Съдбата на руско-американския договор от 1987 г. за ограничаване на ракетите със среден обсег след обявеното от президента Доналд Тръмп намерение на САЩ да го денонсират, е една от централните външнополитически теми в днешния американски и британски печат. 

"Вашингтон пост" се спира на започналите в Москва вчера преговори на гостуващия съветник на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън с руските лидери. Вестникът отбелязва, че това е главна тема в разговорите и че той е отишъл там, за да информира Кремъл за американското намерение.

Вестникът припомня, че споразумението, постигнато от тогавашните лидери на двете страни Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, е елиминирало цял клас ракети, предназначени за ядрена война в Европа, и по този начин се е превърнало в основен стълб на сигурността на стария континент. След години на взаимни обвинения в нарушения обаче САЩ и Русия днес са изправени пред окончателното рухване на това ключово за международната сигурност споразумение и Тръмп пръв реши да направи решителната крачка към неговото ликвидиране.

Този срив заплашва да поднови надпреварата във въоръжаването, овладяна с толкова усилия в края на Студената война, и да разруши цялата структура на контрола над въоръженията, отбелязва американският всекидневник. Тази мрачна перспектива се посреща с особена тревога в Европа, възраждайки страховете от връщане към 1980-те години, когато Вашингтон и Москва обсипваха континента с ядрени ракети. Тогава хиляди европейци се надигнаха на протести и това в крайна сметка доведе до сключването на договора от 1987 г.

"Вашингтон пост" цитира бившия германски външен министър Зигмар Габриел, че развалянето на договора за ракетите със среден обсег заплашва "да превърне нас в Централна Европа и (най-вече) тук, в Германия, в арена на ядрената лудост". 

Вестникът припомня, че именно Болтън, който днес е една от главните външнополитически фигури в правителството на Тръмп, е сред най-отявлените противници на този договор и още през 2011 г. в статия в "Уолстрийт джърнъл" писа, че "договорите са като момичетата и розите: те са хубави само до време". Според Болтън този договор е остарял, защото налага ограничения само на Вашингтон и Москва, а в същото време други страни, включително Китай, Иран и Северна Корея, не са обвързани с никакви ограничения да разработват ракети със среден обсег. Затова САЩ са пред избор: или да разширят обхвата на договора с включване на други страни, или да се изтеглят от него и да разработят свои нови ракети от същия клас. 

Ако САЩ се изтеглят от този договор, НАТО ще трябва да реши как да се защитава от Русия, която вече няма да бъде обвързана с ограничения за производство и разполагане на ракети със среден обсег. Обтегнатите отношения между правителството на Тръмп и европейските столици вероятно ще попречат на повторното разполагане на (американски) ракети със среден обсег в Европа, отбелязва "Вашингтон пост".

Вестникът цитира Даръл Кимбъл - шеф на Асоциацията за контрол над въоръженията, според когото Вашингтон не е изчерпал дипломатическите възможности за спасяване на споразумението. Той предлага, например, Вашингтон да инспектира руските ракети (за които се твърди, че са в нарушение), и да предложи или тяхното модифициране, за да не могат те да летят на средни разстояния, или да поиска Москва изцяло да спре тяхното разполагане. В замяна САЩ могат да предложат на Русия да инспектира американските установки за противоракетна отбрана (разполагани в Румъния и за които

Москва твърди, че от тях могат да се изстрелват и ядрени ракети със среден обсег - б.р.), за да покаже, че тези системи съдържат само защитни ракети-прехващачи. 
Кимбъл критикува подхода на правителството на Тръмп по въпроса. "Това е контрапродуктивно, едностранно, импулсивно решение, което заплашва да изправи Европа пред още по-сложна ситуация със сигурността. То прехвърля вината за възникналия проблем от Русия (където тя наистина е) към Тръмп и Болтън. Не сме изчерпали наличните дипломатическите мерки, с които можем да накараме Русия отново да спазва договора", казва експертът, цитиран от "Вашингтон пост". 

Британският "Индипендънт" пише в редакционен коментар, че "изтегляйки се от ядрения договор с Русия, Тръмп ерозира и малкото доверие, останало между двете страни". Това бе символично и епохално споразумение, защото то увенча рухването на Берлинската стена и края на Студената война, а сега сме на прага на неговото скъсване, отбелязва вестникът. 

То бе необходимо, защото върна доверието между двете свръхсили, които в продължение на 40 години не вярваха на нито една своя дума, и не без основание. И ето, че сега отново се връщаме там, където бяхме тогава, се казва в коментара.

Проблемът със споразумението за ракетите със среден обсег днес е, че е останало много малко доверие и явно липсват договорени механизми за проверка на действията на всяка една от двете страни. Може и да е вярно, както твърди Тръмп, че руснаците хитруват и тайно разработват нови ядрени ракети. Правилната ответна реакция обаче трябва да бъде открито назоваване на проблема и настояване за адекватни международни инспекции и постепенна ескалация на заплахите. Каквото и да струва това, Великобритания трябва да възпира Америка, вместо да стои "решително" (до нея), както казва министърът на отбраната Гавин Уилямсън, пише лондонският всекидневник. 

Най-добре ще бъде на руснаците тихо да се напомни,че Западът винаги ще бъде в състояние да похарчи повече пари от тях за въоръжения и вероятно има предимство в качеството и надеждността на своята технология. Съветският съюз, в крайна сметка, загуби Студената война и "хвърли кърпата", като подписа оръжейните договори просто защото не можа да издържи на американския военен бюджет. Тези опити (на Русия да се мери със САЩ) само доведоха до обедняване на руските граждани и до рухването на СССР, отбелязва "Индипендънт". 

Но това бе една взаимно изтощителна и безсмислена икономическа война и от двете страни, която освен това заплашваше и с Трета световна война. И това трябваше да спре. 

При нова оръжейна надпревара Западът отново ще спечели по същите причини заради икономическото си превъзходство. Проблемът този път обаче е, че европейците ще платят по-голямата част от сметката. А още по-тревожно е, че доверието между Изтока и Запада практически се е изпарило, заключава "Индипендънт"