Призив да се заличи дълга на Русенската опера в размер на около 3 млн. лв. отправя трупата в отворено писмо трупата, адресирано до Председателя на Комисията за култура и медии в парламента, до Министъра на културата, до Областния управител на Русе, до Кмета на Русе, до народни представители и др. В него се казва, че дългът им е виртуален и е натрупан заради настоящата система на финансиране „делегиран бюджет“ – затова трупата апелира да бъде отменен този принцип при музикалните институти у нас.

Ето още някои от исканията на състава:

„Да се гарантират заплатите на работещите в музикалните културни институти. Да се гарантират средства за издръжката на сградите, които културните институти стопанисват, като се направи анализ за всеки отделен институт на състоянието на сградния фонд, нуждите за неговата поддръжка и комунална издръжка. Да се изготвят анализи и експертни становища за състоянието на сценичните съоръжения и механизация, с цел да се планират неотложни ремонти по амортизираните и вече опасни за експлоатация сцени! Такава отдавна е и сцената на Държавна опера-Русе и именно Методиката на финансиране не дава никакъв шанс тя да се ремонтира“.

Всичко това се случва в навечерието на две годишнини, които през 2019-а ще празнува съставът: 70-и юбилеен сезон от основаването на Русенската опера и 100 години от началото на оперното дело в Русе.

В отвореното писмо изпълнителите заявяват, че министърът на културата Боил Банов незабавно трябва да изпълни исканията им, за да не „остане в историята и съзнанието на хората като министъра екзекутор на Държавна опера – Русе и на българския оперен театър!“.

По този повод публикуваме статия на директора на Софийската филхармония Найден Тодоров, бивш директор на Русенската опера, който дава някои примери за финансиране на оперните театри у нас и по света и коментира как работи с делегиран бюджет.

До края на 2016-а Русенската опера
нямаше финансови задължения

Найден ТОДОРОВ

Мнозина няма да харесат това, което ще напиша тук. Поводът е статия във вестник „Бряг“, която е обръщение на колегите от Русе с искане за премахване на делегирания бюджет.

Признавам, че аз самият имам много противоречиво отношение към тази форма на финансиране, но написаното в обръщението ме изплаши. Първо, защото показва неразбиране на начина, по който функционира тази система, и второ, защото познавайки реакциите на политиците днес, някой може да реши да възстанови ситуацията от 2010 година. А тя беше страшна.

Наясно съм, че нашият народ няма дългосрочна памет. Но помня случаи, в които трябваше да обявим „престой“ (спиране на всякаква дейност) поради невъзможност за изплащане на задълженията (към „Топлофикация“, енергоснабдителите и т.н.). Помня как криехме всеки лев приход, за да можем да платим най-забавените хонорари. Помня унизителни срещи, които имах с доставчици на услуги, които искаха от мен лични гаранции, за да не пратят съдия-изпълнители в Операта. Помня и периодичните съкращения в щата. Особено добре си спомням заповедта за „масови уволнения“, когато се поиска от директорите да съкратят между 60-90 човека. Помня я, защото тогава си разбих здравето, за което си плащам и до днес.

Делегираният бюджет има много пробойни и аз ще се радвам някой ден всички заедно да насъберем сили да ги запушим. Но сега няма да говоря за минусите му, а за основния му плюс – той дава на културните институти такава автономия, каквато те никога в историята си не са имали! За съжаление, тази свобода на действие в почти всяко отношение е обвързана със собствените приходи. Нещо, което нямаше императивен характер до 2011 година, когато тази странна форма на финансиране бе въведена.

На колегите от Русе няма да припомням нищо, защото са в прекалено трудна ситуация, за да им усложнявам и аз допълнително темите за размисъл. Но помня, че Русенската опера до края на 2016 година нямаше подобни финансови задължения като тези в момента, а системата оттогава не е променяна. По личен опит, това, което е създавало някаква несигурност в работата ми, са били моментите на промени – от фиксиран към делегиран бюджет, от изчисление на билет към изчисление на лев… От друга страна, с въвеждането на делегирания бюджет бяха мотивирани директорите на държавните културни институти да осъвременят и активизират работата на институтите.

Отново повтарям, че делегираният бюджет има и минуси, които бих се радвал да дискутираме, но в мениджърско отношение той дава много по-голяма свобода от предишната форма на финансиране. Бих искал също да подчертая, че към датата на въвеждане на делегирания бюджет държавните опери разполагаха с 188 щатни бройки – цифра, която благодарение на новата форма на финансиране бе драстично повишена, в резултат на което бе дадена работа на повече музиканти и бе възможно създаването на малко по-нормален работен процес, с възможност за назначаване на допълнителни служители там, където е необходимо.

Наблюденията ми към момента, в качеството ми на директор на Софийската филхармония – благодарение на делегирания бюджет, институцията е в състояние да планира и осъществява конкурентноспособна дейност на подобни състави в европейски мащаб и да осигурява сравнително нормално заплащане на своите служители, според техните достижения в работния процес.

Смятам, че трябва да се намери начин да се помогне на Русенската опера, но не такъв, от който да пострадат всички, включително и колегите от Русе.

Къде е проблемът?

Според настоящото финансиране, различните културни институти имат различен принос към собствения си бюджет. За извънстоличните оперни театри съотношението между собствените приходи от билети и държавната субсидия е 14.28% собствени приходи от билети към 85.72% държавна субсидия.

Колегите са били убедени да искат отмяна на сегашното финансиране, според което собствения им принос е под 15%. Искам да припомня обаче, че българите през последните години (включително русенци) отричат категорично всеки ляв модел на управление на държавата. Това се вижда и по изборните резултати, и по мненията във форумите и в социалните мрежи. А тежката истина е, че в онзи свят, към който се стремим, държавата не подпомага културните институции на 100%. Никъде. В нито една „демократична“ държава. И смятам да дам няколко примера с онези оперни театри, които всички ние сочим, когато ни питат кое е онова, към което се стремим.

Бих искал да подчертая и факта, че операта по света и у нас принципно има много повече публика от симфоничната и камерната музика взети заедно. Причината е, че днес хората са свикнали да възприемат околния свят визуално, за тях е много по-важно какво виждат, отколкото какво чуват. Има и още един аспект – в театъра, операта и оперетата се разказват истории, които могат да привлекат вниманието на хората, докато в симфоничната и камерната музика се изисква повече въображение и абстрактна мисъл.

И така, как стоят нещата по света:

Виенска опера (Staatsoper Wien)

Информацията, която ползвам, е от 2007 година, когато в Австрия управляваха социалисти, известни с това, че финансират активно културата. Днес в Австрия управляват консерватори и крайно-десни.

Служители – 948, включващи музиканти (хор и оркестър), балет, солисти, технически служби (без ателиета – те са отделна фирма), администрация.

Бюджет – около 100 млн. евро. (Почти два пъти по-голям от тогавашния бюджет за култура на България и все още по-голям от днешния бюджет у нас (бел. ред. – 175 млн. лв.)

Държавно финансиране – 55%. Останалите 45% са собствено финансиране – от билети, наеми, спонсори и провеждането на ексклузивния Оперен бал.

Средно посещение на залата към 2007 г. – 97.2% (през 2017-а процентът е бил над 99), като цените на билетите варират от 5 евро до 255 евро (с изключение на оперния бал, където най-скъпият билет достига до около 15 хил. евро).

Мюнхенската опера (Bayerishe Staatsoper)

Информацията, която ползвам, е от официалните доклади на операта за 2014 година. Както знаем, покрай кризата от 2008-а и 2009-а Германия повиши бюджета за култура, с идеята, че това ще помогне на обществото да преодолее икономическата криза.

Служители – 956, от тях: ръководство – 12, оркестър – 162, хор – 97, балет – 76, солисти – 27, други артисти – 77, технически персонал – 230, ателиета – 62, грим и костюми – 152, администрация – 61.

Представления годишно – 466, от тях в собствената сграда – 273. Девет премиери годишно.

Средно посещение на залата към 2014 година – 95,27%, в цифри – 578 405 публика годишно.

Разходи – 102 465 479 евро годишно, от тях за артисти – 50 774 995 евро.

Собствени приходи – 37 672 777 евро, от тях 30 536 262 евро от билети.

Държавна субсидия (в наши измерения това е субсидия от областта, държавата не ги финансира директно, въпреки че са държавна опера) – 56 741 260 евро. Общинска субсидия – 4 959 700 евро.

Цюрихска опера (Opernhaus Zurich)

Информацията, която ползвам, е от отчета им за сезон 2014/2015. Операта в Цюрих е една от добрите опери в Европа, без да е в Топ 10 и е най-реномираният швейцарски оперен театър. Операта в Цюрих е акционерно дружество.

Приходи – в три категории: обществени (държава, община, област), билети (от спектакли, концерти, турнета), други (спонсори, реклама, наеми). Обществени приходи – 81 440 000 франка; приходи от билети – 26 051 000 франка; други приходи – 13 592 000 франка.

Разходи – заплати и хонорари: 93 576 000 франка; постановки, реклама и други разходи: 21 398 000 франка.

Представления за сезон 2014/2015 – 331. Посетители – 237 642. Средно посещение на залата към сезон 2014/2015 – 84.1%

Служители – общо 592. От тях 25 – ръководство; 55 – солисти; 115 – оркестър; 63 – хор; 45 – балет; 248 – технически служби и ателиета; 34 – администрация, 7 – други.

Ковънт Гардън (Royal Opera House Covent Garden)

Информацията, която ползвам, е от годишния им отчет за 2017 година. „Ковънт Гардън“ е един от най-популярните и успешни оперни театри в света.

Приходи – 141 000 000 британски лири. От тях 18% са от държавата, 31% са от приходи от билети, 29% са от спонсори и меценати, 20% са от реклама, 1% са от наеми и 1% – други.

Разходи – 130 300 000 британски лири. От тях 15% са капиталови, 63% са за дейност, 5% са за реклама, 4% са за заплати на ръководството и администрацията, 13% – други. (Ако нещо ви липсва – няма грешка…)

Заглавия през годината – 19 опери (от тях – 7 премиери) и 12 балета (от тях – 3 премиери). Общо 326 спектакъла.

Средна посещаемост на залата към 2017 година – 670 500 посетители при пълняемост 95%. Посетители на кинопрожекциите на спектакли на „Ковънт Гардън“ – 806 900 в 41 страни. Посетители на спектакли на театъра в турне – 63 000 човека.

Метрополитън опера (Metropoliten Opera New York)

Информацията, която ползвамq е от годишния им отчет за 2015 година. „Метрополитън“ е един от най-известните оперни театри в света.

Собствени приходи – 161 млн. долара, 52%. От тях 90 500 000 долара (29.3%) – от продажба на билети; 70 500 000 долара – други приходи.

Държавна и общинска субсидия – 0%.

Спонсори – 149 800 000 долара – 48%.

Разходи – 309 700 000 долара. От тях за заплати и хонорари – 243 500 000 долара.

Разпределение на разходите по проценти – 63.1% – разходи за оперни спектакли, 2.3% – балетни спектакли, 5.5% – премиери, 6.9% – стрийминг, 2.5% – медии, 19.7% – други разходи.

Заглавия през годината – 24, 297 спектакъла. Спектакли извън театъра – 12.

Миланска скала (Teatro Аlla Scala Di Milano)

Информацията, която ползвам е от изследване на икономическото състояние и влияние на Скалата за 2011 година. Това е най-известният оперен театър в света.

Бюджет за 2011 година – 113 847 000 евро.

Обществена субсидия – 49 328 411 евро, от тях 33 238 474 – държавна субсидия.

Приходи от билети и спонсори – 64 518 589 евро.

Разходи за служители – 65 545 640 евро. Разходи за хонорари – 16 284 000 евро.

Изпълнявана музика – 65% италианска, 35% чуждестранна.

Публика – 68% е от Милано, 15 % гости от Италия, 17% чужденци. Общо продадени билети – 402 050.

Парижка опера (Opera National De Paris)

Информацията, която ползвам, е от общо изследване за 2011 година. Положението с Парижката опера е малко странно, тъй като това, всъщност, не е един театър. В известната ни сграда Opéra Garnier днес се играят само балетни спектакли, докато оперните спектакли се играят в модерната сграда на Opéra Bastille.

Бюджет за 2011 година – 197 241 784 евро.

Държавна субсидия – 105 941 784 евро.

Собствени приходи от билети и спонсори – 91 300 000 евро.

Общ капацитет на залите – 5508 места (4 зали – Гарние, Бастилия, Амфитеатър, Студио).

Публика – 800 хил. за 2011 г., от тях 78 хил. – чужденци.

За финал ще се върна към България и финансовите резултати на родните оперни театри за 2017 година.

Софийска опера (която е със значително по-лош процент държавно финансиране в сравнение с извънстоличните опери) – собствени приходи – 2 351 585 лева, държавна субсидия – 7 531 892 лева, разходи – 11 401 582 лева.

Старозагорска опера – собствени приходи – 495 220 лева, държавна субсидия – 2 608 416 лева, разходи – 3 943 686 лева.

Русенска опера – собствени приходи – 449 627 лева, държавна субсидия – 2 362 346 лева, разходи – 4 600 758 лева.

Бургаска опера – собствени приходи – 478 597 лева, държавна субсидия – 2 452 526 лева, разходи – 3 046 798 лева.

Пловдивска опера – собствени приходи – 896 328 лева, държавна субсидия – 3 806 147 лева, разходи – 4 803 239 лева.

Варненска опера – собствени приходи – 876 372 лева, държавна субсидия – 4 177 093 лева, разходи – 4 801 874 лева.

Тези цифри не са виртуални. Пълната информация може да бъде изтеглена от сайта на парламента, има я и тук.

Казано съвсем просто – принципът на тази система е разходите да се съобразяват с приходите. И колкото повече искаме да променим системата, толкова по-опасно е на някой да му хрумне да ни приравни към останалия западен свят. Тогава наистина ще пострадаме.

Така че, моето мнение е – вместо да искаме да махнем нещо, преди да сме намерили по-добро (а по-добро винаги има, но някой трябва да го потърси), нека се концентрираме върху това как да се стабилизира Русенска опера, която винаги е била и си остава една от най-добрите в България.

"Площад Славейков"