Ad Config - Website header

 

Article_top

"Не съм си и представял, че може да ми се случи подобно нещо", разказва Петко Т. със сълзи в очите.

48-годишният българин се труди по строежите в Германия, но от три месеца не е получавал заплата. Пред репортер на "Франкфуртер Рундшау" той споделя, че посредническата фирма в България, която е уредила заминаването му, го уверявала, че в Германия няма да има никакви проблеми. Случило се обаче точно обратното: още от самото начало започнали да му дават по-малко пари от договореното, а през последните четири седмици не бил получил нито цент. Той започнал да взима заеми от колегите си, тъй като нямал пари дори за храна. 

Петко Т. е само един от многото българи, станали жертва на експлоатация, пише изданието по-нататък. За целта е създадена една напълно непрозрачна система от фирми, посредници и задкулисни играчи, които печелят добре, но пък не желаят да носят никаква отговорност.

Да се върнеш в България без пукната пара

Екип на "Франкфуртер Рундшау" е посетил един от строителните обекти в Ханау, където е работил и Петко Т.. С тях е бил и представител на проекта "Честна мобилност" ("Faire Mobilität"), в рамките на който се оказва правна помощ на източноевропейците, работещи в Германия. Журналистите разговаряли с работници и представители на фирмите-подизпълнители. И установили, че е създадена система за трудова експлоатация, насърчаваща труда на черно и трафика на хора. Тази система постоянно получава нови попълнения - мястото на всеки един от тези "нови роби", които се връщат в родината си, се заема незабавно от друг.

От април до края на август 2018 на строителния обект в Ханау са се трудили 18 българи. Той е отличен пример за случващото се по строителните площадки в Германия, казва Иван Иванов от проекта "Честна мобилност".

"Работниците идват и си заминават, понякога почти с празни ръце, понякога с някакви дребни суми. Те дори не знаят коя фирма отговаря за тях. Изградена е система от посредници, а фирмите-изпълнителки обикновено си имат подставени лица. Цари пълен хаос", казва Иванов пред "Франкфуртер Рундшау".  

Пред изданието Петко Т. разказал, че е работил 30 години по строителни обекти в България - последно срещу 2 евро на час. В Германия е пристигнал заедно с още петима други българи. Самият той ги бил убедил да заминат на гурбет. Посредническата фирма им била обещала трудови договори и добро заплащане.

Първата им спирка била в Магдебург - там ги посрещнал Георги Д., който поел групата. Изведнъж се оказало, че новодошлите трябвало да си извадят т.нар. гевербешайн. Документ, който им позволява да извършват самостоятелна дейност. Петко Т. и други трима от групата отказали, а посредникът ги уверил, че нямало проблем - по някакъв начин щели да им уредят документите. След три седмици първите трима работници се върнали в България. Усетили, че нещо не е наред. Петко Т. обаче решил да остане, защото не искал да се връща у дома без никакви спечелени пари.

Те не са запознати с правата си

Изваждането на т.нар. гевербешайн означава, че много от рисковете и отговорностите се прехвърлят върху самия работник, който на практика става самонаето лице. А с това той губи правото на минимално почасово заплащане на своя труд и някои от трудовите си права. Освен това самонаетото лице само трябва да заделя пари за социални и здравни осигуровки, за данъци, както и да прави отчисления към работодателската осигурителна каса.

"За съжаление това е една порочна практика, която е много разпространена в строителния бранш - включително защото много от надничарите не правят разлика между самостоятелна дейност и работа на трудов договор", казва Иван Иванов.

Той е изчислил, че деветима от българите, работили на строителния обект в Ханау, посетен от журналистите, е трябвало да получат за положения от тях труд общо 40 000 евро бруто - въз основа на минималната почасова ставка в строителния бранш, която възлиза на 14,90 евро. Вместо това обаче те са получили общо 10 000 евро - платени на ръка. 

За засегнатите e трудно да си търсят правата от България, казва Иван Иванов. Според него пътят е следният: излъганите работници трябва да подадат жалби в Германия, да си наемат адвокати и да подадат молби за правна помощ. Ако вече са напуснали страната, те трябва да пътуват до Германия за съдебните заседания. 

Дойче веле.

 

"Не съм си и представял, че може да ми се случи подобно нещо", разказва Петко Т. със сълзи в очите.

48-годишният българин се труди по строежите в Германия, но от три месеца не е получавал заплата. Пред репортер на "Франкфуртер Рундшау" той споделя, че посредническата фирма в България, която е уредила заминаването му, го уверявала, че в Германия няма да има никакви проблеми. Случило се обаче точно обратното: още от самото начало започнали да му дават по-малко пари от договореното, а през последните четири седмици не бил получил нито цент. Той започнал да взима заеми от колегите си, тъй като нямал пари дори за храна. 

Петко Т. е само един от многото българи, станали жертва на експлоатация, пише изданието по-нататък. За целта е създадена една напълно непрозрачна система от фирми, посредници и задкулисни играчи, които печелят добре, но пък не желаят да носят никаква отговорност.

Да се върнеш в България без пукната пара

Екип на "Франкфуртер Рундшау" е посетил един от строителните обекти в Ханау, където е работил и Петко Т.. С тях е бил и представител на проекта "Честна мобилност" ("Faire Mobilität"), в рамките на който се оказва правна помощ на източноевропейците, работещи в Германия. Журналистите разговаряли с работници и представители на фирмите-подизпълнители. И установили, че е създадена система за трудова експлоатация, насърчаваща труда на черно и трафика на хора. Тази система постоянно получава нови попълнения - мястото на всеки един от тези "нови роби", които се връщат в родината си, се заема незабавно от друг.

От април до края на август 2018 на строителния обект в Ханау са се трудили 18 българи. Той е отличен пример за случващото се по строителните площадки в Германия, казва Иван Иванов от проекта "Честна мобилност".

"Работниците идват и си заминават, понякога почти с празни ръце, понякога с някакви дребни суми. Те дори не знаят коя фирма отговаря за тях. Изградена е система от посредници, а фирмите-изпълнителки обикновено си имат подставени лица. Цари пълен хаос", казва Иванов пред "Франкфуртер Рундшау".  

Пред изданието Петко Т. разказал, че е работил 30 години по строителни обекти в България - последно срещу 2 евро на час. В Германия е пристигнал заедно с още петима други българи. Самият той ги бил убедил да заминат на гурбет. Посредническата фирма им била обещала трудови договори и добро заплащане.

Първата им спирка била в Магдебург - там ги посрещнал Георги Д., който поел групата. Изведнъж се оказало, че новодошлите трябвало да си извадят т.нар. гевербешайн. Документ, който им позволява да извършват самостоятелна дейност. Петко Т. и други трима от групата отказали, а посредникът ги уверил, че нямало проблем - по някакъв начин щели да им уредят документите. След три седмици първите трима работници се върнали в България. Усетили, че нещо не е наред. Петко Т. обаче решил да остане, защото не искал да се връща у дома без никакви спечелени пари.

Те не са запознати с правата си

Изваждането на т.нар. гевербешайн означава, че много от рисковете и отговорностите се прехвърлят върху самия работник, който на практика става самонаето лице. А с това той губи правото на минимално почасово заплащане на своя труд и някои от трудовите си права. Освен това самонаетото лице само трябва да заделя пари за социални и здравни осигуровки, за данъци, както и да прави отчисления към работодателската осигурителна каса.

"За съжаление това е една порочна практика, която е много разпространена в строителния бранш - включително защото много от надничарите не правят разлика между самостоятелна дейност и работа на трудов договор", казва Иван Иванов.

Той е изчислил, че деветима от българите, работили на строителния обект в Ханау, посетен от журналистите, е трябвало да получат за положения от тях труд общо 40 000 евро бруто - въз основа на минималната почасова ставка в строителния бранш, която възлиза на 14,90 евро. Вместо това обаче те са получили общо 10 000 евро - платени на ръка. 

За засегнатите e трудно да си търсят правата от България, казва Иван Иванов. Според него пътят е следният: излъганите работници трябва да подадат жалби в Германия, да си наемат адвокати и да подадат молби за правна помощ. Ако вече са напуснали страната, те трябва да пътуват до Германия за съдебните заседания. 

Дойче веле.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията