Ad Config - Website header

 

Article_top

25-годишната Марифат Довлатова рисува голи тела. Познават я на улицата, заплашват я в социалните мрежи, отказват ѝ финансиране заради съдържанието на творбите ѝ. Марифат живее в Таджикистан и тази година – на третия си опит – за първи път успя да изложи свои портрети на таджикски жени в Душанбе, разказва Би Би Си.

„Често ми пишат: „Не рисувай таджикските жени разсъблечени, това са наши сестри или майки – ние не искаме да ги виждаме така. Но преди да бъдат нечии сестри или майки, те са на първо място жени и няма нужда някой да си присвоява правата над тях“, казва Марифат, художничка, израснала в Душанбе.

Довлатова рисува от натура: всичките ѝ модели са нейни познати момичета. На някои от картините ѝ те са полуоблечени, често в национални таджикски костюми.

„За първи път нарисувах своя приятелка гола, защото просто исках да й покажа – на нея и на други жени – колко красива е тя с всичките си несъвършенства“, казва Марифат.

Нейното изкуство е в разрез с таджикските патриархални традиции: в книга, издадена през пролетта от Министерството на културата на страната, се съдържат препоръки как следва да се обличат момичетата и жените от 7 до 70 години както във всекидневието, така и на празници. Отделен раздел е посветен на това как не бива да се обличат жените – например да носят плътно прилепнали дрехи, черни шалове, хиджаб, деколтета или миниполи.

Марифат споделя, че в детството си е била вдъхновена от илюстрации към ориенталски приказки и стихове на Омар Хаям. Бащата на художничката е музикант, който пускал на дъщерите песни на „Бийтълс“, майка ѝ е програмист, а в миналото е била шампион по стрелба с лък.

Благодарна съм на родителите си, че ме освободиха“, казва тя.

Художничката има две сестри: едната, подобно на баща си, се занимава с музика, а втората е финансист. На 10-годишна възраст Марифат се записва на школа по живопис, учила е дизайн в Техническия университет на Таджикистан. Със стипендия заминава да учи съвременно изкуство във Виена, където преди две години прави първата си изложба.

Особено важна за нея е картината Look Bride с образа на момиче, което родителите му са принудили да се омъжи. За картината са ѝ предложили 3000 долара, но тя не иска да продава, смята я за свой талисман.

Покрай изложбата в Душанбе Довлатова за първи път се сблъсква с критика от страна на свои сънародници – писали ѝ: „Не ни позори, прибери голите си жени“, което само засилило желанието на Марифат да работи в тази посока. Два пъти изложбата била отлагана заради съдържанието на произведенията: отначало ѝ било отказано финансиране, а впоследствие – и експозиционна зала. В крайна сметка колекцията от 24 картини бе представена в един от най-скъпите хотели в града.

По думите на художничката тя смятала, че на изложбата ще дойдат само приятели и познати, но успехът се оказал по-голям от очакваното и пет картини вече са продадени.

Марифат е подкрепяна от родителите си, но независимо от относителната си демократичност те се придържат към каноните на таджикското общество.

„От 14-годишна непрекъснато ми повтарят: „Ти си момиче, дръж си езика зад зъбите – споделя тя. – Родителите ми ме увещаваха да не излагам картините си, тревожеха се, напомняха ми, че съм таджикчка и мюсюлманка… Но нали изкуството няма религия.“

За Довлатова живописта е начин за тих протест. Но от известно време решава да променя лицата на своите модели, за да не ги подлага на опасност. Тя разказва, че била шокирана от броя на заплахите и оскърбленията по неин адрес.

„За мен е важно да продължавам да рисувам – не правя това заради парите, а за да се изразявам като художник. Няма да спра, защото някой ми е писал, че ще ме заколи“, твърди Марифат.

"Площад Славейков"

 

25-годишната Марифат Довлатова рисува голи тела. Познават я на улицата, заплашват я в социалните мрежи, отказват ѝ финансиране заради съдържанието на творбите ѝ. Марифат живее в Таджикистан и тази година – на третия си опит – за първи път успя да изложи свои портрети на таджикски жени в Душанбе, разказва Би Би Си.

„Често ми пишат: „Не рисувай таджикските жени разсъблечени, това са наши сестри или майки – ние не искаме да ги виждаме така. Но преди да бъдат нечии сестри или майки, те са на първо място жени и няма нужда някой да си присвоява правата над тях“, казва Марифат, художничка, израснала в Душанбе.

Довлатова рисува от натура: всичките ѝ модели са нейни познати момичета. На някои от картините ѝ те са полуоблечени, често в национални таджикски костюми.

„За първи път нарисувах своя приятелка гола, защото просто исках да й покажа – на нея и на други жени – колко красива е тя с всичките си несъвършенства“, казва Марифат.

Нейното изкуство е в разрез с таджикските патриархални традиции: в книга, издадена през пролетта от Министерството на културата на страната, се съдържат препоръки как следва да се обличат момичетата и жените от 7 до 70 години както във всекидневието, така и на празници. Отделен раздел е посветен на това как не бива да се обличат жените – например да носят плътно прилепнали дрехи, черни шалове, хиджаб, деколтета или миниполи.

Марифат споделя, че в детството си е била вдъхновена от илюстрации към ориенталски приказки и стихове на Омар Хаям. Бащата на художничката е музикант, който пускал на дъщерите песни на „Бийтълс“, майка ѝ е програмист, а в миналото е била шампион по стрелба с лък.

Благодарна съм на родителите си, че ме освободиха“, казва тя.

Художничката има две сестри: едната, подобно на баща си, се занимава с музика, а втората е финансист. На 10-годишна възраст Марифат се записва на школа по живопис, учила е дизайн в Техническия университет на Таджикистан. Със стипендия заминава да учи съвременно изкуство във Виена, където преди две години прави първата си изложба.

Особено важна за нея е картината Look Bride с образа на момиче, което родителите му са принудили да се омъжи. За картината са ѝ предложили 3000 долара, но тя не иска да продава, смята я за свой талисман.

Покрай изложбата в Душанбе Довлатова за първи път се сблъсква с критика от страна на свои сънародници – писали ѝ: „Не ни позори, прибери голите си жени“, което само засилило желанието на Марифат да работи в тази посока. Два пъти изложбата била отлагана заради съдържанието на произведенията: отначало ѝ било отказано финансиране, а впоследствие – и експозиционна зала. В крайна сметка колекцията от 24 картини бе представена в един от най-скъпите хотели в града.

По думите на художничката тя смятала, че на изложбата ще дойдат само приятели и познати, но успехът се оказал по-голям от очакваното и пет картини вече са продадени.

Марифат е подкрепяна от родителите си, но независимо от относителната си демократичност те се придържат към каноните на таджикското общество.

„От 14-годишна непрекъснато ми повтарят: „Ти си момиче, дръж си езика зад зъбите – споделя тя. – Родителите ми ме увещаваха да не излагам картините си, тревожеха се, напомняха ми, че съм таджикчка и мюсюлманка… Но нали изкуството няма религия.“

За Довлатова живописта е начин за тих протест. Но от известно време решава да променя лицата на своите модели, за да не ги подлага на опасност. Тя разказва, че била шокирана от броя на заплахите и оскърбленията по неин адрес.

„За мен е важно да продължавам да рисувам – не правя това заради парите, а за да се изразявам като художник. Няма да спра, защото някой ми е писал, че ще ме заколи“, твърди Марифат.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията