Жорди Куишар – един от арестуваните и подсъдими сепаратистки лидери в Каталуня, настоява ЕС да не се взира единствено в Полша и Унгария, но да погледне по -критично и към Испания и дефицита на демокрация там.

Той отправя призива си в статия, специално за „Нешънъл“ - шотландско издание, подкрепящо отцепването от Великобритания.

Според него кризата в Каталуня прекалено дълго време е в задънена улица. 

„Това е спешен политически проблем, който се нуждае от разрешение. Тъй като няма напредък с испанското правителство въпреки призивите на политици от чужбина и правозащитници, вероятно е време за международно посредничество, при което роля да има самият Европейски съюз или някое европейско правителство“, пише 43-годишният Куишар.

Наскоро бившият каталунски премиер Карлес Бучдемон, който е в доброволно изгнание в Белгия, заяви, че разглежда възможността председателят на Европейския съвет Доналд Туск да стане посредник в евентуални преговори с Каталуня.

Куишар оглавява гражданското движение „Омнуим културал“. То е създадено пред 60 г. на ХХ век  за насърчаване на каталунските език и култура, когато те са подтискани от режима на Франко. Днес движението наброява над 115 000 членове и през последните години призовава за масови и мирни демонстрации за правото на каталунците на самоопределение.

Каталунският политик бе арестуван на 16 октомври 2017 г. Оттогава той вижда само за по няколко часа на месец едва 18-месечния си син, отбелязва „Нешънъл“.

Сепаратисткият лидер обвинява испанските власти, че постоянно променят обвиненията срещу него, само и само да намерят причина да го съдят:

„Когато бях арестуван преди година, те ме обвиниха в бунт, защото се качих на покрива на кола на испанската полиция (с разрешението на полицаите), като твърдяха, че съм го направил, за да подстрекавам към обсада и насилие чрез напълно мирните протестиращи, които се опитвах да разпръсна в Барселона.

Когато се появиха видеозаписи от този ден, показващи, че моля мирните протестиращи да се разотидат по домовете, испанското правителство промени обвиненията от бунт на размирици.

Сега ме обвиняват в подстрекаване на хората да участват в референдума на 1 октомври 2017 г. и призиви да спрат испанската полиция, докато тя със сила си проправяше път към избирателните участъци, за да спре гласуването. И двете обвинения са фалшиви и без капка доказателство. Това е фарс.“

Куишар е убеден, че обвинението за размирици е трудно доказуемо. Но ако бъде обвинен, случаят ще бъде отнесен до европейските съдилища.

Испания вече получи отказ от Германия, Шотландия (британските съдилища са поделени на региони – б.р.) и Белгия да изпълнят нейната европейска заповед за арест и екстрадиране на регионални каталунски министри, които избягаха в търсене на убежище заради подобни обвинения. Съдиите решиха, че обвиненията са неоснователни според самото испанско законодателство.

Куишар пита риторично нима Испания е единствената страна, която не вижда, че към насилие в Каталуня е прибягнала единствено испанската полиция, пребивала мирни демонстранти. Той смята, че ако 80 на сто от който и да било народ кажат, че искат да гласуват за своето политическо бъдеще, какъвто според него е случаят в Каталуня, не може някой да се прави, че не чува този призив.

(В действителност макар 92,01 процента да гласуваха за независимост на Каталуня, във вота преди година участваха по-малко от половината имащи право на глас – 43,03 на сто. Отделно и правителството в Мадрид, и Върховният съд предварително бяха обявили допитването за незаконно – б.р.)

Сепаратисткият лидер дава за пример Канада и Великобритания. Като чули подобни призиви, те решили да проведат референдуми в Квебек и Шотландия.

„Когато 2 милиона каталунци излязат да гласуват, не можете да пратите полицията да бие мирни граждани“, пише Куишар.

И призовава ЕС да не гледа само Полша и Унгария, а да се взре и в неговата страна:

„Испания е тръгнала по опасен път отпреди няколко години – този на постоянното орязване на личните и колективни човешки права до граници, които вече станаха нетърпими. ЕС се фокусира върху Полша и Унгария в този смисъл, но би било добре да погледне по-критично и на нарастващия дефицит на декокрация в Испания.“