Ad Config - Website header

 

Article_top

Няколко дни след приключване на изборите в САЩ струва ми се няколко основни въпроса останаха неизяснени. Президентът и демократите като победители в изборите - до колко това е вярно? Има ли "синя вълна"* след изборите? Има ли криза в американската политическа система?

Кой победи?

Президентът Доналд Тръмп е прав, че това е вероятно най-доброто представяне на президентска партия на първите междинни избори след спечелването на надпреварата за Белия дом в продължение на повече от 100 г. Истината е, че президентската партията обикновено претърпява катастрофално представяне на първите междинни избори 2 г. след президентските избори поради редица обективни и субективни предпоставки. Обикновено нивото на мобилизация на президентските поддръжници е с около 10-15% по-ниско от това на противниците му, което води до колосални загуби на федерално и местно равнище. На тези избори се очакваше тази разлика да бъде още по-голяма поради личния стил на президента Тръмп и неговото ниско равнище на популярност от избирането му. Вместо това републиканците увеличиха мнозинството си в Сената, който е стратегически по-важен за изпълнителната власт.

Сега президентът е заобиколен от лоялни републиканци в Сената

Те ще му гарантират така необходимата подкрепа за назначаване на съдии във Върховния съд и във федералните съдилища, а също така ще одобрят всяка негова номинация за висш дипломат или член на кабинета. Така Тръмп най-после ще може да се отърве от Сешънс, Розенщайн и Мълър (уволненият вече министър на правосъдието и главен прокурор Джеф Сешънс, първият зам. главен прокурор Род Розенщайн и специалният прокурор Робърт Мълър, разследващ предполагаемата руска намеса в президентските избори през 2016 г. – бел.ред.) и ще сложи край на омразното “измислено“ разследване за вмешателството на Русия в президентските избори от 2016 г.

Оставката на Джеф Сешънс ден след изборите на 6 ноември е само началото на това „прочистване.“ Победите в Индиана, Мисури, Флорида и Северна Дакота, някои от които само с няколко хиляди гласа гарантират на републиканците стабилно мнозинство и сериозни възможности за запазване на контрола върху тази камара и след 2020 г., което означава гаранции, че Тръмп няма да може да бъде отстранен от длъжност чрез импийчмънт.

Републиканците спечелиха и „епичната битка за Тексас,“ където харизматичният кандидат на демократите Бето О‘Рурке похарчи над 100 мил. долара за своята кампания срещу републиканеца Тед Круз – най-скъпата надпревара в историята на всички избори за Сенат в САЩ, а и в световен мащаб. Освен федералните избори, републиканците се представиха силно на местно равнище, спечелвайки повече от очакваните надпревари за губернатори във Флорида, Охайо, и Аризона.

Тогава защо демократите се хвалят, че са спечелили тези избори?

Истината е, че новото мнозинство на демократите в Камарата на представителите е забележително постижение от няколко гледни точни: първо, тази победа беше постигната благодарение на „синя вълна“ от гласове за демократите в ключови градски и крайградски райони на двете крайбрежия на САЩ и в Средния Запад. Това са заможни гласоподаватели, често жени, които гласуваха за Тръмп и републиканците през 2016 г., но сега ясно показаха, че са свалили доверието си от президента.

Второ, демократите трябваше да водят кампания в неблагоприятни условия – силното представяне на икономиката в последните две години при управлението на Тръмп и районирането на избирателните окръзи на много места по начин, който облагодетелства републиканците (т.нар. gerrymandering),та представляваха значими препятствия пред тях. Въпреки това те водиха дисциплинирана, единна и силно фокусирана кампания „на терен“ и в крайна сметка успяха да постигнат исторически успехи. Трето, новите депутати в Камарата на Представителите гарантират най-широко представителство на всякакви групи и малцинства на основание на пол, раса, религия и етнически произход в тази камара от основаването на Съединените щати до днес. Контролът върху Камара на представителите дава

няколко значителни коза в ръцете на демократите

при преговорите им с президента. Първо, те могат блокират приемането на федералния бюджет, вкл. финансирането на строителството на стената с Мексико, което означава, че сега президентът трябва да прави по-големи отстъпки като например приемането на закон за даването на статут на нелегалните емигранти пристигнали в САЩ като деца (т.нар. DACA), за да може да получи финансиране от Конгреса за неговите противоречиви политики. Иначе, алтернативата при липса на съгласие за бюджета е затваряне на федералното правителство.

Второ, мнозинство в камарата на представителите гарантира на демократите право да упражняват контрол върху изпълнителната власт.

Част от този контрол включва разследвания на президента и неговия екип, вкл. за намесата на Русия в изборите от 2016 г. Така, дори Тръмп да уволни Розенщайн и Мълър, разследването за връзките между Тръмп и Русия съвсем няма да приключи. Сега демократите могат да изпратят призовки на президента и целия му екип да свидетелстват под клетва пред комисиите по национална сигурност, по международни отношения и други. Освен това демократите могат да поискат данъчни декларации, а дори и да започнат процедура по импийчмънт, макар и да знаят, че тази процедура е обречена, когато стигне до гласуване в Сената.

Затова още ден след изборите президентът постави едно категорично условие за сътрудничество с новото мнозинство на демократите – това да получи гаранции, че няма да бъде разследван. Отговорът на новия председател на Комисията по национална сигурност, демократът Адам Шиф, не закъсня – той ясно заяви, че няма как това да се случи, защото неговата комисия вече планира да изпрати призовка на Доналд Тръмп-младши за свидетелстване под клетва във връзка с контактите му с представители на Кремъл от лятото на 2016 г.

Имаше ли действително „синя вълна“ на 6 ноември?

Данните от избирателната активност показват действително, че имаше голяма мобилизация от страна на демократите, но нейният ефект беше отчасти компенсиран с висока степен на мобилизация сред републиканците, особено сред „ядрото“ на електората на Тръмп. Затова се получи и рекордната за междинни избори активност от 100 млн. подадени гласа (или около 50% от всички, които имат право да гласуват). За високата степен на мобилизация сред републиканците, които компенсираха протестният вот на демократите, спомогнаха няколко неща.

Първо, Президентът се ангажира лично с воденето на кампанията. За два месеца той организира над 50 митинга (своеобразен рекорд в такива избори), като някои от ключовите щати (например Флорида, Охайо, Индиана, Мисури, Тексас) той посети 2-3 пъти. Именно там мнозинството от кандидатите на републиканците за сенатори и губернатори спечели, често с крехко мнозинство от 2-3% разлика. Второ, президентът не се поколеба да използва всякакви похвати за мобилизиране, включително всяване на страх сред американците, че страната ще бъде превзета от „орди“ от нелегални емигранти и вклинени терористи, идващи с т.нар. керван от Централна Америка, или пък това, че демократите са шайка, която се готви да се разправи с него и неговите съюзници, ако спечели изборите. Както и през 2016 г., тактиката на всяване на страх даде положителни резултати за мобилизиране на електората.

Трето, екипът на Тръмп разбра отрано, че няма как да запази позициите на републиканците, извоювани в изборите от 2016 г. и затова проведе целенасочена, борбена и стратегически добре организирана кампания, целяща минимизиране на загубите и запазване на контрол върху ключови позиции на федерално и местно равнище.

Тази стратегия успя в около 60% от случаите

Което по-скоро може да се окачестви като успех. По-конкретно Тръмп запази доверието си сред гласоподавателите в малките населени места, селските райони, части от Средния Запад (т.нар. Ръждив пояс), както и в много от южните щати. В същото време той загуби доверието на домакинствата с високи доходи, които живеят в предградията на големите градове и са добре образовани, но традиционно гласуват за републиканците, особено на жените в тези домакинства. Гласоподавателите в щатите със значително емигрантско население (над 15%) и някои от старите индустриални центрове също отхвърлиха Тръмп и неговата политика.

Американската политическа система в криза: локализация, разделение и крайна поляризация

Какви са изводите от изминалите избори? Първо, както отбеляза преди три десетилетия бившият говорител на Камарата на представителите Тип О‘Нийл, резултатите показаха, че междинните избори в голяма степен имат местен и личностен характер. Щати, където президентът Тръмп спечели с разлика от 20% и повече, сега бяха спечелени от кандидати на демократите (напр. сенатските надпревари в Монтана и Западна Вирджиния), макар тези кандидати да са много по-центристки от повечето демократи. Второ, изборите потвърдиха, че американското общество е дълбоко разделено - също както в средата на XIX век.

Този път разделението не е само географско

на Севера срещу Юга, а има много повече измерения. Сега разделението е между различните поколения гласоподаватели, между мъжете и жените, между необразованите и образованите, между тези, които живеят в малките градчета и тези, които живеят в предградията на големите мегаполиси.

Трето, в момента наблюдаваме крайна поляризация на обществото, при която всяка група възприема другата за „враг на народа,“ „шайка“ или „банда престъпници“, чиято основна цел е да унищожи техния начин на живот.

Четвърто, тези избори бяха отново съпътствани от все по-ожесточена политическа борба, все по-крайна риторика и абсолютна липса на съгласие по основни въпроси за развитието на обществото.

В този смисъл, високата избирателна активност е не чак толкова силен показател за силно гражданско участие, а по-скоро свидетелства за задълбочаваща се криза в обществото. Американското общество все повече наподобява на разделените общества или на тези в преход, където политическите елити мобилизират гласоподаватели под предлог, че ако не гласуват за тях, опонентите ще им отнемат фундаментални права. Няма по-добър пример за кризата в американското общество от

липсата на целенасочена политика за огнестрелните оръжия

Година след касапницата в Лас Вегас и ден след като 12 американци бяха застреляни в кънтри бар в Калифорния, равносметката е, че нито една от двете политически партии не проведе смислена национална кампания как да се реши проблемът с огнестрелните оръжия.

Републиканците капитулираха пред оръжейното лоби и предложиха още повече оръжия в ръцете на въоръжени гардове в училищата, домовете, моловете и на обществени места като отговор на този бич. Демократите ясно заявиха, че трябва да се наложат ограничения за достъп до определени видове опасни огнестрелни оръжия, но пък нямаха куража да водят национална кампания по този въпрос, за да не загубят много от гласовете на поддръжниците на втората поправка в конституцията, която гарантира правото на гражданите да носят оръжия.

Какво следва от тук нататък за САЩ и света до 2020 г.?

Новото разпределение на силите във Вашингтон, при което част от законодателната власт е контролирана от едната политическа партия, докато другата контролира изпълнителната власт, не е изключение – подобна ситуация сме имали в САЩ в 60% от случаите след Втората световна война. Това обаче ще бъде първото такова управление в „ерата на Тръмп.“ В този смисъл възникват няколко важни въпроса.

Първо, какви са шансовете такова разделение на властта да работи ефективно? Отговорът е: минимални. Което означава, че Конгресът няма да може да приеме значими закони в следващите няколко години. Това не винаги е лоша новина. Напротив – "Уолстрийт" реагира доста оптимистично на нея, защото това означава предсказуемо управление с минимални регулации, което е мечта за инвеститорите.

Второ, как новият Конгрес ще взаимодейства с изпълнителната власт? Предишните подобни случаи на разделено управление показват, че Конгресът или се конкурира с изпълнителната власт, или заема позиция на „стратегическо изчакване."** Предвид това, че демократите нямат контрол върху Сената, по-скоро би следвало да очакваме изчаквателни позиции, стратегически пазарлъци и взаимни отстъпки с минимални постижения. Трето, ден след изборите както президентът, така и новият говорител на Камарата на представителите г-жа Нанси Пелоси (Демократическа партия ) от Калифорния, обявиха, че искат да следват политика на двупартийност и национален консенсус.

Има ли бъдеще такава политика?

Макар безпардонният стил на Тръмп поне привидно да изключва такава възможност, нека не забравяме, че този президент има много повече допирни точни с демократите, отколкото имат традиционно-консервативните републиканци. Например и двете страни имат интерес да прокарат закони, които да регулират цените на лекарствата, да защитят болните от дискриминация при покупка на здравна застраховка и да приемат регулации, целящи намаляването на вноските и разходите за здравеопазване. По същия начин много от привържениците на демократите, както и тези на президента Тръмп, искат законодателство, което да осигури средства за ремонт и поддръжка на националната пътна и комуникационна инфраструктура.

Не на последно място, президентът може да намери неочаквани съюзници сред демократите по въпроси на търговската политика, митата и двустранните икономически спогодби.

-----

*Синият цвят е цветът на демократите.

**Вж, Ralph Carter and James Scott, Choosing to Lead: Understanding Congressional Foreign Policy Entrepreneurs (Duke University Press, 2009), 10-11.

-----

Иван Динев Иванов е политолог, преподавател по политически науки в Университета в Синсинати, САЩ. Текстът е написан специално за Клуб Z.

 

Няколко дни след приключване на изборите в САЩ струва ми се няколко основни въпроса останаха неизяснени. Президентът и демократите като победители в изборите - до колко това е вярно? Има ли "синя вълна"* след изборите? Има ли криза в американската политическа система?

Кой победи?

Президентът Доналд Тръмп е прав, че това е вероятно най-доброто представяне на президентска партия на първите междинни избори след спечелването на надпреварата за Белия дом в продължение на повече от 100 г. Истината е, че президентската партията обикновено претърпява катастрофално представяне на първите междинни избори 2 г. след президентските избори поради редица обективни и субективни предпоставки. Обикновено нивото на мобилизация на президентските поддръжници е с около 10-15% по-ниско от това на противниците му, което води до колосални загуби на федерално и местно равнище. На тези избори се очакваше тази разлика да бъде още по-голяма поради личния стил на президента Тръмп и неговото ниско равнище на популярност от избирането му. Вместо това републиканците увеличиха мнозинството си в Сената, който е стратегически по-важен за изпълнителната власт.

Сега президентът е заобиколен от лоялни републиканци в Сената

Те ще му гарантират така необходимата подкрепа за назначаване на съдии във Върховния съд и във федералните съдилища, а също така ще одобрят всяка негова номинация за висш дипломат или член на кабинета. Така Тръмп най-после ще може да се отърве от Сешънс, Розенщайн и Мълър (уволненият вече министър на правосъдието и главен прокурор Джеф Сешънс, първият зам. главен прокурор Род Розенщайн и специалният прокурор Робърт Мълър, разследващ предполагаемата руска намеса в президентските избори през 2016 г. – бел.ред.) и ще сложи край на омразното “измислено“ разследване за вмешателството на Русия в президентските избори от 2016 г.

Оставката на Джеф Сешънс ден след изборите на 6 ноември е само началото на това „прочистване.“ Победите в Индиана, Мисури, Флорида и Северна Дакота, някои от които само с няколко хиляди гласа гарантират на републиканците стабилно мнозинство и сериозни възможности за запазване на контрола върху тази камара и след 2020 г., което означава гаранции, че Тръмп няма да може да бъде отстранен от длъжност чрез импийчмънт.

Републиканците спечелиха и „епичната битка за Тексас,“ където харизматичният кандидат на демократите Бето О‘Рурке похарчи над 100 мил. долара за своята кампания срещу републиканеца Тед Круз – най-скъпата надпревара в историята на всички избори за Сенат в САЩ, а и в световен мащаб. Освен федералните избори, републиканците се представиха силно на местно равнище, спечелвайки повече от очакваните надпревари за губернатори във Флорида, Охайо, и Аризона.

Тогава защо демократите се хвалят, че са спечелили тези избори?

Истината е, че новото мнозинство на демократите в Камарата на представителите е забележително постижение от няколко гледни точни: първо, тази победа беше постигната благодарение на „синя вълна“ от гласове за демократите в ключови градски и крайградски райони на двете крайбрежия на САЩ и в Средния Запад. Това са заможни гласоподаватели, често жени, които гласуваха за Тръмп и републиканците през 2016 г., но сега ясно показаха, че са свалили доверието си от президента.

Второ, демократите трябваше да водят кампания в неблагоприятни условия – силното представяне на икономиката в последните две години при управлението на Тръмп и районирането на избирателните окръзи на много места по начин, който облагодетелства републиканците (т.нар. gerrymandering),та представляваха значими препятствия пред тях. Въпреки това те водиха дисциплинирана, единна и силно фокусирана кампания „на терен“ и в крайна сметка успяха да постигнат исторически успехи. Трето, новите депутати в Камарата на Представителите гарантират най-широко представителство на всякакви групи и малцинства на основание на пол, раса, религия и етнически произход в тази камара от основаването на Съединените щати до днес. Контролът върху Камара на представителите дава

няколко значителни коза в ръцете на демократите

при преговорите им с президента. Първо, те могат блокират приемането на федералния бюджет, вкл. финансирането на строителството на стената с Мексико, което означава, че сега президентът трябва да прави по-големи отстъпки като например приемането на закон за даването на статут на нелегалните емигранти пристигнали в САЩ като деца (т.нар. DACA), за да може да получи финансиране от Конгреса за неговите противоречиви политики. Иначе, алтернативата при липса на съгласие за бюджета е затваряне на федералното правителство.

Второ, мнозинство в камарата на представителите гарантира на демократите право да упражняват контрол върху изпълнителната власт.

Част от този контрол включва разследвания на президента и неговия екип, вкл. за намесата на Русия в изборите от 2016 г. Така, дори Тръмп да уволни Розенщайн и Мълър, разследването за връзките между Тръмп и Русия съвсем няма да приключи. Сега демократите могат да изпратят призовки на президента и целия му екип да свидетелстват под клетва пред комисиите по национална сигурност, по международни отношения и други. Освен това демократите могат да поискат данъчни декларации, а дори и да започнат процедура по импийчмънт, макар и да знаят, че тази процедура е обречена, когато стигне до гласуване в Сената.

Затова още ден след изборите президентът постави едно категорично условие за сътрудничество с новото мнозинство на демократите – това да получи гаранции, че няма да бъде разследван. Отговорът на новия председател на Комисията по национална сигурност, демократът Адам Шиф, не закъсня – той ясно заяви, че няма как това да се случи, защото неговата комисия вече планира да изпрати призовка на Доналд Тръмп-младши за свидетелстване под клетва във връзка с контактите му с представители на Кремъл от лятото на 2016 г.

Имаше ли действително „синя вълна“ на 6 ноември?

Данните от избирателната активност показват действително, че имаше голяма мобилизация от страна на демократите, но нейният ефект беше отчасти компенсиран с висока степен на мобилизация сред републиканците, особено сред „ядрото“ на електората на Тръмп. Затова се получи и рекордната за междинни избори активност от 100 млн. подадени гласа (или около 50% от всички, които имат право да гласуват). За високата степен на мобилизация сред републиканците, които компенсираха протестният вот на демократите, спомогнаха няколко неща.

Първо, Президентът се ангажира лично с воденето на кампанията. За два месеца той организира над 50 митинга (своеобразен рекорд в такива избори), като някои от ключовите щати (например Флорида, Охайо, Индиана, Мисури, Тексас) той посети 2-3 пъти. Именно там мнозинството от кандидатите на републиканците за сенатори и губернатори спечели, често с крехко мнозинство от 2-3% разлика. Второ, президентът не се поколеба да използва всякакви похвати за мобилизиране, включително всяване на страх сред американците, че страната ще бъде превзета от „орди“ от нелегални емигранти и вклинени терористи, идващи с т.нар. керван от Централна Америка, или пък това, че демократите са шайка, която се готви да се разправи с него и неговите съюзници, ако спечели изборите. Както и през 2016 г., тактиката на всяване на страх даде положителни резултати за мобилизиране на електората.

Трето, екипът на Тръмп разбра отрано, че няма как да запази позициите на републиканците, извоювани в изборите от 2016 г. и затова проведе целенасочена, борбена и стратегически добре организирана кампания, целяща минимизиране на загубите и запазване на контрол върху ключови позиции на федерално и местно равнище.

Тази стратегия успя в около 60% от случаите

Което по-скоро може да се окачестви като успех. По-конкретно Тръмп запази доверието си сред гласоподавателите в малките населени места, селските райони, части от Средния Запад (т.нар. Ръждив пояс), както и в много от южните щати. В същото време той загуби доверието на домакинствата с високи доходи, които живеят в предградията на големите градове и са добре образовани, но традиционно гласуват за републиканците, особено на жените в тези домакинства. Гласоподавателите в щатите със значително емигрантско население (над 15%) и някои от старите индустриални центрове също отхвърлиха Тръмп и неговата политика.

Американската политическа система в криза: локализация, разделение и крайна поляризация

Какви са изводите от изминалите избори? Първо, както отбеляза преди три десетилетия бившият говорител на Камарата на представителите Тип О‘Нийл, резултатите показаха, че междинните избори в голяма степен имат местен и личностен характер. Щати, където президентът Тръмп спечели с разлика от 20% и повече, сега бяха спечелени от кандидати на демократите (напр. сенатските надпревари в Монтана и Западна Вирджиния), макар тези кандидати да са много по-центристки от повечето демократи. Второ, изборите потвърдиха, че американското общество е дълбоко разделено - също както в средата на XIX век.

Този път разделението не е само географско

на Севера срещу Юга, а има много повече измерения. Сега разделението е между различните поколения гласоподаватели, между мъжете и жените, между необразованите и образованите, между тези, които живеят в малките градчета и тези, които живеят в предградията на големите мегаполиси.

Трето, в момента наблюдаваме крайна поляризация на обществото, при която всяка група възприема другата за „враг на народа,“ „шайка“ или „банда престъпници“, чиято основна цел е да унищожи техния начин на живот.

Четвърто, тези избори бяха отново съпътствани от все по-ожесточена политическа борба, все по-крайна риторика и абсолютна липса на съгласие по основни въпроси за развитието на обществото.

В този смисъл, високата избирателна активност е не чак толкова силен показател за силно гражданско участие, а по-скоро свидетелства за задълбочаваща се криза в обществото. Американското общество все повече наподобява на разделените общества или на тези в преход, където политическите елити мобилизират гласоподаватели под предлог, че ако не гласуват за тях, опонентите ще им отнемат фундаментални права. Няма по-добър пример за кризата в американското общество от

липсата на целенасочена политика за огнестрелните оръжия

Година след касапницата в Лас Вегас и ден след като 12 американци бяха застреляни в кънтри бар в Калифорния, равносметката е, че нито една от двете политически партии не проведе смислена национална кампания как да се реши проблемът с огнестрелните оръжия.

Републиканците капитулираха пред оръжейното лоби и предложиха още повече оръжия в ръцете на въоръжени гардове в училищата, домовете, моловете и на обществени места като отговор на този бич. Демократите ясно заявиха, че трябва да се наложат ограничения за достъп до определени видове опасни огнестрелни оръжия, но пък нямаха куража да водят национална кампания по този въпрос, за да не загубят много от гласовете на поддръжниците на втората поправка в конституцията, която гарантира правото на гражданите да носят оръжия.

Какво следва от тук нататък за САЩ и света до 2020 г.?

Новото разпределение на силите във Вашингтон, при което част от законодателната власт е контролирана от едната политическа партия, докато другата контролира изпълнителната власт, не е изключение – подобна ситуация сме имали в САЩ в 60% от случаите след Втората световна война. Това обаче ще бъде първото такова управление в „ерата на Тръмп.“ В този смисъл възникват няколко важни въпроса.

Първо, какви са шансовете такова разделение на властта да работи ефективно? Отговорът е: минимални. Което означава, че Конгресът няма да може да приеме значими закони в следващите няколко години. Това не винаги е лоша новина. Напротив – "Уолстрийт" реагира доста оптимистично на нея, защото това означава предсказуемо управление с минимални регулации, което е мечта за инвеститорите.

Второ, как новият Конгрес ще взаимодейства с изпълнителната власт? Предишните подобни случаи на разделено управление показват, че Конгресът или се конкурира с изпълнителната власт, или заема позиция на „стратегическо изчакване."** Предвид това, че демократите нямат контрол върху Сената, по-скоро би следвало да очакваме изчаквателни позиции, стратегически пазарлъци и взаимни отстъпки с минимални постижения. Трето, ден след изборите както президентът, така и новият говорител на Камарата на представителите г-жа Нанси Пелоси (Демократическа партия ) от Калифорния, обявиха, че искат да следват политика на двупартийност и национален консенсус.

Има ли бъдеще такава политика?

Макар безпардонният стил на Тръмп поне привидно да изключва такава възможност, нека не забравяме, че този президент има много повече допирни точни с демократите, отколкото имат традиционно-консервативните републиканци. Например и двете страни имат интерес да прокарат закони, които да регулират цените на лекарствата, да защитят болните от дискриминация при покупка на здравна застраховка и да приемат регулации, целящи намаляването на вноските и разходите за здравеопазване. По същия начин много от привържениците на демократите, както и тези на президента Тръмп, искат законодателство, което да осигури средства за ремонт и поддръжка на националната пътна и комуникационна инфраструктура.

Не на последно място, президентът може да намери неочаквани съюзници сред демократите по въпроси на търговската политика, митата и двустранните икономически спогодби.

-----

*Синият цвят е цветът на демократите.

**Вж, Ralph Carter and James Scott, Choosing to Lead: Understanding Congressional Foreign Policy Entrepreneurs (Duke University Press, 2009), 10-11.

-----

Иван Динев Иванов е политолог, преподавател по политически науки в Университета в Синсинати, САЩ. Текстът е написан специално за Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията