Ad Config - Website header

 

Article_top

Германия няма да реши членството на България в еврозоната, стана ясно от отговор на финансовия министър Владислав Горанов днес във времето за парламентарен контрол. Министърът на финансите потвърди, че върви подготовка за членство в европейския валутен съюз, който вече обединява 19 държави.

Според заявените през юни намерения от властта и подадена молба, през юли 2019 г. България би трябвало да влезе едновременно в т.нар. чакалня за еврозоната - Механизма на обменните курсове (ERM II) и Европейския банков надзор. 

В Германия обаче политици и депутати изразяват мнение, че 

о-добре без София" - под това заглавие германският „Зюддойче Цайтунг” публикува статия за амбициите на България да се присъедини към еврото. Вестникът припомня, че българският премиер Бойко Борисов възнамерява да подаде молба за присъединяване още през първата половина на тази година. Според авторката Керстин Гамелин, дотогава германското правителство ще трябва да вземе решение дали България може скоро да влезе в еврозоната.

Съгласно договора за присъединяване на България - и която и да е друга страна, към ЕС, еврото може да бъде въведено, ако са изпълнени икономическите изисквания за това. Наскоро едно от авторитетните германски издания "Зюддойче цайтунг", публикува обширна статия по темата, в която обобщи нагласите в германския парламент така: "България не бива да влиза в еврозоната според досегашните условия - критериите трябва да бъдат разширени". 

Днес Горанов заяви по този повод:

"Подобен тип решения не се взимат в Бундестага. Ако това е официалната позиция на Германия, нека я кажат".

В пленарна зала той обясни, че България ще прави вноски към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) едва от момента, в който се присъедини към еврозоната. Тогава ще има и достъп до средствата, които механизмът осигурява при възникване на финансова криза.

След като приеме еврото, в следващите пет години България ще плаща по 91 млн. евро на година като вноска в Механизма. Това е около 0.16% от днешното ниво на БВП или близо 0.45% т бюджета за 2018 г., заяви Владислав Горанов.

След петата година и до края на преходния период в рамките на следващите 7 години България няма да има финансови задължения да прави вноски в ЕСМ.

Срещу вноската си България, както и останалите страни от еврозоната, имат възможност да се възползват от фонда срещу кризи в размер на 500 млрд. евро.

Горанов обясни, че страната ни ще ползва т. нар. "адаптиран временен ключ" при изчисляване на вноските в размер на 0.5639% от капитала на ЕСМ. Едва когато брутният вътрешен продукт на България достигне 75% от средния за ЕС, прогнозирано за 12-ата година от приемането на еврото, трябва да се внася разликата между пълния и временния ключ за вноската. Според изчисления, направени от финансовото министерство през 2017 г., става дума за общо 238 млн. евро или около 0.43% от сегашния размер на БВП.

Министърът на финансите няма притеснения, че вноските са непосилни за България, особено в контекста на достъпа до средства, които си осигурява, като противодействие на кризи.

За бюджет 2019 - и за партийните субсидии

В кулоарите на парламента финансовият министър съобщи, че, ако не се бойкотира работата на Народното събрание, в края на ноември бюджет 2019 влиза за второ четене в пленарна зала.

Съгласно плана, изготвен съвместно с председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ), идната седмица, след като изтече срокът за предложения между първо и второ четене, те ще бъдат обсъдени на заседание на комисията. И по-следващата седмица да имаме дебат в пленарна зала, заяви още Горанов.

Графикът ще бъде изпълнен, стига да не се проваля кворумът в парламента. "Виждате позицията на част от партиите в него - предпочитат да бойкотират работата", допълни още финансовият министър.

Министърът на финансите коментира и идеите на депутати от левицата да се намалят субсидиите за партиите.

"Субсидиите можеше и трябваше да бъдат намалени. Ако не стане, пак влизаме в схемата - самозабравеният политически елит, който се прави, че съществува в някакъв сапунен мехур. Ние отдавна имаме наше решение. Мисля, че последно беше да предложим субсидия 5 лева на глас", заяви Александър Симов (БСП).

Според Горанов партиите трябва да имат легален източник на финансиране, защото в противен случай ще попаднат в зависимост от хора, които имат възможност да използват политическите партии за свои цели.

 

Германия няма да реши членството на България в еврозоната, стана ясно от отговор на финансовия министър Владислав Горанов днес във времето за парламентарен контрол. Министърът на финансите потвърди, че върви подготовка за членство в европейския валутен съюз, който вече обединява 19 държави.

Според заявените през юни намерения от властта и подадена молба, през юли 2019 г. България би трябвало да влезе едновременно в т.нар. чакалня за еврозоната - Механизма на обменните курсове (ERM II) и Европейския банков надзор. 

В Германия обаче политици и депутати изразяват мнение, че 

о-добре без София" - под това заглавие германският „Зюддойче Цайтунг” публикува статия за амбициите на България да се присъедини към еврото. Вестникът припомня, че българският премиер Бойко Борисов възнамерява да подаде молба за присъединяване още през първата половина на тази година. Според авторката Керстин Гамелин, дотогава германското правителство ще трябва да вземе решение дали България може скоро да влезе в еврозоната.

Съгласно договора за присъединяване на България - и която и да е друга страна, към ЕС, еврото може да бъде въведено, ако са изпълнени икономическите изисквания за това. Наскоро едно от авторитетните германски издания "Зюддойче цайтунг", публикува обширна статия по темата, в която обобщи нагласите в германския парламент така: "България не бива да влиза в еврозоната според досегашните условия - критериите трябва да бъдат разширени". 

Днес Горанов заяви по този повод:

"Подобен тип решения не се взимат в Бундестага. Ако това е официалната позиция на Германия, нека я кажат".

В пленарна зала той обясни, че България ще прави вноски към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) едва от момента, в който се присъедини към еврозоната. Тогава ще има и достъп до средствата, които механизмът осигурява при възникване на финансова криза.

След като приеме еврото, в следващите пет години България ще плаща по 91 млн. евро на година като вноска в Механизма. Това е около 0.16% от днешното ниво на БВП или близо 0.45% т бюджета за 2018 г., заяви Владислав Горанов.

След петата година и до края на преходния период в рамките на следващите 7 години България няма да има финансови задължения да прави вноски в ЕСМ.

Срещу вноската си България, както и останалите страни от еврозоната, имат възможност да се възползват от фонда срещу кризи в размер на 500 млрд. евро.

Горанов обясни, че страната ни ще ползва т. нар. "адаптиран временен ключ" при изчисляване на вноските в размер на 0.5639% от капитала на ЕСМ. Едва когато брутният вътрешен продукт на България достигне 75% от средния за ЕС, прогнозирано за 12-ата година от приемането на еврото, трябва да се внася разликата между пълния и временния ключ за вноската. Според изчисления, направени от финансовото министерство през 2017 г., става дума за общо 238 млн. евро или около 0.43% от сегашния размер на БВП.

Министърът на финансите няма притеснения, че вноските са непосилни за България, особено в контекста на достъпа до средства, които си осигурява, като противодействие на кризи.

За бюджет 2019 - и за партийните субсидии

В кулоарите на парламента финансовият министър съобщи, че, ако не се бойкотира работата на Народното събрание, в края на ноември бюджет 2019 влиза за второ четене в пленарна зала.

Съгласно плана, изготвен съвместно с председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ), идната седмица, след като изтече срокът за предложения между първо и второ четене, те ще бъдат обсъдени на заседание на комисията. И по-следващата седмица да имаме дебат в пленарна зала, заяви още Горанов.

Графикът ще бъде изпълнен, стига да не се проваля кворумът в парламента. "Виждате позицията на част от партиите в него - предпочитат да бойкотират работата", допълни още финансовият министър.

Министърът на финансите коментира и идеите на депутати от левицата да се намалят субсидиите за партиите.

"Субсидиите можеше и трябваше да бъдат намалени. Ако не стане, пак влизаме в схемата - самозабравеният политически елит, който се прави, че съществува в някакъв сапунен мехур. Ние отдавна имаме наше решение. Мисля, че последно беше да предложим субсидия 5 лева на глас", заяви Александър Симов (БСП).

Според Горанов партиите трябва да имат легален източник на финансиране, защото в противен случай ще попаднат в зависимост от хора, които имат възможност да използват политическите партии за свои цели.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията