Заканата на Доналд Тръмп САЩ да излязат от ядреното споразумение с Русия предизвика остра критика в Европа и Москва. По информация на “Ди Велт” НАТО ще обсъжда темата на 25-и този месец.

Експерти обаче не съзират шансове Тръмп да промени позицията си относно сключения през 1987 г. двустранен договор между САЩ при президента Роналд Рейгън и тогавашния съветски държавен и партиен лидер Михаил Горбачов, влязъл в сила преди 30 години.

В понеделник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че ако САЩ не променят позицията си в тази област, Русия ще бъде принудена да търси възстановяване на баланса. Германският външен министър Хайко Маас окачестви намерението на Тръмп като “жалко” и призова САЩ да се замислят върху възможните последици. Специалистът по външна политика от Свободната демократическа партия Александър граф Ламбсдорф заяви пред “Ди Велт”, че при разваляне на договора се задава заплаха от нова надпревара във въоръжаването между Москва и Вашингтон. Ламбсдорф обърна внимание и на факта, че за разлика от САЩ Европа би попаднала  в обхвата на руски ракети със среден обсег. Ето защо германското правителство и Европа са длъжни да настояват за нов преговорен процес.

Лидерката на германските Зелени Аналена Бербок заяви, че федералното правителство е длъжно да сложи край на “германското ядрено участие”. Това ще рече САЩ да бъдат принудени да изтеглят ядрените си оръжия от територията на Германия, разположени след края на Втората световна война.

"Двойната нула" беше крайъгълен камък на политиката на разоръжаване

Навремето ядреното споразумение беше популярно като "решението на двойната нула" или само "двойната нула". То предвиждаше унищожаването на всички американски и съветски ракети с малък и среден обсег – от 500 до 5500 километра, както и забрана за създаване и производство на нови системи от този тип. Споразумението беше крайгълен камък на политиката на разоръжаване в края на студената война.

"Калибър" е нов вид руска крилата ракета.

Тръмп изпрати в Москва съветника си по национална сигурност Джон Болтън за среща с руския му колега Николай Патрушев и с външния министър Сергей Лавров. Няма обаче никакъв знак Болтън да е бил натоварен да преговаря. Много неща говорят за друга насока.

Кремъл публикува снимки от срещата на Владимир Путин с Джон Болтън.

Заинтересованият от добри отношения с колегата си Владимир Путин Тръмп е изпратил Болтън в Кремъл като дипломатически жест след твърдото му решение САЩ да излязат от ядреното споразумение.

Обявеното едностранно излизане на САЩ от споразумението не дойде съвсем изненадващо. САЩ отдавна обвиняват Русия, че нарушава договора, особено чрез разработването на ракетата със среден обсег на действие "Новатор 9М729", която в средите на НАТО наричат SSG-8 и е с обсег от 2600 километра.

Причината, поради която Русия отново се зае с производството на ракети със среден обсег, трябва да се търси в изцяло променената стратегическа обстановка. При подписването на ядреното споразумение през 1987 г. САЩ и Русия притежаваха почти еднакъв арсенал от тези системи и оттогава значително го съкратиха. Междувременно обаче Северна Корея, Иран, Китай, Пакистан и Израел произвеждат ракекти със среден обсег на действие, без да са обвързани с двустранното споразумение. Москва едва ли би приела при това стратегическо обкръжение, което е твърде далеч от САЩ, да се откаже от собствени ракети със среден обсег.

Надпревара във въоръжаването без печеливш

Тревога във Вашингтон предизвиква предимно ракетният арсенал на Китай. Тръмп обвърза ракетите на Пекин с проблематиката около ядреното споразумение. САЩ възнамерявали да излязат от споразумението и да развиват "тези оръжия". Нямало да го направят само ако Русия и Китай се съгласят на “нова сделка”. В понеделник китайският външен министър категорично отхвърли подобен вариант - било абсолютно погрешно да замесват страната му при излизането на САЩ от договора.

Глобален договор по темата ракети със среден обсег е невероятно начинание от гледна точка на нужните при такъв случай договорености с Техеран - отколешен върл враг на Вашингтон, както и с Пекин, основен противник на Тръмп при търговската война. Поради тези съображения Ламбсдорф съзира трета възможност.

“Чисто теоретично би било възможно Русия да поиска отвъд Урал да разположи определени ракети със среден обсег, които да не достигат до Европа”, смята политикът.

Ако на Вилнюс се гледало като на най-източната столица на територията на НАТО и се вземе под внимание обсег на руската ракета “Новатор” от 2600 км, заплаха може да се избегне, ако разполагането на руската система е източно от Омск в Западен Сибир. Тогава и Източна Турция ще е извън ракетния обхват.

Според Ламбсдорф обаче това е сложно начинание, тъй като ракетите са инсталирани на подвижни установки и те много бързо могат да бъдат придвижени на Запад. Ето защо Западът трябвало да има право на адекватна защита. Това обаче би означавало нова надпревара във въоръжаването с непредизвестен край. Ето защо най-добрият вариант бил ядреното споразумение да остане в сила.