискат, не е правилна. Не е популизъм, а война за оцеляване и участниците в нея имат само два варианта - да победят или да напуснат бойното поле. Ако не го осъзнаете, ще дойде момент, когато ще управлявате само собствените си деца. Чуждите - здрави или болни - вече ще са избягали. Прогонени от вас и подобните ви. 

Гневът на майките е разбираем, учудващо е търпението им.

Тази битка не е от вчера и имахте предостатъчно време да предложите сами такъв законопроект, вместо да обвинявате майките, че техният не бил достатъчно добър. Разбира се, винаги е по-лесно вместо да решиш проблема, да нападнеш човека, който го създава. Особено ако му е трудно или невъзможно да се защити, защото не разполага с власт, пари и връзки.

По какво се познава дали едно общество има ценности, г-н Симеонов? По шума в дискотеките или по грижата за болните и слабите? Хиляди пъти бих предпочела една дискотека да вдига врява до небесата, стига в нея да може да влезе свободно и да се забавлява с приятелите си някое двайсетгодишно хлапе в инвалидна количка. Защото те също танцуват, Валери. Знаете ли, че те танцуват, и се усмихват, и се забавляват, и имат приятели, и ходят на работа, и дори обичат, не много по-различно от нас. Някъде по света те живеят, вместо да оцеляват. Хубаво е да помислите върху това.

Майка съм на четири деца, които по никакъв начин не "тежат" на системата ви, защото са имали щастието да се родят здрави. Те са умни и способни момчета и вярвам, че ще станат достойни граждани и добри хора, ще създадат семейства, вероятно ще ме зарадват с още внуци. Но знаете ли какво си обещах след вашето изявление, (чиято значимост всъщност е единствено в грозотата му, но се оказа капката, с която чашата преля)? Обещах си, че повече никога няма да произнеса и една дума, която да ги задържи тук. Твърде много ги обичам, за да им го причиня. 

Иска ми се да запитам нашите политици - не виждате ли, че нещо страшно се случва с България? Не виждате ли, че скоро няма да останат хора, които да управлявате? Няма да имате работна ръка, данъкоплатци, родители и деца. България се изнася! Новите емигранти не са млади хора, които просто искат да видят и друг свят, да опитат късмета си на друго място. Новите емигранти са семейства - семейства с деца, семейства с работоспособни родители, които бягат НЕ от любопитство, а защото търсят сигурност. Тук няма сигурност, а и надежда вече няма.

Ние сме държава, в която, за да хванат изнасилвача ти за два дни, трябва да си млада, красива и известна. Държава, в която мъжът ти може да те пребие, защото полицията не вярва на сълзи. Държава, в която блъскат майки по тротоари и пешеходни пътеки, а после ние, обикновените хора, на които им дреме за чуждата болка, събираме пари, за да лекуваме децата им. Държава, в която лекарствата за онкоболни се изнасят, а на тях се влива физиологичен разтвор. Държава, в която умират родилки, защото им скачат по коремите, а после системата оправдава виновните. Държава, в която се експериментира с чернодробни трансплантации върху деца и в която политиците се държат като мутри и се гордеят с това. Ето такава държава сме ние. Цялата ни система е зачената в грях и хора умират на кръста всеки ден, но не успяват да я спасят.

Хора като вас, г-н Симеонов, превърнаха патриот в обидна дума.

И най-жалкото е, че дори няма да разберете какво се опитвам да ви кажа. 

 

Меко казано нелепото изказване на вицепремиера и съпредседател на Обединени патриоти Валери Симеонов по адрес на протестиращите майки на деца с увреждания предизвика вълна от обществено възмущение и искания за оставката му от поста. "Кресливи жени", които спекулират с "уж болни деца" - така Симеонов формулира пред партийната телевизия СКАТ исканията на майките за по-адекватен ангажимент на държавата към нуждите на техните деца. Симеонов не само не се отрече от думите си и не се извини, ами и ги затвърди чрез профила си във Фейсбук. Препубликуваме отвореното писмо към вицепремиера на Мария Пеева, майка. Текстът е от сайта "Мама нинджа", заглавието е на редакцията. Ето какво имат да кажат майките на Симеонов:

Свършиха ли дискотеките, г-н Симеонов, че подхванахте майките на деца с увреждания? Вчера чух изявлението ви за "закона, заченат в грях" и се изпълних със срам, че сте мой вицепремиер, че живея в държава, която допуска политици от най-висок ранг да правят подобни грозни изказвания, при това изпълнени със самодоволство от собствената си значимост, с физиономия на отвращение, безчовечно и грубо, в пълен отказ да видят условията, в които някои хора са принудени да оцеляват:

"Тоя закон беше започнат като опит да се угоди на една група КРЕСЛИВИ жени, които СПЕКУЛИРАХА с децата си, които плюеха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тея УЖ БОЛНИ деца, без грам майчинско чувство и грижа за тях. Просто ги използваха по най-безсъвестен начин като инструмент за постигане на техните ЧИСТО материални цели. Затова казвам, че е заченат в грях. Той започна с грях, продължи с нарушения, с погазване на административните срокове…"

Не съм юрист, нито политик, затова допускам, че е възможно този закон, г-н Симеонов, да има недостатъци. Но дали вината за това е на майките? Нима беше тяхна работа да творят закони? Други са избрани от народа, но вие ги принудихте с бездействието си. Ако има такива недостатъци, посочете тях, посочете вариантите, по-добрите решения. И посочете виновниците за това положение - правителствата, които в продължение на 11 години не успяха да създадат условия за хората с увреждания да водят нормално и достойно съществуване в България (колко да са тези административни срокове, боже мой, че толкова години не ви стигнаха).

Историята, която ще прочетете ТУК, ако отделите малко от времето си, ми прати Росица Букова от Движение на българските майки. Тази история предава цялата хронология на протеста на "кресливите" жени, които се борят за децата си. Думата популизъм, която с такова удоволствие използвате, за да опишете как ви притискат, не е правилна. Не е популизъм, а война за оцеляване и участниците в нея имат само два варианта - да победят или да напуснат бойното поле. Ако не го осъзнаете, ще дойде момент, когато ще управлявате само собствените си деца. Чуждите - здрави или болни - вече ще са избягали. Прогонени от вас и подобните ви. 

Гневът на майките е разбираем, учудващо е търпението им.

Тази битка не е от вчера и имахте предостатъчно време да предложите сами такъв законопроект, вместо да обвинявате майките, че техният не бил достатъчно добър. Разбира се, винаги е по-лесно вместо да решиш проблема, да нападнеш човека, който го създава. Особено ако му е трудно или невъзможно да се защити, защото не разполага с власт, пари и връзки.

По какво се познава дали едно общество има ценности, г-н Симеонов? По шума в дискотеките или по грижата за болните и слабите? Хиляди пъти бих предпочела една дискотека да вдига врява до небесата, стига в нея да може да влезе свободно и да се забавлява с приятелите си някое двайсетгодишно хлапе в инвалидна количка. Защото те също танцуват, Валери. Знаете ли, че те танцуват, и се усмихват, и се забавляват, и имат приятели, и ходят на работа, и дори обичат, не много по-различно от нас. Някъде по света те живеят, вместо да оцеляват. Хубаво е да помислите върху това.

Майка съм на четири деца, които по никакъв начин не "тежат" на системата ви, защото са имали щастието да се родят здрави. Те са умни и способни момчета и вярвам, че ще станат достойни граждани и добри хора, ще създадат семейства, вероятно ще ме зарадват с още внуци. Но знаете ли какво си обещах след вашето изявление, (чиято значимост всъщност е единствено в грозотата му, но се оказа капката, с която чашата преля)? Обещах си, че повече никога няма да произнеса и една дума, която да ги задържи тук. Твърде много ги обичам, за да им го причиня. 

Иска ми се да запитам нашите политици - не виждате ли, че нещо страшно се случва с България? Не виждате ли, че скоро няма да останат хора, които да управлявате? Няма да имате работна ръка, данъкоплатци, родители и деца. България се изнася! Новите емигранти не са млади хора, които просто искат да видят и друг свят, да опитат късмета си на друго място. Новите емигранти са семейства - семейства с деца, семейства с работоспособни родители, които бягат НЕ от любопитство, а защото търсят сигурност. Тук няма сигурност, а и надежда вече няма.

Ние сме държава, в която, за да хванат изнасилвача ти за два дни, трябва да си млада, красива и известна. Държава, в която мъжът ти може да те пребие, защото полицията не вярва на сълзи. Държава, в която блъскат майки по тротоари и пешеходни пътеки, а после ние, обикновените хора, на които им дреме за чуждата болка, събираме пари, за да лекуваме децата им. Държава, в която лекарствата за онкоболни се изнасят, а на тях се влива физиологичен разтвор. Държава, в която умират родилки, защото им скачат по коремите, а после системата оправдава виновните. Държава, в която се експериментира с чернодробни трансплантации върху деца и в която политиците се държат като мутри и се гордеят с това. Ето такава държава сме ние. Цялата ни система е зачената в грях и хора умират на кръста всеки ден, но не успяват да я спасят.

Хора като вас, г-н Симеонов, превърнаха патриот в обидна дума.

И най-жалкото е, че дори няма да разберете какво се опитвам да ви кажа. 

Коментари

Хм

"Организациите на хората с увреждания се обявиха против протеста на майките на деца с увреждания и отново изразиха позицията си против подготвения с тяхна помощ законопроект за личната помощ.



Те обясниха, че по данните към момента хората с увреждания у нас са 648 685 души, като към тази бройка не включени старите досиета, а новите не са в пълен размер, така че действително броят им е по-голям, докато законопроектът се отнася само за около 70 000 души.

Настояваме личната помощ да бъде включена в Закона за социалните услуги, който се подготвя в момента, и да е за всички, които имат нужда от подкрепа, независимо от вида и степента на увреждане, каза Стоименова.

За мен е странно, че в момент, в който имаме подадена ръка и се работи по законите за хората с увреждания, има протести, подчерта тя.

Васил Долапчиев от Съюза на слепите в България пък посочи, че се полагат усилия за разделяне и противопоставяне на двете групи. Вместо това трябва да има общо решение за промени, защото решаването на парче е довело до сегашните резултати. Той се обяви против исканите от протестиращите майки оставки, като нарече искането популистко.

Организациите категорично обявиха, че с протестите на майките се цели да се разсее вниманието и концентрацията, за да не се случат промените, които се подготвят в момента на няколко нива и които засягат всички хора с увреждания. "

Из "Организации на хората с увреждания срещу майките: Фондации платили над 1 млн. лв. за протести"

https://offnews.bg/obshtestvo/organizatcii-na-horata-s-uvrezhdania-sreshtu-majkite-fondatcii-platil-683034.html

:)

"Манолов крещи на майките: Престанете да разхождате тия деца с увреждания!
Засрамете се малко, засрамете се малко, кипна президентът на КТ "Подкрепа" ..." факти.бг

На него му се размина щото нито е порязвал Гундяев, нито е финансирал паметник на Генерал Колев.
sokrat sokraj's picture
sokrat sokraj
sokrat41

ЕДНА ЖЕНА ПИШЕ ТАКА:

И тъй като обществото е пълно с дрънкала (бройте ме и мен), все ще се намери някой “млад консерватор” или ”предприемач с бъдеще”, а даже и “политик с минало” да ми обясни как в една пазарна икономика всеки трябва сам да се оправя и стига с това раздаване на пари.

АЗ СПЕЦИАЛНО много обичам да ми се обясняват прави, здрави, амбициозни синове и дъщери на майка си и баща си. И силно преуспели такива, като Валери Симеонов.

А нещата стоят така:

Когато родиш дете с увреждане, разходите по това дете са да речем минус (-) 200 лева, за да остане живо. (-) 300 лева, за да не се влошава и (-) 500 лева, за да се подобри състоянието му, защото хелоооууу, инвалидните столове, проходилките, лекарствата, физиотерапиите, специалните храни струват пари.

После идва самата майка, която, за да поддържа детето и неговият здравен статус, трябва да си напусне работата.

После трябва да яде (да, и тя яде) минус (-) 300 лева.

После тези две персони биха искали да живеят нормално – да излязат на разходка, да се повозят на метрото, да се видят с приятели, да закупят учебни помагала, да имат електричество (-) 250 лева.

А дори не започваме да говорим за играчки, чинии, вилици, интернет, телевизор, нова печка… все неща, без които ние, персонално, бихме загинали!

И така, изведнъж се оказва, че една двойка абсолютно беззащитни индивиди са с разход само за старт към две хиляди лева, че и повече, защото понякога децата с увреждания трябва да ядат много специфични храни, които са дори по-скъпи от фитнес менюто, дето си го поръчвате в офиса.

Накрая идва бащата, но не винаги, защото имаме едни 25-30 процента изоставени майки, които се оправят съвсем сами. И когато идва, той някакси трябва да изкара тия пари, но пък и той яде. И излиза. И диша. Така са те, капризните родители на деца с увреждания. А пък, да не дава Господ, тия двамата да решат да имат второ дете! Какво нахалство!

А държавата от своя страна дава примерно 300 лева. И никакви перспективи за нищо.

Ни най-малко курсче за работа. Ни най-малко образованийце. Нищо. Няма регистър на хората с увреждане. Ние не знаем колко са те, кои са, къде са. Живи ли са, мъртви ли са. Няма стандарти. Няма ни-що.

И когато няма правила – парите потъват като вода у памук. Тия, същите пари, дето ги има достатъчно, но отиват в нищото.

Искам да ви кажа, че няма държава, в която да няма никакви правила, но за сметка на това да има такава бюрокрация, която изпива живота на едно човешко същество.

Във всяка развита държава има регистър на хората с увреждания, защото без да знаем колко са и къде са няма как – ПОВТАРЯМ, НЯМА КАК, да се дават пари.

Нито да се планират, нито да има стратегия за социална политика.

Аз не знам вие колко харчите на месец, но няма да седя да ви броя парите, нали. Не ми е това работата.

На мен работата ми е да кажа, че има НПО-та на държавна издръжка , които нищо не правят.

Които висят на хранилка.

Да кажа, че ми е омръзнало в тая държава да се делим на такива, дето им “се е случвало и затова разбират”, и такива, дето имат теории.

Няма теория, брат. Има оцеляване. И смърт. И мъка, и си продаваш всичко, и се претрепваш детето ти да оцелее, а то остава дете цял живот и ако трябва, ще лежиш на плочките отпред, за да промениш нещо.

А пък ако на някой здрав и прав това му пречи, да вземем да спрем това лицемерие и вместо да проектираме жалките си проблеми върху едни жени, които се осмелиха да излязат с децата си на улицата, да си кажем:

“Еми, пречат ни, досаждат ни. Да ги застреляме, като нямат пари да живеят, не могат да работят, децата им не могат да учат, за да се свърши и тяхната, и ние да си продължим да си цъкаме живота. Пък ако ни се роди дете с увреждане, ще го дадем да го застрелят и него и така“.

Да си го кажем и да продължаваме напред, че ей го къде е животът. Докато си се обърнал, и колегата вече е дръпнал с една Мазда напред.
Ще ми се да се изясни това управление дясно ли е или просто не му се занимава, защото въвеждането на правила не е лява политика.

Правилата са задължителни за всеки бизнес. А тук тоя бизнес, наречен България, раздава ежегодно милиони на едни хора да си чоплят в носа и да въртят далавери с кръжоци по терапевтично рисуване и слухови апарати из селата.

Това имам да кажа за Валери Симеонов.

Останалото го цензурирах.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията