За първи път НАТО ще изгради бази край границата с Русия.

Това заяви генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен в интервю за британския в. "Гардиън" и още пет европейски издания.

Целта е там по най-бързия начин при необходимост да бъдат разположени военнослужещи в отговор на руската военна заплаха. Така ще бъде ограничена и способността на на Владимир Путин да предизвика проблеми в прибалтийските републики от бившия СССР.

Решението трябва да бъде взето на срещата на върха на НАТО на 4 и 5 септември в Кардиф. Расмусен се надява, че там ще бъдат преодолени разногласията между отделните страни членки.

Освен това, НАТО ще модернизира въоръжените сили на Украйна и ще й помогне да се противопостави на заплахата от Русия.

"Ще приемем това, което наричаме план за действие на готовност, за да можем да действаме бързо в тази изцяло нова обстановка за сигурността в Европа. Имаме нещо, което се нарича, сили за отговор на НАТО, чиято цел е да могат да бъдат бързо разположени при необходимост. Сега нашето желание е да развием на много, много висока готовност това, което аз наричам авангард в рамките на тези сили за отговор", заявява Расмусен.

"За да предоставиш бързо подсилване на тези сили, трябва да имаш и някаква инфраструктура в приемащите държави. Така че ще има предварително разполагане на въоръжение, оборудване, подготовка на инфраструктурата, бази, щабове. Идеята е в крайна сметка на изток да има по-видимо присъствие на НАТО", допълва генералният секретар.

Проблем обаче са разногласията между страните членки на алианса. Полша, Литва, Латвия и Естония настояват за по-силно присъствие на пакта в региона. САЩ и Великобритания са "за", докато Франция, Италия и Испания са "против". Германия пък засега се колебае за подобен ход, защото не иска да провокира Русия.

В Кардиф най-вероятно ще се използва формула, избягваща думата "постоянни бази". Резултатът обаче ще бъдат бази на НАТО с постоянно присъствие, които ще се намират на изток от някогашната "Желязна завеса".

"Става дума по-скоро за обекти, на които много често ще се сменят частите. Идеята е, че всеки потенциален агресор ще знае, че ако атакува член на НАТО, ще попадне не само на местната армия, но и на войски на алианса. Това е важното", изтъква Расмусен.

Единственият щаб на НАТО на изток от границите от времето на Студената война е в Шчечин, на брега на Балтийско море в Полша. Според източници от пакта оттам ще се извършват бъдещите разполагания на части. Плановете за разполагане по море и въздух вече са готови. По-трудно би се постигало съгласие за разполагането на сухопътните сили на изток.

 Запитан дали ще има постоянни разполагания на международни сили под флага на НАТО в Източна Европа, Расмусен казва: "Краткият отговор е "да". За да няма недоразумение, използвам фразата "за колкото време е необходимо". Нашите източни партньори ще бъдат доволни, когато видят какво всъщност е планът за действия за готовност."

Шефът на пакта допълва, че силите могат да бъдат разположени в течение само на няколко часа.

Расмусен потвърди, че Русия не е поканена на срещата в Кардиф за първи път.

"Трябва да приемем реалността, че Русия вече не смята НАТО за партньор. Русия е държава, която, за съжаление, за пръв път от края на Втората световна война заграби чужда територия със сила. Очевидно трябва да се адаптираме към това, което никой не очакваше. Особено след войната с Грузия през 2008 г. забелязваме значителна промяна във военния подход и способностите на Русия да реагира бързо. Тя е способна за много, много кратко време да превърне големи маневри в нападателна операция", отбелязва Андерс Фог Расмусен, чийто мандат изтича скоро. Той ще бъде заменен от избрания вече негов наследник, норвежеца Йенс Стортенберг.

Украинският президент Петро Порошенко ще бъде единственият лидер на държава извън пакта, който ще бъде на форума.