Ad Config - Website header

 

Article_top

Днес се навършват 100 години от края на Първата световна война. Въпреки, че войната е следствие на мащабни противоречия и конфликти между основните велики сили на Европа, нейното избухване не е предизвестено и неизбежно. Възможни са и други сценарии за развитие на сложните взаимоотношения между големите европейски сили, които биха съхранили ролята на Стария континент като център на международната система през 20 век и биха дали възможност "златното столетие" от епохата на Европейския концерт да продължи, макар и в променени условия.

За съжаление, в историята се случва друго. Първата световна война разрушава Европа, изтощава позициите на основните европейски сили, 35 милиона души загиват, войната е последвана от икономическа катастрофа. В резултат от Първата световна война се реализират "сценариите на преизподнята" - болшевишката революция от 1917 г., идването на фашизма на власт в Италия (1922 г. ) и победата на германския нацизъм (1933 г.).

Така разрушенията и конфликтите, породени от Първата световна война залагат причинно-следствените връзки, водещи към още по-мащабен и кръвопролитен конфликт - Втората световна война. Европа никога не се възстановява от разрушенията на тези две войни. През епохата на Студената война Западна Европа реализира своя мащабен проект за интеграция в Европейската общност и Европейския съюз, към който по-късно се присъединяват и посткомунистическите общества на Източна Европа. Но европейското благоденствие и успехът на интеграцията са възможни преди всичко в резултат на американския ядрен чадър през Студената война и позицията на САЩ като единствена свръхсила след краха на комунизма.

Европа продължава да бъде изключително уязвима и крехка в своята неспособност да се превърне в самостоен стратегически фактор и фактор за своята собствена сигурност. Промяната на международната система след 2010 г. към нов цикъл на геополитическо съперничество, идването на власт във Вашингтон на Доналд Тръмп и възраждането на руската геополитическа агресивност са фактори на нестабилност, които чертаят неблагоприятни перспективи за европейското бъдеще.

Основите на тази слабост на Стария континент се залагат в годините преди Първата световна война, когато европейските сили самоуверено и без достатъчна отговорност заменят механизмите на международно сътрудничество на Европейския концерт с епоха на съперничество, ескалирала до открит военен конфликт. Днешна Европа е пацифистка, но това вече е недостатъчно и неадекватно. Уроците на историята трябва да се четат и преосмислят от всяко поколение в зависимост от предизвикателствата, пред които то се изправя. Кристофър Кларк дава една нова и оригинална интерпретация на причините, довели до Първата световна война в своята книга "Лунатици". Инерцията и самоувереността на европейските политически елити са част от причините за избухване на войната. Трудно можем да се абстрахираме от аналогиите с днешния ден. За да направим тези аналогии - и да извлечем поуките от тях, трябва да познаваме историята. Една от основните беди на човечеството през всички епохи е, че хората много малко четат история.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията

 

 

 

 
В ЕС проблемите нарастват, но решенията отсъстват.

Днес се навършват 100 години от края на Първата световна война. Въпреки, че войната е следствие на мащабни противоречия и конфликти между основните велики сили на Европа, нейното избухване не е предизвестено и неизбежно. Възможни са и други сценарии за развитие на сложните взаимоотношения между големите европейски сили, които биха съхранили ролята на Стария континент като център на международната система през 20 век и биха дали възможност "златното столетие" от епохата на Европейския концерт да продължи, макар и в променени условия.

За съжаление, в историята се случва друго. Първата световна война разрушава Европа, изтощава позициите на основните европейски сили, 35 милиона души загиват, войната е последвана от икономическа катастрофа. В резултат от Първата световна война се реализират "сценариите на преизподнята" - болшевишката революция от 1917 г., идването на фашизма на власт в Италия (1922 г. ) и победата на германския нацизъм (1933 г.).

Така разрушенията и конфликтите, породени от Първата световна война залагат причинно-следствените връзки, водещи към още по-мащабен и кръвопролитен конфликт - Втората световна война. Европа никога не се възстановява от разрушенията на тези две войни. През епохата на Студената война Западна Европа реализира своя мащабен проект за интеграция в Европейската общност и Европейския съюз, към който по-късно се присъединяват и посткомунистическите общества на Източна Европа. Но европейското благоденствие и успехът на интеграцията са възможни преди всичко в резултат на американския ядрен чадър през Студената война и позицията на САЩ като единствена свръхсила след краха на комунизма.

Европа продължава да бъде изключително уязвима и крехка в своята неспособност да се превърне в самостоен стратегически фактор и фактор за своята собствена сигурност. Промяната на международната система след 2010 г. към нов цикъл на геополитическо съперничество, идването на власт във Вашингтон на Доналд Тръмп и възраждането на руската геополитическа агресивност са фактори на нестабилност, които чертаят неблагоприятни перспективи за европейското бъдеще.

Основите на тази слабост на Стария континент се залагат в годините преди Първата световна война, когато европейските сили самоуверено и без достатъчна отговорност заменят механизмите на международно сътрудничество на Европейския концерт с епоха на съперничество, ескалирала до открит военен конфликт. Днешна Европа е пацифистка, но това вече е недостатъчно и неадекватно. Уроците на историята трябва да се четат и преосмислят от всяко поколение в зависимост от предизвикателствата, пред които то се изправя. Кристофър Кларк дава една нова и оригинална интерпретация на причините, довели до Първата световна война в своята книга "Лунатици". Инерцията и самоувереността на европейските политически елити са част от причините за избухване на войната. Трудно можем да се абстрахираме от аналогиите с днешния ден. За да направим тези аналогии - и да извлечем поуките от тях, трябва да познаваме историята. Една от основните беди на човечеството през всички епохи е, че хората много малко четат история.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията

 

 

 

Коментари

cos's picture
cos
cos

cos

Не само на ядреният чадър, а и на политиката за закрила и помощ на американците. И най-вече, че поеха цялата тежест за защита на всички демократични общества, за което получават отровна доза антиамериканизъм и неблагодарност.
Jack Daniels's picture
Jack Daniels
Jack Daniels

Благоенствието на Европа

Докато САЩ харчеше милиари да пази Западна Европа от СССР - Западна Европа се ояде, затлъстя стана бавно подвижна. Сега когато и казха че трябва да плаща своят дял в колективната сигурност тя се сърди. Няма да има достатачно пари за "сланина".
От друга страна Източна Европа не си прави никакви илюзии. Нито Франция нито Германия нито двете заедно са в състояние да опазят Източна Европа от Русия. Дори с помощта на Дания, Белгия, Холандия и самолета на Люксембург който спиред един приятел люксембургец е на постоянна дислокация в Белгия. От друга страна да сте чували през 20-ти век за войни спечелени от Франция и Германия? Някой ще възрзи Франция е сред победителите през Втората световна. Да ама не. Както казваше Петко Бучаров. Франция беше пусната в групата от политически съобръжени.
Някой да е чувал израз от вида "Кога ще дойдат французите (или германците) да ни освободят?" - Аз не съм.
Чувал съм "Кога ще дойдат американците (или англичаните)".
tony emilov's picture
tony emilov
tony123

doh

необосновано твърдение... което се опитва да търси връзка между събития преди 50 години и днес.... чудя се каква е истинскат при

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията