Ad Config - Website header

 

Article_top

Опашката се вие из почти целия последен етаж на столичен мол и води към книжарница. Един от най-известните българи в най-новата ни история представя автобиографията си, наречена "Моят начин".

Най-вероятно този човек - Димитър Бербатов, заради когото преди време "Манчестър Юнайтед" счупи трансферния си рекорд, изпокара се с един клуб и трябваше да води битка с друг, цял ден ще подписва книги и ще позира за снимки.

Хората, които поне малко го познават, са наясно, че Бербатов наистина прави нещата по своя начин и по никакъв друг. Може да е всякакъв, но не и имитатор. Така играе футбол, така рисува, така е написал книгата си (издателство "Сиела", в съавторство с журналиста Найден Тодоров и Димитрина Ходжева, която движи фондацията му), така направи и презентацията си.

По неговия начин. Отдели много малко време на журналистите, за да отдели повече на феновете. Онези, които в събота по обед, дойдоха в мола не само от София, а от цяла България. Те носят книги, албуми, снимки, фланелки на България, "Юнайтед" и на другите отбори, в които Берба остави неподражаемия си подпис на футболен творец.

Поне докато си тръгнах в книжарницата нямаше президенти, министри, бизнесмени, легенди, лица от шоубизнеса. После може и да дошъл някой и друг ВИП. Но идеята на Бербатов беше да отдаде дължимото на почителите си "от народа".

"My way. Даже исках и песента да сложа, но там други неща не позволиха. Това е една от любимите ми песни в крайна сметка, така че може и да съм копирал донякъде. Но пък то си заслужава."

Така Митко отговори на въпрос за името на книгата. И ни накара да си припомним как през годините е казвал, че харесва Франк Синатра и може би най-емблематичната му песен.

"Хората, които вече са си закупили книгата, или ще имат възможност да го направят, като прочетат ще разберат какво ме е движело, какъв е бил моят начин, как ме е формирал и докъде ме е довел. Това е един от многото начини човек да успее, помогнал е на мен. Предполагам, че младите хора, които тръгват тепърва по пътя си в живота, могат да се припознаят и да научат нещо от книгата", така започна Бербатов.

Той дойде по-рано и организаторите леко "изтеглиха" програмата - заради виещата се опашка. Както винаги учтив и сдържан, №9 благодари на медиите и поясни, че брифингът ще продължи кратко. Няма как да му се сърдиш, след като си си проправял път през хората, за да влезеш в книжарницата.

"Отне ми две години сигурно. Може би и повече, тъй като идеята се роди много отдавна. Хората, които пишат книги са запознати, че едно такова начинание е доста трудно. Не очаквах да бъде чак толкова трудно. Накрая съм доволен, защото по-трудните неща, когато се случват както трябва, са по-сладки", добави бившият голмайстор на Висшата лига.

"Предполагам, че винаги има начин човек да се пребори за нещо в живота си, колкото и клиширано да звучи. Както и аз разказвам в книгата за трудностите, които съм имал. И за хубавите, и за лошите моменти. То си пише в увода, че не всичко винаги свършва с хепиенд. Но пак можеш да извлечеш поуки от цялата история. Написал съм ги нещата както съм ги видял, изживял и почувствал. Това е една история, от която хората наистина могат да научат нещо.

"Доста хора ще се видят в книгата, други ще се познаят. Написал съм всички неща, някои съм оставил - тези, които ще бъдат скучни. Не беше нужно да правим обем. Други хора съм предупредил, че ще бъдат в книгата, да не се учудват. Така че всичко, през което съм минал, и трудни ситуации, и лесни, победи и загуби, съм го побрал и съм гледал да не е отегчително. Реакцията на хората ще ми подскаже дали съм се справил."

"Дали ще се обиди някой? Сигурно, но това са нормални неща от живота. Както мен са ме критикували, така и аз съм критикувал. Но чак да се обиди някой… Аз съм описал нещата както са били. За нищо не съжалявам", поясни благоевградчанинът.

Една от изненадите в томчето е авторът на предговора - сър Алекс Фъргюсън. Как го е убедил?

"Звъннах му и казах: Сър Алекс, ще те помоля да направиш един предговор за книгата. Човекът каза: Здрасти, Берба, няма проблем. И това беше."

Как гледа на това, че в една седмица той и Христо Стоичков представиха официалните си автобиографии?

"Дано има повече такива моменти. Както аз, така и Стоичков сме успели по някакъв начин. И ако има повече като нас, които дават пример по какъв начин са успели и през какво са минали, за подрастващите поколения ще бъде един урок. Това е един вид здравословна конкуренция. Човек като прочете книгата ще види как аз винаги съм се конкурирал с абсолютно всички и със себе си."

Най-трудната глава? За припомняне, описване и споделяне?

"Най-трудната глава…Имаше няколко. Предполагам най-трудната беше покрай мача от Шампионската лига на “Уембли” (бел. ред. финалът “Барселона” - “Манчестър Юнайтед” (3:1) на 28 май 2011 г., когато сър Алекс остави Бербатов извън групата), заради емоциите, които вкарах и го изживях отново. Беше труден момент. Хората ще усетят през какво съм минал там. Но като цяло беше удоволствие, защото се връщаш към много моменти. Беше готино приключение, а и то продължава."

Бербатов още се води "активен футболист", но е ясно, че краят е близо. Макар и той отново да не каза кога ще обяви край.

"Започва скоро нова глава в моя живот, нови приключения ме очакват. Някой ден може да се събудя и да си кажа, че е време за нова книга. Но засега тази стига. Нека не досаждам много. Някой ден ще реша да кажа “стоп” (на футбола, бел. ред.), някои хора вече са ме отписали, което е нормално, не съм играл футбол вече от дълго време. Но всеки ще разбере, когато го направя."

А бъдещите планове?

"Проблемът е, че понякога човек иска да се развива в много посоки и не е наясно със себе си. Поне аз съм така.  В един момент ще се концентрирам в едно нещо и ще знам, че съм много добър в него. После мога да се прехвърля на друго. Ще се разбере какво съм решил, когато съм напълно наясно."

Краят беше с нещо лично. Бербатов пази личния си живот от външния свят, но поне това не спести. И тук не даде банален отговор. 

"Най-емоционалният мач? Когато се родиха децата ми. Това е най-емоционалното нещо за всеки, който е родител. Това е мачът, който си заслужава най-много от всички. А като футболист имам много. Отбелязал съм ги."

И подписването започва. Едно сляпо момиче се приближи с майка си за автограф на книгата. Бербатов сдържа емоциите си и отдели специално внимание и повече време. Бързо идва време журналистите с техните книги да си тръгнат. Отвън чакат много хора. И стават все повече, а още няма и 13 часа.

 

Опашката се вие из почти целия последен етаж на столичен мол и води към книжарница. Един от най-известните българи в най-новата ни история представя автобиографията си, наречена "Моят начин".

Най-вероятно този човек - Димитър Бербатов, заради когото преди време "Манчестър Юнайтед" счупи трансферния си рекорд, изпокара се с един клуб и трябваше да води битка с друг, цял ден ще подписва книги и ще позира за снимки.

Хората, които поне малко го познават, са наясно, че Бербатов наистина прави нещата по своя начин и по никакъв друг. Може да е всякакъв, но не и имитатор. Така играе футбол, така рисува, така е написал книгата си (издателство "Сиела", в съавторство с журналиста Найден Тодоров и Димитрина Ходжева, която движи фондацията му), така направи и презентацията си.

По неговия начин. Отдели много малко време на журналистите, за да отдели повече на феновете. Онези, които в събота по обед, дойдоха в мола не само от София, а от цяла България. Те носят книги, албуми, снимки, фланелки на България, "Юнайтед" и на другите отбори, в които Берба остави неподражаемия си подпис на футболен творец.

Поне докато си тръгнах в книжарницата нямаше президенти, министри, бизнесмени, легенди, лица от шоубизнеса. После може и да дошъл някой и друг ВИП. Но идеята на Бербатов беше да отдаде дължимото на почителите си "от народа".

"My way. Даже исках и песента да сложа, но там други неща не позволиха. Това е една от любимите ми песни в крайна сметка, така че може и да съм копирал донякъде. Но пък то си заслужава."

Така Митко отговори на въпрос за името на книгата. И ни накара да си припомним как през годините е казвал, че харесва Франк Синатра и може би най-емблематичната му песен.

"Хората, които вече са си закупили книгата, или ще имат възможност да го направят, като прочетат ще разберат какво ме е движело, какъв е бил моят начин, как ме е формирал и докъде ме е довел. Това е един от многото начини човек да успее, помогнал е на мен. Предполагам, че младите хора, които тръгват тепърва по пътя си в живота, могат да се припознаят и да научат нещо от книгата", така започна Бербатов.

Той дойде по-рано и организаторите леко "изтеглиха" програмата - заради виещата се опашка. Както винаги учтив и сдържан, №9 благодари на медиите и поясни, че брифингът ще продължи кратко. Няма как да му се сърдиш, след като си си проправял път през хората, за да влезеш в книжарницата.

"Отне ми две години сигурно. Може би и повече, тъй като идеята се роди много отдавна. Хората, които пишат книги са запознати, че едно такова начинание е доста трудно. Не очаквах да бъде чак толкова трудно. Накрая съм доволен, защото по-трудните неща, когато се случват както трябва, са по-сладки", добави бившият голмайстор на Висшата лига.

"Предполагам, че винаги има начин човек да се пребори за нещо в живота си, колкото и клиширано да звучи. Както и аз разказвам в книгата за трудностите, които съм имал. И за хубавите, и за лошите моменти. То си пише в увода, че не всичко винаги свършва с хепиенд. Но пак можеш да извлечеш поуки от цялата история. Написал съм ги нещата както съм ги видял, изживял и почувствал. Това е една история, от която хората наистина могат да научат нещо.

"Доста хора ще се видят в книгата, други ще се познаят. Написал съм всички неща, някои съм оставил - тези, които ще бъдат скучни. Не беше нужно да правим обем. Други хора съм предупредил, че ще бъдат в книгата, да не се учудват. Така че всичко, през което съм минал, и трудни ситуации, и лесни, победи и загуби, съм го побрал и съм гледал да не е отегчително. Реакцията на хората ще ми подскаже дали съм се справил."

"Дали ще се обиди някой? Сигурно, но това са нормални неща от живота. Както мен са ме критикували, така и аз съм критикувал. Но чак да се обиди някой… Аз съм описал нещата както са били. За нищо не съжалявам", поясни благоевградчанинът.

Една от изненадите в томчето е авторът на предговора - сър Алекс Фъргюсън. Как го е убедил?

"Звъннах му и казах: Сър Алекс, ще те помоля да направиш един предговор за книгата. Човекът каза: Здрасти, Берба, няма проблем. И това беше."

Как гледа на това, че в една седмица той и Христо Стоичков представиха официалните си автобиографии?

"Дано има повече такива моменти. Както аз, така и Стоичков сме успели по някакъв начин. И ако има повече като нас, които дават пример по какъв начин са успели и през какво са минали, за подрастващите поколения ще бъде един урок. Това е един вид здравословна конкуренция. Човек като прочете книгата ще види как аз винаги съм се конкурирал с абсолютно всички и със себе си."

Най-трудната глава? За припомняне, описване и споделяне?

"Най-трудната глава…Имаше няколко. Предполагам най-трудната беше покрай мача от Шампионската лига на “Уембли” (бел. ред. финалът “Барселона” - “Манчестър Юнайтед” (3:1) на 28 май 2011 г., когато сър Алекс остави Бербатов извън групата), заради емоциите, които вкарах и го изживях отново. Беше труден момент. Хората ще усетят през какво съм минал там. Но като цяло беше удоволствие, защото се връщаш към много моменти. Беше готино приключение, а и то продължава."

Бербатов още се води "активен футболист", но е ясно, че краят е близо. Макар и той отново да не каза кога ще обяви край.

"Започва скоро нова глава в моя живот, нови приключения ме очакват. Някой ден може да се събудя и да си кажа, че е време за нова книга. Но засега тази стига. Нека не досаждам много. Някой ден ще реша да кажа “стоп” (на футбола, бел. ред.), някои хора вече са ме отписали, което е нормално, не съм играл футбол вече от дълго време. Но всеки ще разбере, когато го направя."

А бъдещите планове?

"Проблемът е, че понякога човек иска да се развива в много посоки и не е наясно със себе си. Поне аз съм така.  В един момент ще се концентрирам в едно нещо и ще знам, че съм много добър в него. После мога да се прехвърля на друго. Ще се разбере какво съм решил, когато съм напълно наясно."

Краят беше с нещо лично. Бербатов пази личния си живот от външния свят, но поне това не спести. И тук не даде банален отговор. 

"Най-емоционалният мач? Когато се родиха децата ми. Това е най-емоционалното нещо за всеки, който е родител. Това е мачът, който си заслужава най-много от всички. А като футболист имам много. Отбелязал съм ги."

И подписването започва. Едно сляпо момиче се приближи с майка си за автограф на книгата. Бербатов сдържа емоциите си и отдели специално внимание и повече време. Бързо идва време журналистите с техните книги да си тръгнат. Отвън чакат много хора. И стават все повече, а още няма и 13 часа.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията