Ad Config - Website header

 

Article_top

В края на следващата седмица лидерката на френската крайна десница Марин льо Пен идва в София на предизборна среща със съмишленици, с които заедно иска да сложи край на този Европейски съюз, който България до края на миналия юни председателстваше и за чието единство българският премиер пледира в четвъртък в Хелзинки на конгреса на ЕНП. През 2014 г., когато сп. „Клуб Z“ стартира на българския пазар, кореспондентът ни в Брюксел Веселин Желев разговаря с г-жа Льо Пен. Днес ви предлагаме да си припомните какво мисли тя за българите, българските националисти и европейската политика, като публикуваме интервюто с незначителни съкращения.

- Наричате се еврореалисти, г-жо Льо Пен, обяснете го, моля. В какво се състои Вашият реализъм?

Еврореализмът е точно обратното на европейското блаженство, религията на европейските елити, които преди 15 години ни продадоха една Европа, която не съществува – Европа на растежа и заетостта, на братството, на мощта. Европа обаче е слаба. Еврозоната е последна по растеж в света през последните десет години. Тя видя най-стръмното покачване на безработицата през последното десетилетие, както и най-голямото увеличаване на бедността. И тя е полето на истинска икономическа и почти психологическа война между нациите в наши дни. Гледат германците като егоисти, французите – като прахосници, гърците – като измамници. Цялата тази европейска утопия, дето ни продадоха, се разпада. Действителността е жестока. Европейският съюз е провал. Той е политически провал. Той е икономически провал. Той е социален провал. Реализъм означава, че когато установиш тези факти, казваш, че той не работи, следователно трябва да се разтури и да се построи друга Европа на сътрудничеството и суверенинтета,  която е свободно договорена. Не съм опонент на Европа, а на ЕС. Аз съм за Европа, която не е построена срещу националния суверенитет, следователно – срещу демокрацията.

- Не се ли опасявате, че отделните европейски държави стават все  по-малки с напредването на глобализацията?

Ни най-малко. Има нации и държави, които са по-малки и по-малобройни от нас и които са по-добре икономически , защото имат три елемента, които са съществени за техния просперитет и защитата на интересите им: собствена валута, интелигентен протекционизъм, и икономически патриотизъм. Днес Франция не е по-малка отколкото вчера. Вчера обаче тя търгуваше с целия свят им имаше търговски излишъци. Не това е случаят обаче, откакто  приехме еврото. Бъдещето не принадлежи на дивата глобализация. То не принадлежина изчезването на нациите. Бъдещето принадлежи на завръщането на националните структури,  които са се доказали, които не са съвършени, но са изпитани и са най-добре действащите днес.

- Имате ли контакти с евроскептични партии от Източна Европа?

Да, имаме някои неофициални контакти, разбира се. Още не знаем, дали ще имат избрани депутати в Европайския парламент и какви ще са техните позиции (интервюто е взето преди изборите за настоящия Европейски парламент – бел.ред.)

- Познавате ли българската „Атака“? (Интервюто е взето по времето, в което „Атака“ играеше ключова роля за оцеляването на правителството на малцинството на БСП и ДПС, водено от Пламен Орешарски – бел.ред.)

Да, познавнам ги, но ние нямаме никакви контакти с „Атака“. За тях трябва да питате социалистите. Социалистите управляват с „Атака“. Не ние.  Не съм за контакти с „Атака“, или с движение като „Йобик“ (унгарските ултранационалисти – б.а.), или със „Свобода“ (украинските ултранационалисти – б.а.) Ние определено не искаме да работим с тези движения.

- Защо? Те се самоопределят като националисти и евроскептици като вас.

Не, защото те са истински крайнодесни движения. Някои от тях използват словесно и физически насилствени методи. Това не е нашата политическа посока. Не всеки, който се нарича патриот е такъв. Вземете например „Златна зора“ (фашизоидна партия в Гърция – б.а.) Нямаме никакви връзки с тези хора, въпреки че те се наричат патриоти. Те имат поведение, което ние не искаме да допуснем.

- Наричате тези партии „крайнодесни“, но Вашата партия е описвана като такава.

Там е работата. Те ни наричат крайна десница, защото това е осмиващо, защото водят семантична война срещу нас. Опитват се да ни дискредитират, като ни смесват с движения, които прибягват към насилие, използват милиции и пр.

- Добре, какъв тогава е политически коректният начин да определим Вашата партия?

Ние сме патриотична партия. Истинският вододел днес е между тези, които вярват в нациите, в икономическите и цивилизационните структури и тези, които не вярват вече в тях и ги смятат за отживяло понятие и че трябва да вървим към европейско и дори към световно правителство. Аз съм на страната на нациите. И се противопоставям на тези, които искат те да изчезнат. Крайната десница и крайната левица във Франция рисуваха генерал Шарл дьо Гол като „болшевик“ и като „фашист“. Това доказва, че когато следваш права линия в защита на интересите на Франция, не можеш да се позиционираш политически. Това е така, защото ние нямаме идеологическо, а прагматично виждане за това, от което страната ни се нуждае.

- Защо българските и румънските граждани, които идват във Франция Ви тревожат?

Защо ме тревожат? Защото българските и румънските граждани, които идват във Франция, са роми. Те пристигат с култура, която е много различна от нашата. Разпъват нелегални биваци, където живеят в абсолютно плачевни условия. Част от румънската и българската мафия идва с тях. Тя причинява значителна несигурност, в местата, където се установяват. Това не значи, че всички роми са престъпници. Има обаче групи от професионални престъпници с тях. Освен това има 5 милиона безработни във Франция. Какво да правя с тези чужденци? Къде да ги настаня? Няма достатъчно свободни жилища. Няма работа за тях. Здравната ми система не може да се грижи за тях. Няма средства да го прави. Имам бюджетен дефицит от 70 милиарда евро. И освен това има 9 милиона бедни хора във Франция. Те са моят приоритет. На тях съм длъжна да дам благата на солидарността. Не на румънците, нито на българите. Румънската и българската държава трябва да се грижат за своите граждани.

- И какво решение предлагате?

Граници! Трябва да възстановим нашите граници. И след това да приложим политика, която обезкуражава имиграцията. Тоест да спрем всички „смукателни помпи“ за имигранти – безплатните училища за нелегални имигранти, социалните жилища, които трябва да са запазени за французите, различните видове социално подпомагане. С други думи – да направим Франция по-малко привлекателна за имигрантите.

- Наистина ли смятате,че богатите западноевропейски икономики като Германия и Франция могат без имигрантската работна сила?

Да. Не споделям германската гледна точка да наемаш много евтина работна ръка, за да бъдеш по-конкурентноспособен. Това е краткосрочно мислене. Средносрочно и дългосрочно това създава конфликтни ситуации с населението, което наблюдава пристигането на хора с различна култура, норми и начин на живот. Аз виждам такова мултикултурно общество като мултиконфликтно. Искам да имам спокойствие в моята страна, да имам хармония.

- Ако Ви разбирам правилно, искате да превключите Европа на задна скорост и да я върнете в положението след Втората световна война – с границите и всичко оставало.

И какво от това? Знаете ли, когато вървите към ръба на пропастта, да продължавате в тази посока, не е напредък. Почти 84 на сто от французите виждат упадък на ценностите от тяхното време. И имат основание. Защото във времената, които споменавате, може би не веднага след Втората световна война, но през ерата на Дьо Гол, имаше работа, добри училища, професионална подготовка съобразена с икономиката, французите можеха достойно да отглеждат семействата си. Ако напредъкът означава да се отклоня от това, бих предпочела да спра да напредвам. И да се върна към здравия разум.

- Струва ми се, че апелирате към носталгията на французите.

Не, защо носталгия? Ако сте болен и беден, ще изпитвате носталгия по времената, когато сте бил в добро здраве и богат. Това е съвсем нормално и никой не би ви упрекнал. Изглежда ми съвсем легитимно. Виждам, че колкото повече напредваме в глобализацията, толкова повече тя носи страдания на хората. Тя носи финансова строгост и липса на надежда в бъдещето. При такива обстоятелства човек трябва да спре, да си направи сметката и да види, че управляващите са ни излъгали, или са се заблудили.

- Наистина ли вярвате, че можете са спрете глобализацията?

Не, искам да я регулирам. Китай, САЩ, Канада, които се възползват от глобализацията, се предпазват от неблагоприятните ѝ последствия. А ние не го правим. И това ще убие нашите икономики и социални системи.

 

В края на следващата седмица лидерката на френската крайна десница Марин льо Пен идва в София на предизборна среща със съмишленици, с които заедно иска да сложи край на този Европейски съюз, който България до края на миналия юни председателстваше и за чието единство българският премиер пледира в четвъртък в Хелзинки на конгреса на ЕНП. През 2014 г., когато сп. „Клуб Z“ стартира на българския пазар, кореспондентът ни в Брюксел Веселин Желев разговаря с г-жа Льо Пен. Днес ви предлагаме да си припомните какво мисли тя за българите, българските националисти и европейската политика, като публикуваме интервюто с незначителни съкращения.

- Наричате се еврореалисти, г-жо Льо Пен, обяснете го, моля. В какво се състои Вашият реализъм?

Еврореализмът е точно обратното на европейското блаженство, религията на европейските елити, които преди 15 години ни продадоха една Европа, която не съществува – Европа на растежа и заетостта, на братството, на мощта. Европа обаче е слаба. Еврозоната е последна по растеж в света през последните десет години. Тя видя най-стръмното покачване на безработицата през последното десетилетие, както и най-голямото увеличаване на бедността. И тя е полето на истинска икономическа и почти психологическа война между нациите в наши дни. Гледат германците като егоисти, французите – като прахосници, гърците – като измамници. Цялата тази европейска утопия, дето ни продадоха, се разпада. Действителността е жестока. Европейският съюз е провал. Той е политически провал. Той е икономически провал. Той е социален провал. Реализъм означава, че когато установиш тези факти, казваш, че той не работи, следователно трябва да се разтури и да се построи друга Европа на сътрудничеството и суверенинтета,  която е свободно договорена. Не съм опонент на Европа, а на ЕС. Аз съм за Европа, която не е построена срещу националния суверенитет, следователно – срещу демокрацията.

- Не се ли опасявате, че отделните европейски държави стават все  по-малки с напредването на глобализацията?

Ни най-малко. Има нации и държави, които са по-малки и по-малобройни от нас и които са по-добре икономически , защото имат три елемента, които са съществени за техния просперитет и защитата на интересите им: собствена валута, интелигентен протекционизъм, и икономически патриотизъм. Днес Франция не е по-малка отколкото вчера. Вчера обаче тя търгуваше с целия свят им имаше търговски излишъци. Не това е случаят обаче, откакто  приехме еврото. Бъдещето не принадлежи на дивата глобализация. То не принадлежина изчезването на нациите. Бъдещето принадлежи на завръщането на националните структури,  които са се доказали, които не са съвършени, но са изпитани и са най-добре действащите днес.

- Имате ли контакти с евроскептични партии от Източна Европа?

Да, имаме някои неофициални контакти, разбира се. Още не знаем, дали ще имат избрани депутати в Европайския парламент и какви ще са техните позиции (интервюто е взето преди изборите за настоящия Европейски парламент – бел.ред.)

- Познавате ли българската „Атака“? (Интервюто е взето по времето, в което „Атака“ играеше ключова роля за оцеляването на правителството на малцинството на БСП и ДПС, водено от Пламен Орешарски – бел.ред.)

Да, познавнам ги, но ние нямаме никакви контакти с „Атака“. За тях трябва да питате социалистите. Социалистите управляват с „Атака“. Не ние.  Не съм за контакти с „Атака“, или с движение като „Йобик“ (унгарските ултранационалисти – б.а.), или със „Свобода“ (украинските ултранационалисти – б.а.) Ние определено не искаме да работим с тези движения.

- Защо? Те се самоопределят като националисти и евроскептици като вас.

Не, защото те са истински крайнодесни движения. Някои от тях използват словесно и физически насилствени методи. Това не е нашата политическа посока. Не всеки, който се нарича патриот е такъв. Вземете например „Златна зора“ (фашизоидна партия в Гърция – б.а.) Нямаме никакви връзки с тези хора, въпреки че те се наричат патриоти. Те имат поведение, което ние не искаме да допуснем.

- Наричате тези партии „крайнодесни“, но Вашата партия е описвана като такава.

Там е работата. Те ни наричат крайна десница, защото това е осмиващо, защото водят семантична война срещу нас. Опитват се да ни дискредитират, като ни смесват с движения, които прибягват към насилие, използват милиции и пр.

- Добре, какъв тогава е политически коректният начин да определим Вашата партия?

Ние сме патриотична партия. Истинският вододел днес е между тези, които вярват в нациите, в икономическите и цивилизационните структури и тези, които не вярват вече в тях и ги смятат за отживяло понятие и че трябва да вървим към европейско и дори към световно правителство. Аз съм на страната на нациите. И се противопоставям на тези, които искат те да изчезнат. Крайната десница и крайната левица във Франция рисуваха генерал Шарл дьо Гол като „болшевик“ и като „фашист“. Това доказва, че когато следваш права линия в защита на интересите на Франция, не можеш да се позиционираш политически. Това е така, защото ние нямаме идеологическо, а прагматично виждане за това, от което страната ни се нуждае.

- Защо българските и румънските граждани, които идват във Франция Ви тревожат?

Защо ме тревожат? Защото българските и румънските граждани, които идват във Франция, са роми. Те пристигат с култура, която е много различна от нашата. Разпъват нелегални биваци, където живеят в абсолютно плачевни условия. Част от румънската и българската мафия идва с тях. Тя причинява значителна несигурност, в местата, където се установяват. Това не значи, че всички роми са престъпници. Има обаче групи от професионални престъпници с тях. Освен това има 5 милиона безработни във Франция. Какво да правя с тези чужденци? Къде да ги настаня? Няма достатъчно свободни жилища. Няма работа за тях. Здравната ми система не може да се грижи за тях. Няма средства да го прави. Имам бюджетен дефицит от 70 милиарда евро. И освен това има 9 милиона бедни хора във Франция. Те са моят приоритет. На тях съм длъжна да дам благата на солидарността. Не на румънците, нито на българите. Румънската и българската държава трябва да се грижат за своите граждани.

- И какво решение предлагате?

Граници! Трябва да възстановим нашите граници. И след това да приложим политика, която обезкуражава имиграцията. Тоест да спрем всички „смукателни помпи“ за имигранти – безплатните училища за нелегални имигранти, социалните жилища, които трябва да са запазени за французите, различните видове социално подпомагане. С други думи – да направим Франция по-малко привлекателна за имигрантите.

- Наистина ли смятате,че богатите западноевропейски икономики като Германия и Франция могат без имигрантската работна сила?

Да. Не споделям германската гледна точка да наемаш много евтина работна ръка, за да бъдеш по-конкурентноспособен. Това е краткосрочно мислене. Средносрочно и дългосрочно това създава конфликтни ситуации с населението, което наблюдава пристигането на хора с различна култура, норми и начин на живот. Аз виждам такова мултикултурно общество като мултиконфликтно. Искам да имам спокойствие в моята страна, да имам хармония.

- Ако Ви разбирам правилно, искате да превключите Европа на задна скорост и да я върнете в положението след Втората световна война – с границите и всичко оставало.

И какво от това? Знаете ли, когато вървите към ръба на пропастта, да продължавате в тази посока, не е напредък. Почти 84 на сто от французите виждат упадък на ценностите от тяхното време. И имат основание. Защото във времената, които споменавате, може би не веднага след Втората световна война, но през ерата на Дьо Гол, имаше работа, добри училища, професионална подготовка съобразена с икономиката, французите можеха достойно да отглеждат семействата си. Ако напредъкът означава да се отклоня от това, бих предпочела да спра да напредвам. И да се върна към здравия разум.

- Струва ми се, че апелирате към носталгията на французите.

Не, защо носталгия? Ако сте болен и беден, ще изпитвате носталгия по времената, когато сте бил в добро здраве и богат. Това е съвсем нормално и никой не би ви упрекнал. Изглежда ми съвсем легитимно. Виждам, че колкото повече напредваме в глобализацията, толкова повече тя носи страдания на хората. Тя носи финансова строгост и липса на надежда в бъдещето. При такива обстоятелства човек трябва да спре, да си направи сметката и да види, че управляващите са ни излъгали, или са се заблудили.

- Наистина ли вярвате, че можете са спрете глобализацията?

Не, искам да я регулирам. Китай, САЩ, Канада, които се възползват от глобализацията, се предпазват от неблагоприятните ѝ последствия. А ние не го правим. И това ще убие нашите икономики и социални системи.

Коментари

И вие водите семантична война

И вие водите семантична война. Но в крайна сметка тя е срещу вас и вашите съмишленици, защото те ви вярват, а вие ги лъжете. Вие им рисувате партии като Националния сбор в черни краски, и те ви вярват, а себе си като демократи, и те ви вярват.
Лъжци, платени лъжци!
Нали ви е ясно, че истината не може да се замаже с платени лъжи?
Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Диаметрална противоположност

Прочетох интервюто и пак иустанових че разбиранията и възгледите ми са диаметрално противоположни на изложеното от Льо Пен.
Всъщност - напълно съм си в ред.
Както при всички популисти/националисти/патриоти и тук лъсва основната им слабост - осталгична визия към отминали времена и пълна нула и даже лиспса даже и на опит как ще функционира Европа ако се реализират тяхните щения и какво ще последва.
А сега, когато се отбелязва 100 годишнината от края на 1-та Св.война, изводите са повече от категорияни - неизбежна нова война.
Кога, как и между кого ще започне - не се наемам да предвиждам.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията