Строителството на междусистемните газови връзки между България и четири съседни държави се забави значително след кризата от януари 2009 година, когато спорът между Украйна и Русия спря доставките по единствената тръба. Тогава за първи път се заговори за необходимостта от изграждане на връзки с Гърция, Турция, Румъния и Сърбия, по които страната ни също да може да внася газ. Тръбата от Русия през Украйна все още е единствена, а отношенията между двете държави отново са обтегнати.

Румъния е първа

Още до края на тази година обаче трябва да заработи междусистемната газова връзка България – Румъния. Забавянето дотук бе причинено от „некоректно извършени предварителни геоложки проучвания“ за трасето под дъното на река Дунав, отговори Министерството на икономиката и енергетиката на запитване от Клуб Z. Отговорността за това била на възложителя на проучването – румънската „Трансгаз“.

Строителството на наземната част от газопровода на българска територия и на газоизмерителна станция - Русе са завършени и в момента се провеждат изпитания в експлоатационни условия. След това предстои обектът да бъде приет от Държавна приемателна комисия. До края на годината по тръбата трябва да може да потече газ, стига „да няма усложнения във връзка със специфичната геоложка структура на региона“, застраховат се от министерството.

Тръбата с Румъния ще има капацитет да внася до 1,5 млрд. м3/год., което е малко по-малко от половината от цялото потребление на България. Чисто технически и в момента страната ни може да внася газ по съществуващото трасе от Гърция през точката на свързване Кула-Сидирокастро, но там капацитетът е доста по-малък и са необходими над 10 дни за пренастройване.

При тази ситуация дори и крайно развитие на отношенията между Украйна и Русия, последвано от спиране на доставките на газ, няма да бъде толкова тежко за България, както беше през 2009 година. Румъния може да внася газ по реверсивна връзка от Австрия, където освен руски, достига и норвежги газ.

Следват Гърция, Турция и Сърбия

След две години трябва да заработи и междусистемната връзка България – Гърция, която ще свърже станциите в Стара Загора и Комотини. Предвиденият капацитет е 3 млрд.м3/г, което заедно с евентуален внос от Румъния надхвърля дори цялото потребление в България. В момента се изготвя подробният устройствен план (ПУП) и работен проект, следва издаване на строително разрешение. В края на годината се очаква да се проведат търгове по Закона за обществени поръчки за избор на строител и доставчик от инвестиционното дружество „Ай Си Джи Би” АД, в което Българският Енергиен Холдинг и гръцкото инвестиционно дружество IGI Poseidon имат по 50%. Акционери с равни дялове в IGI Poseidon са DEPA, Гърция и Edison, Италия. В края на 2016 година проектът трябва да е завършен. По това време се очаква да има яснота и по плановете за изграждане на терминал за внос на втечнен газ в Гърция.

Връзките с Турция и Сърбия вървят по-бавно, като едно от обясненията е, че двете страни са извън Европейския съюз и това забавя и процедури, и финансиране. Единият проект трябва да свърже компресорна станция "Лозенец" в Сливенска област с турската газоизмерителна станция Малкочлар. Тук нещата са все още само на хартия. На 28 март 2014 г. бе подписан Меморандум за разбирателство между ресорните министерства на България и Турция, който предвижда предварително предпроектно проучване, което да уточни техническите и финансови аспекти на проекта, както и възможността за привличане на европейско финансиране.

Със Сърбия нещата са още по-назад. В началото на годината Министерството е разделило проекта на две фази - за първата фаза финансирането ще бъде по Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г., а по втората фаза – по Оперативна програма ”Иновации и конурентоспособност” 2014-2020 г.

При всички случаи до края на годината трябва да заработи първата връзка, което променя позицията на България и страната ни няма да бъде зависима само от една тръба и само от един доставчик - Русия.