СИМОНА РУСЕВА

Светът днес гледа с тревога към Минск – мир или война?

В беларуската столица се срещат стопанинът на Кремъл Владимир Путин и украинския президент Петро Порошенко. Отношенията между двамата са крайно обтегнати.

Преди да се отправи към Минск, Порошенко разпусна с декрет парламента – Върховната Рада, обяви предсрочни общи избори на 26 октомври.

“Изборната бюлетина е най-мощното оръжие в ръцете на гражданите, за да защитават родината си”, написа снощи в туитър Порошенко. “Реших да прекратя правомощията на парламента. Предсрочните общи  избори са част от моя мирен план. Ключов елемент е политическият диалог с Донбас”, написа още президентът, визирайки  конфликта с проруските сепаратисти в Източна Украйна.

Въпреки протестите на хардлайнерите в Киев да не се среща с “циничния агресор Путин”, Порошенко е решен да разговаря днес с руския президент.

По програма срещата започва в 13 часа българско време.

Големият въпрос е мир или война?

Единият лидер е решен да запази териториалната цялост и независимостта на страната си.

Другият се самообяви за закрилник на 8-те милиона руснаци, живеещи в Украйна (от общо 45,5 милиона население).

Отношенията между двамата са на точката на замръзването. Ако не им се удаде днес да свалят напрежението, задава се нов кървав конфликт в Източна Украйна, който би могъл да прерастне в истинска война между Русия и Украйна, предупреждават наблюдатели.

И Путин, и Порошенко са подложени на неимоверен натиск. Дали в Минск ще намерят общ език, освен руския, който и двамата владеят, още никой не може да каже.

При посещението си на 23 август в Киев германската канцлерка Ангела Меркел даде знак, че подкрепя Порошенко в стремежа му да се запази териториалната цялост на Украйна. Същевременно обаче тя призова събеседника си към компромиси – да обяви примирие в Източна Украйна и да се осъществи конституционна реформа, с която да се дадат повече права на регионите.

Преди днешната среща в Минск Меркел е разговаряла по телефона с Порошенко, съобщи правителствен говорител в Берлин. 

Канцлерката е за намиране на такова решение на кризта, което да не навреди на Русия. 

Ясно е, че днешният вторник е съдбовен ден за Украйна.

Страната е пред икономически и финансов колапс. Въпреки това на 24 август, когато Украйна чества Деня на независимостта си с военен парад, Порошенко обяви завишение бюджета за отбрана с 2,2 милиарда евро. Може и да е разбираемо – неговият син Олексий (28 г.) се бие като доброволец срещу руските сепаратисти, но едва ли е оправдано.

Украинският президент е наясно, че ако днес направи прекалено големи отстъпки, на предсрочните избори на 26 октомври победители могат да се окажат националистите. И по-лошото – ако сражаващите се в Източна Украйна доброволци се почувстват предадени, не е изключено да се обърнат срещу собственото си правителство.

А какво би могло да се очаква от Путин?

Той няма интерес от военна ескалация, но и не желае успокояване на обстановката, твърдят западни дипломати.

В момента Путин среща огромно одобрение в страната си. Обаче: с националистическата си реторика той разбуни духове, които няма да може да усмири, ако не продължи с твърдия си подход спрямо Източна Украйна.

Вчера Кремъл обяви, че ще изпрати там втори хуманитарен конвой. Киев обвини Москва в поредна провокация, както и в изпращане на бронетранспортьори за сепаратистите.

Това в никакъв случай не са сигнали за сваляне на напрежението.