Напоследък е много модерно да се говори за това, че българите нямат национален идеал, който да ги обедини. А думата "патриотизъм" у нас вече е мръсна дума, благодарение на т.нар. "патриоти" и най-вече на Волен Сидеров и "Атака". Тези "патриоти" минаха през различни етапи. Първо бяха най-обикновени популисти, по едно време станаха "тръмписти", напоследък пък взеха да го раздават консерватори. През цялото време обаче те са в една и съща политическа поза - наведени, с лице на запад и задни части на изток.

Не е вярно, че нямаме национална идея. Напротив - винаги сме имали, още от Възраждането насам. А именно - всички българи да бъдат обединени в една държава. Географски погледнато това означава тази държава да се простира от Дунав до Бяло море и от Ниш и Охрид до Черно море. Това е т.нар. българско етническо землище.

За реализацията на тази идея България води и участва в пет войни - Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата, Първата световна, Втората световна. Общата оценка е, че нашите прадеди са се провалили в осъществяването на националния ни идеал, въпреки всички огромни усилия и грамадни жертви. Днес, от дистанцията на времето обаче може би трябва да сме по-снизходителни, защото постигнатото не е малко, като се имат предвид условията, в които са действали тогавашните български политици. Защото българската национална идея е срещала съпротива от всички балкански страни по чисто географски причини, както и от всички европейски велики сили, без изключение, по политически причини. Нито една велика сила, включително и особено Русия, не е искала голяма и стабилна държава на Балканите. А единствената държава, която е имала ресурс да стане такава е България.

След Втората световна война националните идеали на всички европейски държави се измениха. Европа тръгна по пътя на формализирането и дори заличаването на държавните граници, които бяха повод за раздорите между отделните страни. За по-кратко това се нарича Европейски съюз. Успехите на този съюз са видими. На територии, за които преди се е воювало, днес мирно живеят хора от различни националности. А конфликтите са само част от историята, която не бива да бъде забравяна. Но за да не се повтаря, а не за да се злоупотребява с нея политически.

България се включи в този път след 1989 г. След известни колебания и различни перипетии в крайна сметка страната ни стана член на ЕС и НАТО. Така една голяма част от националния ни идеал се осъществи. Към момента от Дунав до Бяло море граница фактически няма. И особено през лятото Северна Гърция си е Южна България. До преди 10-15 години дори говоренето на български в тези земи беше престъпление. Сега обаче, както е известно, вече и менютата в кръчмите са на български. А мнозина българи имат свои имоти там. Другата половина от националния ни идеал се надяваме да се изпълни в най-близко бъдеще, когато Македония и Сърбия влязат в ЕС. Влезе ли в ЕС Северна Македония ще си бъде Югозападна България. Ясно е, че българското етническо землище няма как да бъде в една държава. Но благодарение на ЕС това етническо землище няма да е разделено от държавни граници.

Българският патриотизъм обаче не се свежда само до границите. Важна част от него е и какво трябва да представлява нашата държава.

"В нашата България... всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... за всички еднакво ще е"

Това казва не друг, а Васил Левски. Факт е, че този идеал никога не може да бъде и никъде не е постигнат в пълна степен. Но ако България следва стриктно своята евроинтеграция, ако успее да прекрати мониторинга от ЕС с радикални съдебни реформи, които да установят истинско върховенство на закона, то страната ни ще бъде много по-близо до този идеал, отколкото е сега. Западна Европа много повече отговаря на този идеал от Евразия, към която ни теглят т.нар. "патриоти". А откакто станаха консерватори те започнаха да отричат не само ЕС, дори Великата френска революция.

Това е покъртително лицемерие, нямащо равно на себе си. Защото тази революция е примерът, който следват всички наши революционери. Същите тези революционери, на които същите тези патриоти показно се кланят, с повод и без повод. Левски е проповядвал "да бъдем равни с другите европейски народи". А не да тънем в евразийско беззаконие.

Затварянето на България в сегашните й национални граници, каквото проповядват новоизлюпените консерватори, е пречка за реализирането на българския национален идеал. Националната ни държава е тясна за този идеал. Неговата реализация минава през това ЕС да бъде стабилен и да се развива в посока изграждане на федерация. А България трябва да бъде неизменна част от ядрото на тази федерация, което означава у нас да има върховенство на закона от западноевропейски тип. Всеки, който не споделя тази теза може би е патриот, но не точно български.