Световният ден на ценностите мина преди две седмици, без българите да му обърнат особено внимание. Напълно нормално - “световни дни” на какво ли не има постоянно, само някои от тях влизат в общественото съзнание, и то с помощта на активни кампании. Темата за ценностите предизвиква публичното внимание по няколко пъти в годината, после потъва в чисто битовите ни притеснения и грижи и я забравяме - до следващия скандал, който я събуди.

Това обаче не е индикация за липсата на ценности у българина - напротив, то показва, че имаме заложени рефлекси, които пробиват при нужда дори сивото всекидневие в най-бедната страна в ЕС. 

През 2017 г. “Тренд” попита 1004-ма българи за най-важните им ценности. 46% посочиха “семейството”, 44% - “мир”, 38% - “сигурност”, 37% - “човешки права”, 25% - “свобода”. Забележително е дори чисто статистически как се разпределят приоритетите.

Не е новина, че българинът милее за семейството и децата си. Не е тайна също така, че това го прави чувствителен към всяка заплаха - реална или измислена - към тях. 

Тази слабост обаче отваря прекрасна възможност на всякакви групи с разнообразни интереси да пробутват идеите си в българското общество и да предизвикват при удобни поводи - като скорошния случай с Истанбулската конвенция - “ценностна паника”, убеждение, че някой има за цел да унищожи основополагащите ценности на българския народ.

Кои са те?

Има две посоки, които са най-подходящи, за да удариш българина в ценностите - по пътя на любовта му към децата и по пътя на религията, която множество българи свръхкомпенсират след десетилетия атеистичен комунизъм.

Ако се разровим из българските организации, занимаващи се с нашите ценности, те на пръв поглед ясно се разделят в тези две групи. Едни се грижат за семейните ценности, други - за християнските.

От една страна имаме БПЦ и Светия синод, НПО-та като “Български християнски студентски съюз”, Сдружение ХАРТА, Сдружение “Християнски съюз” и множество други.

Те не се сдържат да скачат с декларации, да размахват пръст от моралната си висота срещу всичко, към което е нетърпима християнската вяра, и да атакуват ЛГБТ въпросите под всякаква форма, дори несъществуващите в Истанбулската конвенция. 

Независимо обаче дали сте съгласни с техните позиции или не, те в действителност работят в рамките на своите убеждения.

Далеч по-опасен е другият вид организации, които в последните години заемат все по-централно място - борците за т.нар. семейни ценности.

Нали помните, че за българина семейството е на първо място? След почти три десетилетия активна работа на църквата в това да отврати дори вярващите от себе си като институция, все повече популярност и симпатизанти придобиват уж светските организации, които се грижатза нашите ценности, без да ни занимават с Божиите дела. 

Това са организации като “Общество и ценности”, Сдружение “Слово”, “Граждански форум за защита на детето и семейството” и други. Те се представят като защитници на съвременното семейство и съвременните семейни ценности, но в позициите им ясно си личи любов към “традиционните християнски” убеждения. 

В действителност тези организации имат връзки и активна комуникация с редица крайноортодоксални християнски организации.

Асоциация "Общество и ценности” например се хвали от една страна с това, че е спомогнала за провала на съвместното съжителство (законов съюз, който всъщност е не по-малко полезен и важен и за хетеро-, и за хомосексуалните), а от друга страна се меси в миниборбите и скандалите в българските апостолически църкви. За една година организацията е част от “Международния конгрес на семействата”, възникнал между радикални християнски групи от Русия и САЩ и известен с хомофобските си послания по света. След това дълго време забравя да махне от сайта си значката “Член на Международния конгрес на семействата”.

Основателката на Асоциация "Общество и ценности” твърди, че в организацията има християни от всички деноминации - протестанти, православни, католици и атеисти - също както радикалните националисти се хвалят с единиците чернокожи в редиците си. 

Сдружение “Слово” е далеч по-неизвестно от основателя си Александър Урумов, в момента пиар на Министерство на отбраната. Урумов бе сред най-шумните и противници на Истанбулската конвенция. Неговата борба срещу “джендър-идеологията” продължава и сега, като новият враг са учебници по биология за 8-и клас, в които се разкрива на децата великата мистерия, че има хетеро- и хомосексуални хора.

Освен с кариерата си в Държавна сигурност и дългогодишното пиарстване на бившия шеф на БНБ Иван Искров, Урумов е известен и като деен протестант, част от Евангелска църква на вяра - Пловдив. Тя пък е част от Обединените евангелски църкви, една от първите организации, които скочиха срещу Конвенцията. 

Връзките на тези организации с българските протестанти не са случайни. Те се използват за пропагандирането на “традиционните” ценности по цял свят. Евангелските църкви често са малки, но сплотени, а влиянието на пасторите е силно - неслучайно в САЩ, а и наскоро в Бразилия тяхната подкрепа се търси от политиците. Това, разбира се, не означава, че мнозинството класически протестантски църкви не са против агресивните дейности на хора като Урумов и омразните им послания срещу хомосексуалните, както и срещу злоупотребите на отделни пастори, свързани в миналото с купуване на гласове например.

Този тип организации - обвързани с религии, с международни мрежи от “традиционалисти”, са и платформи за други убеждения. Ако в България те са най-шумни в борбата си срещу ЛГБТ хората, това е, защото добре познават страховете и мотивациите на българите. Друг е обаче подходът им към една друга порция “традиционни” убеждения, които поддържат - например позицията им срещу абортите. В България базовото право на жената да взима подобни решения е дълбоко внедрено в психиката на повечето хора и подобни кампании, които са успешни в Централна Европа например, биха се провалили на родна почва.

Когато става дума за ценности, българите всъщност отдавна са открили успешна формула. Идеите за равенство между половете, за равни права на хората с различна сексуална ориентация, с различна полова идентичност, за правата на жените над собствените им тела отдавна са залегнали в българските закони. Затова и тези организации стават все по-сплотени, комуникират и обменят все по-активно опит с братята си по кауза по света, и ще се месят все по-често в светския живот и българската политика под прикритието на уж светски НПО-та.

И ефекта от това ще усетим всички, не само гейовете и жените.

---

Настоящият материал е част от кампанията „#НовитеБудител(к)и: Предай нататък“ наКлуб Z и Български фонд за жените, реализирана с подкрепата на Civitates – инициатива за филантропия, демокрация и солидарност в Европа.

Кампанията цели да популяризира човешките права и демократичните ценности, да информира обществеността за активната работа на неправителствените организации за постигане на положителни промени в различни сфери и да алармира за свиващото се пространство и новите предизвикателства пред гражданския сектор.