Днес се навършват 100 години от края на Първата световна война. Въпреки, че войната е следствие на мащабни противоречия и конфликти между основните велики сили на Европа, нейното избухване не е предизвестено и неизбежно. Възможни са и други сценарии за развитие на сложните взаимоотношения между големите европейски сили, които биха съхранили ролята на Стария континент като център на международната система през 20 век и биха дали възможност "златното столетие" от епохата на Европейския концерт да продължи, макар и в променени условия.

За съжаление, в историята се случва друго. Първата световна война разрушава Европа, изтощава позициите на основните европейски сили, 35 милиона души загиват, войната е последвана от икономическа катастрофа. В резултат от Първата световна война се реализират "сценариите на преизподнята" - болшевишката революция от 1917 г., идването на фашизма на власт в Италия (1922 г. ) и победата на германския нацизъм (1933 г.).

Така разрушенията и конфликтите, породени от Първата световна война залагат причинно-следствените връзки, водещи към още по-мащабен и кръвопролитен конфликт - Втората световна война. Европа никога не се възстановява от разрушенията на тези две войни. През епохата на Студената война Западна Европа реализира своя мащабен проект за интеграция в Европейската общност и Европейския съюз, към който по-късно се присъединяват и посткомунистическите общества на Източна Европа. Но европейското благоденствие и успехът на интеграцията са възможни преди всичко в резултат на американския ядрен чадър през Студената война и позицията на САЩ като единствена свръхсила след краха на комунизма.

Европа продължава да бъде изключително уязвима и крехка в своята неспособност да се превърне в самостоен стратегически фактор и фактор за своята собствена сигурност. Промяната на международната система след 2010 г. към нов цикъл на геополитическо съперничество, идването на власт във Вашингтон на Доналд Тръмп и възраждането на руската геополитическа агресивност са фактори на нестабилност, които чертаят неблагоприятни перспективи за европейското бъдеще.

Основите на тази слабост на Стария континент се залагат в годините преди Първата световна война, когато европейските сили самоуверено и без достатъчна отговорност заменят механизмите на международно сътрудничество на Европейския концерт с епоха на съперничество, ескалирала до открит военен конфликт. Днешна Европа е пацифистка, но това вече е недостатъчно и неадекватно. Уроците на историята трябва да се четат и преосмислят от всяко поколение в зависимост от предизвикателствата, пред които то се изправя. Кристофър Кларк дава една нова и оригинална интерпретация на причините, довели до Първата световна война в своята книга "Лунатици". Инерцията и самоувереността на европейските политически елити са част от причините за избухване на войната. Трудно можем да се абстрахираме от аналогиите с днешния ден. За да направим тези аналогии - и да извлечем поуките от тях, трябва да познаваме историята. Една от основните беди на човечеството през всички епохи е, че хората много малко четат история.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията