През последните няколко години човечеството навлезе в етап от икономическото си развитие, определян от мнозина като "Четвърта индустриална революция". Експерти смятат, че в рамките на десетилетие този процес ще промени из основи начина ни на живот и комуникациите по между ни, а защо не и човешките взаимоотношения като цяло.

Все още е трудно да се прогнозира как тази революция ще се разгърне, но едно е сигурно. За да се справи адекватно с нея, всяка държава трябва да разработи интегриран подход, който включва обединена работа не само на публичния и частния сектор, но и на гражданското общество.

Първата индустриална революция използва парния двигател, за да механизира производствения процес. Втората - електричеството, за да го масовизира, а третата включи електрониката и информационните технологии, за да го автоматизира. Четвърта фаза, разбира се, награжда върху предните три и размива границите между физическата, дигиталната и биологичната сфери.

И макар всичко описано досега да звучи до голяма степен като абстракция, всички ние усещаме ефекта му върху своето ежедневие. Скоростта на технологичните открития днес е безпрецедентна в исторически план. Нещо повече - те засягат почти всяка индустрия в почти всяка държава. Възможностите, които свъзването на милиарди хора по света, предоставя са на практика неограничени. Всички те ще бъдат умножени от навлизането на технологии като изкуствения интелект, автономните устройства, триизмерното принтиране и нанотехнологиите в масова употреба.



За да се възползва максимално от тези възможности, всяка държава днес е длъжна да разработи визионерски подход за развитието не само на икономиката, но и на човешкия си капитал. Основната причина за това е, че по-сериозната автоматизация и роботизация на производствените процеси ще направи много от сегашните нискоквалифицирани работници излишни и ще създаде тотално различни нужди на трудовия пазар.

Всяка от индустриалните революции досега е водила със себе си страхове, че икономиката трудно може да поеме огромната безработица, която технологичния прогрес несъмнено ще доведе след себе си. Практиката обаче показва, че технологиите не просто унищожават нуждата от някои професии, а и създават нови такива на тяхно място. Това обаче създава нужда и от бързи механизми за преквалификация, както и насочено към нуждите на бъдещето образование.

След близо 30 години демокрация, образователната система у нас все още е потънала в дълбокия социализъм, поне на концептуално ниво. За жалост, качеството на образователната услуга е спаднало драстично от края на 80-те години досега, като това се дължи основно на принизената роля на учителите в обществото - нещо, което направи професията непрестижна и нетърсена от младите.

Статистическите прогнози показват, че въпреки демографския срив през следващите години България ще усети рязък недостиг на преподаватели в комбинация с драстична поколенческа разлика между настоящите такива и учащите.

Но човешкият ресурс далеч не е единствена грижа в образователната система. Нейният основен проблем е, че процесът на обучение отразява нуждите на друг социален строй. В тоталитарните режими образованието е насочено към създаване на навици за еднопосочно поемане на информация. В условията на съвременния дигитален свят и пазарна икономика, уменията за критично мислене, решаване на проблеми, работа в екип и интерактивност в усвояването на данни са ключови за успеха на всеки. Уви, данните от проучванията на PISA показват категорично, че българските деца масово изостават в базови умения, като четенето с разбиране.

Висшето образование в страната само надгражда тези проблеми, като тоталното отсъствие на практици сред преподавателите (с изключение в голяма степен на инженерните и медицинските дисциплини) допълнително къса връзката между нуждите на бизнеса и уменията, придобити във ВУЗ-овете.

Фактът, че сме научени да учим, а не да мислим, е и една от основните причини за развитието на нов бизнес модел в България - този на семинарите и мотивационните лекции, които не развиват умения у посетителите, а генерират посещаемост с обещания за готови рецепти за успех. В крайна сметка, основният резултат от тях - и у нас, и по света, са множество "папагали", декламиращи заучени фази, без да разполагат с основата, правещи клишетата успешни.

На фона на всичко това, България продължава да е една от 15-те най-добри дестинации за аутсорс в света, а според данните на Българската аутсорсинг асоциация (БАА) заетите в сектора у нас са близо 50 000 души. Очакванията са, че - при запазване на тенденциите, до края на десетилетието техният брой може да надмине 65 000 или дори 70 000 души.

През миналата година индустрията на изнесените услуги отбеляза ръст на приходите от 18.2% и достигна обем от 2.1 милиарда евро. Това представлява 4.8 на сто от БВП на страната и 7.9% от всички платени заплати у нас. Темповете на растеж на този сектор са значително по-високи спрямо тези на националната икономика, което показва, че близо 2 десетилетия по-късно, концепцията на Саша Безуханова за създаване на ИТ клъстер у нас е довела до сериозни успехи. При запазване на този положителен тренд се очаква до 3 години приходите в сектора да скочат до €4 млрд., а делът му от БВП да се покачи до близо 8 на сто.

Стремглавото развитие на ИТ и аутсорсинг в България се дължи не само на ниските данъци, но и на факта, че през последното десетилетие у нас се зароди истинска бизнес екосистема. Въпреки масовото разбиране, статистиката показва, че над половината аутсорсинг компании в страната са собственост на българи. В същото време София се нареди сред 10-те най-добри места в света за започване на стартъп бизнес.

Основен фактор в развитието на индустрията е и фактът, че ИТ компаниите инвестират повече от всеки друг бизнес у нас в развитието на човешкия си ресурс. Чрез система от обучения в реална работна среда, те успяват не само да преборят недостатъците на образователната система, но и да наваксат дефицитите на трудовия пазар като цяло.

В ефективен бизнес модел се превърна и организирането на курсове с кратка и средна продължителност за формиране на умения по програмиране, дизайн и администриране на системи. Добри примери в тази насока са основания от Светлин Наков Софтуерен университет, катко и академията на "Телерик" - българска компания, която беше продадена за над $260 милиона преди няколко години.

Фактът, че частният сектор е готов да поеме инцииативата е прекрасен. За жалост обаче през последните 20 години така и не станахме свидетели на цялостна визия за реформиране на образованието от страна на държавата. Когато става дума за реформа, единственото, за което институциите говорят, са пари за инвестиране, а не търсен ефект от това. Ясен показател е поредното увеличение на учителските заплати, което макар нужно, за издигане на реномето на професията, по никакъв начин не беше обвързано с актуализирането на квалификацията на преподавателите и създаване на адекватни към нуждите на трудовия пазар учебни планове.

Като част от Османската империя, България пропуска възможността да се възползва от Първата индустриална революция през 19-и век. В началото на миналото столетие икономиката на страната ни продължава да се върти основно около селското стопанство, с което и Втората технологична революция минава покрай нас. В годините на прехода от планова към пазарна икономика малцина българи успяха да се възползват от позитивите на дигитализацията в ранната ѝ фаза. И макар български компании, като Musala Soft, Chaos Group, Bulpros и други да са създали бизнес на международно ниво, те са по-скоро изключение в правилото.

Без целенасочени усилия от страна на държавата и съвместна работа с бизнеса, България е на път да пропусне и Четвъртата индустриална революция. Тъжното е, че у нас визионери в управлението се намират трудно, приемствеността е мит, а всяка реформа се ограничава до увеличения на преки възнаграждения на служители, а не до промяна за потребителите на услугите, които държавата предоставя.

----

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z".