От няколко дни публичният въздух трепери от разяснения за системата „бонус-малус“ при гражданските застраховки. Простото обяснение беше сведено до това: колкото си по-изряден, не нарушаваш закона и участваш в по-малко произшествия и катастрофи, толкова по-малко ще плащаш. Оказва се обаче, че българските граждани от години наблюдават безсилно обратните ефекти на същата тази система, но в нейната проекция в институциите. Всъщност става така, че колкото повече нарушения се правят в държавното управление, толкова повече се поощряват отговорните лица.

Принципът е следният:

съсипваш Търговския регистър за 18 дни, а след три месеца началниците раздават бонуси за над 700 хил. лв. Остранен си като министър заради злополучни ремонти, правят те министър в сянка – заместник на друг бушон. Изваден си от парламента заради заплахи към журналист, превръщаш се в двукрак донос на прокуратурата. 

Близо три седмици Агенцията по вписванията се справяше с една от най-тежките катастрофи в държавната администрация за последните години. Бяха нанесени тежки щети на бизнеса заради блокажа на Търговския регистър. Работата на десетки хиляди компании, адвокати, нотариуси, банкови служители беше нарушена. Експерти коментираха, че случаят е без прецедент – да изчезне за толкова дълъг период толкова важна информация, като някои обобщения достигаха до застрашаване на националната сигурност.

В този критичен период правосъдният министър Цецка Цачева изпадна в тежко институционално смълчаване, а шефката на регистъра Зорница Даскалова отказваше да попаде оставка, защото се видя като незаменим кадър, който трябвало да остане на поста си, за да координира работата по справяне със ситуацията.

Едва ли някой е успял да изчисли какви косвени и преки разходи за бизнеса създаде този „прецедент“. Независимо от това администрацията на Агенцията по вписванията, в която работят близо 600 души, е била възнаградена. Според публикация на в. „Сега“ през октомври са били раздадени 700 хил. лв. под формата на допълнително материално стимулиран (ДМС). А бонусите са именно за периода, в който стана сривът, като сред поощрените били и шефове на дирекции, пряко отговорни за проблема.

Естествено директорът на агенцията Габриела Козарева отрече като уточни: "Изплащането на бонуси в Агенция по вписванията е следствие от показани добри резултати на служителите и начин да ги мотивираме да продължават да работят ефективно. Отговорните за срива на Търговския регистър – директорът и експертите от Дирекция ИОТ, не са получили ДМС за последното тримесечие. Нека не забравяме, обаче, че останалите служители на Агенцията не са спирали работата си, дори и по време на срива". И разбира се,

реакцията по различни нива на управлението е пълна трагедия

Финансовият министър Владислав Горанов коментира, че добросъвестните служители на Агенцията по вписванията можело да получат бонуси, но за тези, които били отговорни за срива на регистъра, е „неприемливо“. Очаквано Цачева нито знае, нито иска да вземе отношение. А още по-скандално е искането на самата Агенция по всписването журналистите да подават своите въпроси по Закона за достъп до обществената информация, който от години се използва от чиновниците, за да бавят отговори и да крият публична информация. През годините се нагледахме на многобройни случаи

публичните средства да се харчат без отчет и на калпак

само защото са в обща кесия, която се пълни от българските граждани.

Принципът „да не се връща в края на годината, защото ще ти го вземат“ поддържа една от най-порочните практики в държавното управление – да се поощряват и най-некадърните административни звена. „Бонусната политика“ не подминава съдебната система, агенции и комисии, дирекции в надзорни органи, които проспиват фалити на застрахователни дружества и дори на цялата КТБ.

Вярно е, че в българската администрация работят и много съвестни и отговорни професионалисти, но мнозинството от назначенията образуваха един устойчив фронт на посредствеността, храненици на държавна ясла, които оформят общото безлико тяло на колективната безотговорност. Този фронт се поддържа и от всяка партийна централа, която е на власт. Освен, че се използва като основен мотор на схеми, много често запълва и скамейката на изпълнителната власт.

Така, независимо от провиненията, безотговорността, безхаберието, некадърността и ужасяващата посредственост, на едрите чиновници и политически назначения във висшия ешалон на админстрацията, които трябва да бъдат порицани, наказани или дори „извхърлени от борда“, им се случва тъкмо обратното. Местят ги от едно звено в друго, за да не се набиват на очи, дават им позиция или пост - не по-малко отговорен. Трети самодоволно отбелязват как са незаменими и работят с „който дойде на власт“.

"Бонус" за безотговорните чиновници, "малкос" или нищо за гражданите. Няма санкции, няма наказания, а обществената кратковременна памет замита останалото. Това е един от много парадокси, които формират нашето колективно усещане за безсислие. А още по-страшното е, че приемаме всичко за даденост, засилена от голяма доза апатия.