Ad Config - Website header

 

Article_top

След бойкота на т. нар. Истанбулска конвенция на Съвета на Европа БСП реши да атакува и друг международен документ - Глобалния пакт за миграцията на ООН, който предстои да бъде обсъждан през декември. В специална декларация лидерката на БСП Корнелия Нинова обяви, че левицата ще настоява за дебати в Народното събрание и отговори от премиера Бойко Борисов "кога и кой реши да присъедини България към пакта на ООН за миграцията, който не защитава националния ни интерес". От ГЕРБ ѝ отговориха, че не е запозната нито с предстоящите събития в Народното събрание, нито с процедурите за взимане на решение в ООН и със статута на документа, срещу който протестира.

Какво представлява Пактът

Създаването на Глобалното споразумение за сигурна, огранизирана и редовна миграция бе договорено през 2016 г. след най-голямата мигрантска криза в Европа след Втората световна вайна и е записано като цел в т. нар. Нюйоркска декларация, която очертава подходите на страните членки на ООН към миграцията.

През юли споразумението получи подкрепа от 192 от 193-те държави от ООН. САЩ, а след това Унгария, Полша и Австрия, обявиха, че няма да подпишат пакта, защото застрашавал суверенитета им.

Документът цели да създаде стратегия за защита на мигрантите, за интегрирането им, за връщането им по родните места и най-вече за изкореняване на причините, които водят до масова миграция. 

През октомври вицепремиерът Екатерина Захариева обяви, цитирана от "Дарик", че България подкрепя окончателния документ, който трябва да бъде подписан на срещата на ООН в Мароко. От МВнР тогава казаха още, че в документа са отразени въпроси от първостепенно значение за страната ни: по-ясното разграничение между легални и нелегални мигранти, възможността за търсене на отговорност (включително наказателна) при нелегално преминаване на границата, препотвърждаване на суверенното право на държавите сами да определят кого да допускат на своя територия, отбелязването на негативния ефект от нелегалната миграция.

Срещу какво протестира БСП

"Европа и ние като член на ЕС преживяхме много кризи - финансова, икономическа, социална, но Европа отслабна и се раздели не толкова от тях, а най-вече от мигрантската криза. Гордостта на Европа, ценността на Европа да се премахват стени се обезличи и започна ново вдигане на такива.

В пакта за миграция, който предстои има и някои добри решения, но както беше и с Истанбулската конвенция, зад текстовете срещу домашното насилие, да се прикрие идеята за неопределеност на пола, така и тук става дума за документ, който стимулира по-голяма миграция и класифицира същата като добро и неизбежно явление.

Нещо повече, решението оттук до мигрантските въпроси се свежда в това нелегалната миграция да се трансформира в легална такава“,  съобщи Нинова.

И не пропусна да даде за пример реакцията на изброени по-горе страни от Вишеградската четворка, чиято политика в последно време тя много харесва.  Въпреки че и в Унгария, и в Полша управляват десни формации. 

Нинова заяви, че темата се обсъжда навсякъде в Европа, но в България - не - "както обикновено". 

Някой знае ли с какво решение на кой орган Борисов присъединява България към този пакт? Министерският съвет – не. Парламентът – още по-малко. Къде и кой взе решение България да се присъедини?“, попита Нинова.

Според интерпретацията ѝ на документа (която много си причича с тази, която тече от известно време в "патриоричните среди" - например в партийната телевизия на "Атака" - б.р.), в Пакта става въпрос не за бежанци от войни, а за мигранти.

„Не може да вкарвате България в това без да има обсъждане, обществено мнение, парламент, Министерски съвет, институции. Единствената следа, че нещо ще се случва, е увеличението на Бюджет 2019 г. за парите за миграция. Иначе пълно мълчание", каза още соцлидерката и се похвали, че БСП отпреди две години "се е осмелила да плува срещу течението", което е правилната посока, а Европа да осъзнава, че това е правилната политика (визирайки отново действията на Унгария, Полша, Австрия - б. р.)

"Европа започва да се връща към истинските си ценности. Малко е късно, но по-добре по-късно, отколкото никога, каза още Нинова, - Махалото тръгна от едната крайност към абсолютно другата крайност - популизма, анархизма, националистически формации и т. н. Задачата пред разумните български и европейски лидери днес е да спрем махалото, където е интересът на Европа и разумът, а той е съюз на равноправни европейски държави, както беше основан“, допълни още соцлидерката.

Отговорът на ГЕРБ

За да отговори на поставените от лидерката на БСП въпроси на трибуната се качи депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

"Съдържанието на Пакта на ООН за миграцията се покрива с досегашните политики на България", каза той.

И призова социалистите да се запознават с дневния ред на институциите в България, защото идната седмица Комисията по външна политика в Народното събрание ще има специално заседание, посветено именно на Глобалния пакт за миграцията на ООН. Там ще се обсъжда и българската позиция по темата преди срещата в Маракеш на 10 декември. 

Гаджев припомни, че срокът, в който страната ни трябва да определи състава на делегацията си за срещата, както и позицията си, е 1 декември. А дотогава има доста време.  На дискусията в парламента в сряда ще присъстват и докладват представители на МВнР, МВР, социалното министерство.

"Съобразно това обсъждане и съобразно документите, които ще бъдат предоставени на Народното събрание, то ще излезе със своя позиция“, каза още Гаджев.

Той призова за постигане на консенсус, какъвто от ГЕРБ търсели по всички теми. После разясни на Нинова и какви са процедурите в ООН:

 „И даже и да бъде подкрепен въпросният пакт, той не е правово обвързващ. След евентуалното приемане в Маракеш на този факт следва да се продължи с позиция на ООН, която тепърва трябва да се изготви. Самото съдържание на този документ в голяма част се покрива в досегашните политики по миграция на България. В него изрично е написано, че всяка държава членка може сама да определя миграционната си политика. Т. е. всяка държава, която го е подкрепила, може да си запази миграционната политика. Така че, елате на дискусията, бъдете веднъж конструктивни, за да можем да излезем с национална позиция“, каза той.

 

След бойкота на т. нар. Истанбулска конвенция на Съвета на Европа БСП реши да атакува и друг международен документ - Глобалния пакт за миграцията на ООН, който предстои да бъде обсъждан през декември. В специална декларация лидерката на БСП Корнелия Нинова обяви, че левицата ще настоява за дебати в Народното събрание и отговори от премиера Бойко Борисов "кога и кой реши да присъедини България към пакта на ООН за миграцията, който не защитава националния ни интерес". От ГЕРБ ѝ отговориха, че не е запозната нито с предстоящите събития в Народното събрание, нито с процедурите за взимане на решение в ООН и със статута на документа, срещу който протестира.

Какво представлява Пактът

Създаването на Глобалното споразумение за сигурна, огранизирана и редовна миграция бе договорено през 2016 г. след най-голямата мигрантска криза в Европа след Втората световна вайна и е записано като цел в т. нар. Нюйоркска декларация, която очертава подходите на страните членки на ООН към миграцията.

През юли споразумението получи подкрепа от 192 от 193-те държави от ООН. САЩ, а след това Унгария, Полша и Австрия, обявиха, че няма да подпишат пакта, защото застрашавал суверенитета им.

Документът цели да създаде стратегия за защита на мигрантите, за интегрирането им, за връщането им по родните места и най-вече за изкореняване на причините, които водят до масова миграция. 

През октомври вицепремиерът Екатерина Захариева обяви, цитирана от "Дарик", че България подкрепя окончателния документ, който трябва да бъде подписан на срещата на ООН в Мароко. От МВнР тогава казаха още, че в документа са отразени въпроси от първостепенно значение за страната ни: по-ясното разграничение между легални и нелегални мигранти, възможността за търсене на отговорност (включително наказателна) при нелегално преминаване на границата, препотвърждаване на суверенното право на държавите сами да определят кого да допускат на своя територия, отбелязването на негативния ефект от нелегалната миграция.

Срещу какво протестира БСП

"Европа и ние като член на ЕС преживяхме много кризи - финансова, икономическа, социална, но Европа отслабна и се раздели не толкова от тях, а най-вече от мигрантската криза. Гордостта на Европа, ценността на Европа да се премахват стени се обезличи и започна ново вдигане на такива.

В пакта за миграция, който предстои има и някои добри решения, но както беше и с Истанбулската конвенция, зад текстовете срещу домашното насилие, да се прикрие идеята за неопределеност на пола, така и тук става дума за документ, който стимулира по-голяма миграция и класифицира същата като добро и неизбежно явление.

Нещо повече, решението оттук до мигрантските въпроси се свежда в това нелегалната миграция да се трансформира в легална такава“,  съобщи Нинова.

И не пропусна да даде за пример реакцията на изброени по-горе страни от Вишеградската четворка, чиято политика в последно време тя много харесва.  Въпреки че и в Унгария, и в Полша управляват десни формации. 

Нинова заяви, че темата се обсъжда навсякъде в Европа, но в България - не - "както обикновено". 

Някой знае ли с какво решение на кой орган Борисов присъединява България към този пакт? Министерският съвет – не. Парламентът – още по-малко. Къде и кой взе решение България да се присъедини?“, попита Нинова.

Според интерпретацията ѝ на документа (която много си причича с тази, която тече от известно време в "патриоричните среди" - например в партийната телевизия на "Атака" - б.р.), в Пакта става въпрос не за бежанци от войни, а за мигранти.

„Не може да вкарвате България в това без да има обсъждане, обществено мнение, парламент, Министерски съвет, институции. Единствената следа, че нещо ще се случва, е увеличението на Бюджет 2019 г. за парите за миграция. Иначе пълно мълчание", каза още соцлидерката и се похвали, че БСП отпреди две години "се е осмелила да плува срещу течението", което е правилната посока, а Европа да осъзнава, че това е правилната политика (визирайки отново действията на Унгария, Полша, Австрия - б. р.)

"Европа започва да се връща към истинските си ценности. Малко е късно, но по-добре по-късно, отколкото никога, каза още Нинова, - Махалото тръгна от едната крайност към абсолютно другата крайност - популизма, анархизма, националистически формации и т. н. Задачата пред разумните български и европейски лидери днес е да спрем махалото, където е интересът на Европа и разумът, а той е съюз на равноправни европейски държави, както беше основан“, допълни още соцлидерката.

Отговорът на ГЕРБ

За да отговори на поставените от лидерката на БСП въпроси на трибуната се качи депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

"Съдържанието на Пакта на ООН за миграцията се покрива с досегашните политики на България", каза той.

И призова социалистите да се запознават с дневния ред на институциите в България, защото идната седмица Комисията по външна политика в Народното събрание ще има специално заседание, посветено именно на Глобалния пакт за миграцията на ООН. Там ще се обсъжда и българската позиция по темата преди срещата в Маракеш на 10 декември. 

Гаджев припомни, че срокът, в който страната ни трябва да определи състава на делегацията си за срещата, както и позицията си, е 1 декември. А дотогава има доста време.  На дискусията в парламента в сряда ще присъстват и докладват представители на МВнР, МВР, социалното министерство.

"Съобразно това обсъждане и съобразно документите, които ще бъдат предоставени на Народното събрание, то ще излезе със своя позиция“, каза още Гаджев.

Той призова за постигане на консенсус, какъвто от ГЕРБ търсели по всички теми. После разясни на Нинова и какви са процедурите в ООН:

 „И даже и да бъде подкрепен въпросният пакт, той не е правово обвързващ. След евентуалното приемане в Маракеш на този факт следва да се продължи с позиция на ООН, която тепърва трябва да се изготви. Самото съдържание на този документ в голяма част се покрива в досегашните политики по миграция на България. В него изрично е написано, че всяка държава членка може сама да определя миграционната си политика. Т. е. всяка държава, която го е подкрепила, може да си запази миграционната политика. Така че, елате на дискусията, бъдете веднъж конструктивни, за да можем да излезем с национална позиция“, каза той.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията