Ad Config - Website header

 

Article_top

Страхил Делийски е политолог, преподавател в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

- Г-н Делийски, докъде ще се стигне в играта с парламентарния кворум?

- Това, което със сигурност се получава, е, че авторитетът и доверието на Народното събрание ще продължава да намалява. Това е повече от сигурно, защото едва ли огромната част от гражданите в България виждат смисъл на тези технологии, какъвто им придават партиите. Това е поредният знак за невъзможността институцията парламент да осъществи своята функция. Няма ли кворум, не може нищо да се санкционира в пленарна зала. Но да не забравяме, че технолигията с кворума не се прилага за първи път, а говори за сериозна устойчивост на антипарламентарните и антидемократичните практики в българския политически процес. Кой ще е носителят на тази практика, дали ще е ГЕРБ или БСП, от гледна точка на цялата система няма никакво значение.

- Според вашата теза БСП и ДПС няма да извлекат особени дивиденти от решението си да не участват в регистрацията в началото на пленарния ден. Защо?

- От гледна точка на пиара и избирателите подобно поведение се харесва в най-голяма степен на твърдите привърженици. Но избирателите и гражданите в периферията, които имат продемократична политическа култура, едва ли оценяват високо подобен ход. Аргументът на социалистите, че този парламент не работи и е приключил своя смисъл, е затворен в рамките на привържениците на БСП. С този аргумент не могат да се търсят дивидентите извън твърдите избиратели.

- Превръща ли се вицепремиерът Симеонов в „релса“ за управлението на Бойко Борисов?

- Това ме сети за един виц. За този, който тичал в джунглата с една релса на гърба. Срещнал го един човек и го попитал защо носи тази релса. "Как защо? Ако видя лъв и я хвърля, знаеш ли колко по-бързо ще тичам“, отвърнал той. Проблемът с Валери Симеонов не е от вчера. Това, че за пореден път неговата фигура създава напрежение както в обществото, така и в самата коалиция, вече се превърна в традиция.

- Какво се крие зад този коалиционнен сюжет?

- Извън това, което ни го разказва властта: "Той стои, защото конструкцията ще падне", се крият много по-дълбоки проблеми. Един от тях е качеството на българския политически елит. Аз дълбоко се съмнявам, че смяната на Валери Симеонов ще даде качествена разлика в това как функционира властта, защото резервната скамейка не е особено дълга. Демографската криза може много осезаемо да е видима на равнището на политическия елит.

- Има ли друго отвърд персоната на вицепремиера?

- Да, това е начинът, по който се прави политика в България. Преди дни ние видяхме как представители на асоциации и организации на едрия капитал не просто застанаха зад Валери Симеонов, но и заплашиха, че ще организират контрапротест с 20 хил. работници. Ако до този момент ние бяхме в хипотезата, че правителството стои върху солиден корпоративен фундамент, след тази случка вече нямаме никакви съмнения. Видяхме един ярък израз на факта, че политическата власт не черпи своята легитимност от демократичните взаимоотношения с гражданите и избирателите, като част от тях са искане на оставка, протести, дори гласуване, а търси легитимност от интимните отношения между политика и едър капитал.

- Трябва ли това да ни притеснява?

- Имаме политическа система с изтъняващо доверие, институции с изтъняваща легитимност. И се оказва, че основният ресурс за поддържане на жизнеността на тази система не минава през демократични практики и процедури, а през все по-засилваща се корпоративност. Приближаваме се, ако не сме и достигнали, до идеала на Мусолини за корпоративна държава, в която политическият процес и решения са фунция на стратегическия интерес между корпоративната и политическата власт, а простраството на политическите отношения е стеснено и оставено на едни формални избори. Това,заедно с кризата в политическия елит са поне две характеристики на съвременната политическа система, които станаха много видими на частния случай "Валери Симеонов".

- Защо премиерът Борисов все повече използва „международното положение“ като извинение да влиза в ролята на „помирител в махалата“, да решава актуални проблеми и в държавата?

- За да изпълняваш ефективно ролята на помирител, е необходимо доверие. Доверие както от страна на гражданите, така и от тези, които трябва да помириш. В противен случай няма как да бъдеш помирител. Можеш да разчиташ единствено на йерархичната си позиция, но това не е достатъчно. Отказът на Борисов да се занимава с вътрешнополитическия процес ми се струва като индиректно признание за това изгубено доверие и от страна на избирателите, и от страна на онези хора, с които работи. Вероятно Борисов се страхува, че няма да му се получи този опит на помирител. Той помоли Валери Симеонов да се извини с аргумента, че коалиционното споразумение не му позволявало повече. И в Конституцията е записано, че министър-председателят назначава и отговаря за дейността на Министерския съвет. Всичко друго звучи като оправдание. Идеята, че проблемите са проблеми, защото са ти на главата, а не защото касаят определени социални групи, е идея на човек, който сякаш се е отказал от ролята си на управляващ. Сякаш управлението е нещо досадно. В демократичните системи властването е свързано с управление, а не е обвързано със самото властване.

- За какво говори това?

- Всичко това дава яснота защо толкова се акцентира на стабилността: „Дайте да не правим нищо, защото ни трябва стабилност. Да не правим нищо, за да не бутаме конструкцията.“ Ако въпросът е някой да бъде вечно във властта, има други ефективни механизми това да се случи, като да променим Конституцията, да сменим формата на управление и няма да имаме проблем със стабилността. Тази логика е изключително коварна, когато забележимо доминира в публичния дискурс.

- Ще променят ли ситуацията едни предсрочни избори?

- Това стана като мантра и е един от преките пътища за задълбочаването на авторитарните тендеции и дълбокия корпоративен характер на това управление. Предсрочните избори са легитимен демократичен инструмент, чрез който гражданите могат да държат властта под контрол. Да не влизаме в демократични процедури. Защото един от малкото механизми, чрез които по институционален ред може да се подобри демократичният процес в България, е да се правят колкото се може повече избори, било то и предсрочни. Сега може и да не се промени нещо, но тези, които са на власт, ще знаят, че не зависят само от волята на едрия капитал, но и от волята на избирателите. Един цикъл от поредица предсрочни избори ще вкара политическия елит в размисъл, ще му повиши кондицията.

- При всички тези пропуски в управлението защо БСП не успява да се възползва пълноценно?

- Не са една и две причините. БСП имат вътрешнопартийни проблеми, които им пречат да формулират една по-силна политическа заявка. Това не може да се отрече. Струва ми се, че социалистическата партия няма ясна идея за себе си на кого следва да говори и разказва за своите идеи. Повече от сигурно е, че дори и да победи на едни избори, БСП не може да управлява сама. И това ясно и на БСП и на всички избиратели, предполагам. В момента, в който започнеш да говориш за властта, без да си дал убедителна версия на властовия конструкт, с който ще реализираш тази власт, думите се губят. Силата, тежестта, авторитетът на връзката с властта увисва – с кого как ще го направиш. За БСП е много по-важно не толкова да сплотява редиците, а да започне да говори на онези публики, от които ще зависи формата, която трябва да предложи. Левицата трябва да се отвори и организационно, и културно. За да бъде припозната за алтернатива, тя трябва да се отвори, но вместо това се капсулира.

- Българският избирател има ли избор извън БСП и ГЕРБ от гледна точка на управлението на държавата?

- Има над 200 партии. Това изглежда като много плуралистична ситуация. Трябва обаче да признаем, че разломът „ние - те“, "граждани - елит" се задълбочава в България. И това няма как да не се отрази на усещането, че някой може да те представлява. Този разлом не е наша специфика, виждаме го и в Европа, и навсякъде по света. На дневен ред е темата за характеристиката на политическото представителство. Трябва да се замислим за начина, по който ще се представляват интересите. Популистката вълна няма да ни подмине, като популизмът не означава нещо лошо, но създава нови стандарти на политическото представителство. И трябва да си даваме сметка за това както за печеленето на гласове, така и в правенето на политика вътре във властта. Времето на центристката политика, дори и в България, започва да изтича. И трябва да сме подготвени за това.

 

Страхил Делийски е политолог, преподавател в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

- Г-н Делийски, докъде ще се стигне в играта с парламентарния кворум?

- Това, което със сигурност се получава, е, че авторитетът и доверието на Народното събрание ще продължава да намалява. Това е повече от сигурно, защото едва ли огромната част от гражданите в България виждат смисъл на тези технологии, какъвто им придават партиите. Това е поредният знак за невъзможността институцията парламент да осъществи своята функция. Няма ли кворум, не може нищо да се санкционира в пленарна зала. Но да не забравяме, че технолигията с кворума не се прилага за първи път, а говори за сериозна устойчивост на антипарламентарните и антидемократичните практики в българския политически процес. Кой ще е носителят на тази практика, дали ще е ГЕРБ или БСП, от гледна точка на цялата система няма никакво значение.

- Според вашата теза БСП и ДПС няма да извлекат особени дивиденти от решението си да не участват в регистрацията в началото на пленарния ден. Защо?

- От гледна точка на пиара и избирателите подобно поведение се харесва в най-голяма степен на твърдите привърженици. Но избирателите и гражданите в периферията, които имат продемократична политическа култура, едва ли оценяват високо подобен ход. Аргументът на социалистите, че този парламент не работи и е приключил своя смисъл, е затворен в рамките на привържениците на БСП. С този аргумент не могат да се търсят дивидентите извън твърдите избиратели.

- Превръща ли се вицепремиерът Симеонов в „релса“ за управлението на Бойко Борисов?

- Това ме сети за един виц. За този, който тичал в джунглата с една релса на гърба. Срещнал го един човек и го попитал защо носи тази релса. "Как защо? Ако видя лъв и я хвърля, знаеш ли колко по-бързо ще тичам“, отвърнал той. Проблемът с Валери Симеонов не е от вчера. Това, че за пореден път неговата фигура създава напрежение както в обществото, така и в самата коалиция, вече се превърна в традиция.

- Какво се крие зад този коалиционнен сюжет?

- Извън това, което ни го разказва властта: "Той стои, защото конструкцията ще падне", се крият много по-дълбоки проблеми. Един от тях е качеството на българския политически елит. Аз дълбоко се съмнявам, че смяната на Валери Симеонов ще даде качествена разлика в това как функционира властта, защото резервната скамейка не е особено дълга. Демографската криза може много осезаемо да е видима на равнището на политическия елит.

- Има ли друго отвърд персоната на вицепремиера?

- Да, това е начинът, по който се прави политика в България. Преди дни ние видяхме как представители на асоциации и организации на едрия капитал не просто застанаха зад Валери Симеонов, но и заплашиха, че ще организират контрапротест с 20 хил. работници. Ако до този момент ние бяхме в хипотезата, че правителството стои върху солиден корпоративен фундамент, след тази случка вече нямаме никакви съмнения. Видяхме един ярък израз на факта, че политическата власт не черпи своята легитимност от демократичните взаимоотношения с гражданите и избирателите, като част от тях са искане на оставка, протести, дори гласуване, а търси легитимност от интимните отношения между политика и едър капитал.

- Трябва ли това да ни притеснява?

- Имаме политическа система с изтъняващо доверие, институции с изтъняваща легитимност. И се оказва, че основният ресурс за поддържане на жизнеността на тази система не минава през демократични практики и процедури, а през все по-засилваща се корпоративност. Приближаваме се, ако не сме и достигнали, до идеала на Мусолини за корпоративна държава, в която политическият процес и решения са фунция на стратегическия интерес между корпоративната и политическата власт, а простраството на политическите отношения е стеснено и оставено на едни формални избори. Това,заедно с кризата в политическия елит са поне две характеристики на съвременната политическа система, които станаха много видими на частния случай "Валери Симеонов".

- Защо премиерът Борисов все повече използва „международното положение“ като извинение да влиза в ролята на „помирител в махалата“, да решава актуални проблеми и в държавата?

- За да изпълняваш ефективно ролята на помирител, е необходимо доверие. Доверие както от страна на гражданите, така и от тези, които трябва да помириш. В противен случай няма как да бъдеш помирител. Можеш да разчиташ единствено на йерархичната си позиция, но това не е достатъчно. Отказът на Борисов да се занимава с вътрешнополитическия процес ми се струва като индиректно признание за това изгубено доверие и от страна на избирателите, и от страна на онези хора, с които работи. Вероятно Борисов се страхува, че няма да му се получи този опит на помирител. Той помоли Валери Симеонов да се извини с аргумента, че коалиционното споразумение не му позволявало повече. И в Конституцията е записано, че министър-председателят назначава и отговаря за дейността на Министерския съвет. Всичко друго звучи като оправдание. Идеята, че проблемите са проблеми, защото са ти на главата, а не защото касаят определени социални групи, е идея на човек, който сякаш се е отказал от ролята си на управляващ. Сякаш управлението е нещо досадно. В демократичните системи властването е свързано с управление, а не е обвързано със самото властване.

- За какво говори това?

- Всичко това дава яснота защо толкова се акцентира на стабилността: „Дайте да не правим нищо, защото ни трябва стабилност. Да не правим нищо, за да не бутаме конструкцията.“ Ако въпросът е някой да бъде вечно във властта, има други ефективни механизми това да се случи, като да променим Конституцията, да сменим формата на управление и няма да имаме проблем със стабилността. Тази логика е изключително коварна, когато забележимо доминира в публичния дискурс.

- Ще променят ли ситуацията едни предсрочни избори?

- Това стана като мантра и е един от преките пътища за задълбочаването на авторитарните тендеции и дълбокия корпоративен характер на това управление. Предсрочните избори са легитимен демократичен инструмент, чрез който гражданите могат да държат властта под контрол. Да не влизаме в демократични процедури. Защото един от малкото механизми, чрез които по институционален ред може да се подобри демократичният процес в България, е да се правят колкото се може повече избори, било то и предсрочни. Сега може и да не се промени нещо, но тези, които са на власт, ще знаят, че не зависят само от волята на едрия капитал, но и от волята на избирателите. Един цикъл от поредица предсрочни избори ще вкара политическия елит в размисъл, ще му повиши кондицията.

- При всички тези пропуски в управлението защо БСП не успява да се възползва пълноценно?

- Не са една и две причините. БСП имат вътрешнопартийни проблеми, които им пречат да формулират една по-силна политическа заявка. Това не може да се отрече. Струва ми се, че социалистическата партия няма ясна идея за себе си на кого следва да говори и разказва за своите идеи. Повече от сигурно е, че дори и да победи на едни избори, БСП не може да управлява сама. И това ясно и на БСП и на всички избиратели, предполагам. В момента, в който започнеш да говориш за властта, без да си дал убедителна версия на властовия конструкт, с който ще реализираш тази власт, думите се губят. Силата, тежестта, авторитетът на връзката с властта увисва – с кого как ще го направиш. За БСП е много по-важно не толкова да сплотява редиците, а да започне да говори на онези публики, от които ще зависи формата, която трябва да предложи. Левицата трябва да се отвори и организационно, и културно. За да бъде припозната за алтернатива, тя трябва да се отвори, но вместо това се капсулира.

- Българският избирател има ли избор извън БСП и ГЕРБ от гледна точка на управлението на държавата?

- Има над 200 партии. Това изглежда като много плуралистична ситуация. Трябва обаче да признаем, че разломът „ние - те“, "граждани - елит" се задълбочава в България. И това няма как да не се отрази на усещането, че някой може да те представлява. Този разлом не е наша специфика, виждаме го и в Европа, и навсякъде по света. На дневен ред е темата за характеристиката на политическото представителство. Трябва да се замислим за начина, по който ще се представляват интересите. Популистката вълна няма да ни подмине, като популизмът не означава нещо лошо, но създава нови стандарти на политическото представителство. И трябва да си даваме сметка за това както за печеленето на гласове, така и в правенето на политика вътре във властта. Времето на центристката политика, дори и в България, започва да изтича. И трябва да сме подготвени за това.

Коментари

Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

Защо подкрепата на крупния

Защо подкрепата на крупния капитал да е лошо нещо? Щом са доволни от правителството защо да не го подкрепят?

Хм

"Приближаваме се до идеала на Мусолини за корпоративна държава"

Сравнявайте с правителството на Беров и мислете.
Сравнявайте с амнистията на Станишев и мислете.

п.с.
Беров като активист на "Отворено общество" - https://slivensega.wordpress.com/2017/02/06/румен-воденичаров-сорос-ме-назначи-за/

Амнистията на Станишев - http://old.segabg.com/article.php?issueid=4235&sectionid=5&id=0000901

:)

"- Превръща ли се вицепремиерът Симеонов в „релса“ за управлението на Бойко Борисов?"

- Симеонов е "релса" за Гундяев и гундявщината. :)

Адекватният протест е срещу десарите в медиите.
omda.bg/page.php?tittle=Списък_на_журналисти_-_агенти_на_ДС&IDMenu=548&IDArticle=4883

МНОГО ТОЧЕН АНАЛИЗ НА

МНОГО ТОЧЕН АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА В МОМЕНТА.

...

Решението се нарича директна демокрация по швейцарски модел. Всичко друго е многократно изпробвано и не е ефективно.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията