СИМОНА РУСЕВА
Светът днес гледа с тревога към Минск – мир или война?
В беларуската столица се срещат стопанинът на Кремъл Владимир Путин и украинския президент Петро Порошенко. Отношенията между двамата са крайно обтегнати.
Преди да се отправи към Минск, Порошенко разпусна с декрет парламента – Върховната Рада, обяви предсрочни общи избори на 26 октомври.
“Изборната бюлетина е най-мощното оръжие в ръцете на гражданите, за да защитават родината си”, написа снощи в туитър Порошенко. “Реших да прекратя правомощията на парламента. Предсрочните общи избори са част от моя мирен план. Ключов елемент е политическият диалог с Донбас”, написа още президентът, визирайки конфликта с проруските сепаратисти в Източна Украйна.
Въпреки протестите на хардлайнерите в Киев да не се среща с “циничния агресор Путин”, Порошенко е решен да разговаря днес с руския президент.
По програма срещата започва в 13 часа българско време.
Големият въпрос е мир или война?
Единият лидер е решен да запази териториалната цялост и независимостта на страната си.
Другият се самообяви за закрилник на 8-те милиона руснаци, живеещи в Украйна (от общо 45,5 милиона население).
Отношенията между двамата са на точката на замръзването. Ако не им се удаде днес да свалят напрежението, задава се нов кървав конфликт в Източна Украйна, който би могъл да прерастне в истинска война между Русия и Украйна, предупреждават наблюдатели.
И Путин, и Порошенко са подложени на неимоверен натиск. Дали в Минск ще намерят общ език, освен руския, който и двамата владеят, още никой не може да каже.
При посещението си на 23 август в Киев германската канцлерка Ангела Меркел даде знак, че подкрепя Порошенко в стремежа му да се запази териториалната цялост на Украйна. Същевременно обаче тя призова събеседника си към компромиси – да обяви примирие в Източна Украйна и да се осъществи конституционна реформа, с която да се дадат повече права на регионите.
Преди днешната среща в Минск Меркел е разговаряла по телефона с Порошенко, съобщи правителствен говорител в Берлин.
Канцлерката е за намиране на такова решение на кризта, което да не навреди на Русия.
Ясно е, че днешният вторник е съдбовен ден за Украйна.
Страната е пред икономически и финансов колапс. Въпреки това на 24 август, когато Украйна чества Деня на независимостта си с военен парад, Порошенко обяви завишение бюджета за отбрана с 2,2 милиарда евро. Може и да е разбираемо – неговият син Олексий (28 г.) се бие като доброволец срещу руските сепаратисти, но едва ли е оправдано.
Украинският президент е наясно, че ако днес направи прекалено големи отстъпки, на предсрочните избори на 26 октомври победители могат да се окажат националистите. И по-лошото – ако сражаващите се в Източна Украйна доброволци се почувстват предадени, не е изключено да се обърнат срещу собственото си правителство.
А какво би могло да се очаква от Путин?
Той няма интерес от военна ескалация, но и не желае успокояване на обстановката, твърдят западни дипломати.
В момента Путин среща огромно одобрение в страната си. Обаче: с националистическата си реторика той разбуни духове, които няма да може да усмири, ако не продължи с твърдия си подход спрямо Източна Украйна.
Вчера Кремъл обяви, че ще изпрати там втори хуманитарен конвой. Киев обвини Москва в поредна провокация, както и в изпращане на бронетранспортьори за сепаратистите.
Това в никакъв случай не са сигнали за сваляне на напрежението.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни