Ad Config - Website header

 

Article_top

Двете големи работодателски организации в България - Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), подкрепят въвеждането на праг за обезщетения за по-широкия кръг роднини при искове, свързани със смърт при пътнотранспортно произшествие (ПТП). Освен това настояват да се приеме и системата "бонус малус", във вида, в който действа в останалите европейски страни.

И от Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ) се обявяват за предложените промени в Кодекса за застраховането. Според тях те ще доведат до най-разумното решение - създаване на Методика за оценка на щетите и загубите, които търпят българските домакинства и бизнеса при настъпване на произшествие на пътя. 

В свое становище, адресирано до председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова (ГЕРБ), те мотивират подкрепата си за направените от нея предложения за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане и Закона за задълженията и договорите във връзка с Тълкувателно решение No1 на Върховния касационен съд (ВКС) от 21.06.2018 г.

Тълкувателното решение разшири кръга на лицата, които могат да претендират за обезщетения.

Ето и пълният текст на решението:

Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България с безпокойство следят настъпващите изменения на застрахователния пазар в България, произхождащи от новото тълкувателно решение на ВКС No 1/2016 от 21.06.2018 г. С това тълкувателно решение в значителна степен се разширява кръгът на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки.

В този кръг вече са включени братята и сестрите на починалия/починалата и съответните възходящи и низходящи роднини от втора степен, както и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни морални болки и страдания. Регистрираме и трайна тенденция на постоянен ръст на сумите, които се присъждат от българския съд за неимуществени вреди на близки на починало лице. В съчетание с разширяването на кръга на правоимащите лица в съответствие с цитираното тълкувателно решение, лицата причинили неимуществени вреди, несъмнено ще бъдат ангажирани със значително по-големи размери на дължимите обезщетения.

За съжаление, тук сме изправени пред липсата на методика, в съответствие с която да се определят размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. Няма и законов лимит на техния размер, макар че в останалите държави членки на ЕС има решения в тази насока.

Така се създава невъзможност да бъдат обосновавани размерите на присъжданите обезщетения, а това е предпоставка за неизбежна субективност и предпоставка за създаване на социална несправедливост.

Тук трябва да прибавим и промяната в подсъдността, с която значителна част от съдебните спорове ще бъдат разглеждани от съдилищата по настоящ адрес на ищеца (увредено или пострадало лице), съгласно последните промени в Гражданскопроцесуалния кодекс. При отсъствието на методика или на законово установени лимити неминуемо ще възникнат сериозни различия при определянето на размера на дължимите обезщетения.

В тази обстановка е ясно, че високите застрахователни лимити предопределят нуждата от високи по размер застрахователни премии, за да могат застрахователните компании да посрещат плащанията по застраховките. Последното е логично, но среща открит публичен отпор – застрахованите реагират остро и открито враждебно на анонсите за повишаване на застрахователните премии.

Повече от сигурно е, че немалка част от многомилионния автомобилен парк у нас няма да бъде изобщо застрахован при необходимия в пъти по-висок размер на застраховките. Въз основа на изложените дотук съображения Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепят тезата за необходимостта от въвеждане на методика за определяне размера на имуществените и неимуществени вреди в случаите на увреждане на здравето на лицата, които са пострадали от непозволено увреждане. Подкрепяме и въвеждането на законови лимити за определяне на размера на неимуществените вреди на близките на починало лице от непозволено увреждане.

Ние приемаме за достоверни предварителните актюерски разчети, огласени от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), според които излиза, че "ако кръгът на новите правоимащи лица за смъртните случаи, причинени в ПТП през последните 5 години, се увеличи средно с 2.5 души, при средния размер на присъжданите обезщетения от 95 000 лв, на увредено лице , то това ще означава допълнителни 800 млн. лв. да бъдат заделени като застрахователни резерви само за покриване на претенции по минали събития".

Ясно е, че ако тази прогноза се сбъдне, а вероятността за това е изключително висока, цялата тази верига от причини и следствия ще доведе до удвояване на премията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, само за да се посрещнат Плащанията по вече сключените полици.

Ясно е, че изчислената очаквана нова цена на застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите ще бъде посрещната "на нож", без значение до къде ще се простира спонтанното недоволство на застрахованите и докъде – възможните спекулации на заинтересувани среди. Средната цена на застраховката "Гражданска отговорност" в България е значително пониска от средноевропейската, а в същото време смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия на милион жители в България са близо два пъти повече.

На фона на тези неблагоприятни данни, се оказва, че присъжданите обезщетения за болки и страдания в България (средно около 95 хил. лв. на всяко лице за последните 5 години и средно 118 хил. лв. за едно лице за 2017 г.) далеч надхвърлят неимуществените вреди (морални болки и страдания) за близките на починал в другите европейски държави. Например: в Белгия размерите на обезщетението за неимуществени вреди ("болки и страдания") са в определени лимити, определени в закон с методика, като могат да бъдат от 1 500 до 24 000 евро; в Дания има определен горен лимит до 13 400 евро, като конкретната индивидуална сума се определя със съдебно решение; във Франция има лимити в табличен вид, по методика, определени в закон - от 6000 до 30 000 евро; в Холандия за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди  (емоционална загуба) е прието наскоро законодателство, съдържащо лимити в табличен вид определени по методика - от 12 500 до 20 000 евро; в Чехия законово са предвидени еднократно платими и фиксирани обезщетения - от 3300 до 9300 евро.

Описаната неблагоприятна ситуация съвсем естествено генерира голям риск за възникване на сериозни загуби по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Точно такъв е и изводът от анализа на пазара на задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите в Република България, публикуван от Комисията за финансов надзор (КФН) на 20.01.2018 г. Същото сочат и от пазарните данни за 2017 г. на Комисията на финансов надзор (КФН).

По тази причина Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепят предложенията за промени в Кодекса за застраховането и в Закона за задълженията и договорите, с които да се въведат:

1. Делегация, чрез която Комисията за финансов надзор (КФН), Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика да приемат съвместна наредба за утвърждаване на Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие увреждане здравето на пострадало лице и за определяне на имуществени вреди на правоимащо увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.

2. Лимити на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за близките на починал.

3. Съгласуваност между Кодекса за застраховането и Закона за задълженията и договорите относно определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за близките на починал, за които би могъл да бъде задължен причинителят на непозволеното увреждане (виновният водач) и неговият застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепят и предложението Гаранционният фонд да изготви проект на методика, която да отчита както най-добрите международни практики, така и българската правна традиция и система на българското право. Методиката би трябвало да бъде утвърдена със съвместна наредба на КФН, Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика и настоява компетентните органи да въведат системата "бонус-малус" във вида, в който се прилага в страните членки на ЕС.

 
Снимка БГНЕС

Двете големи работодателски организации в България - Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), подкрепят въвеждането на праг за обезщетения за по-широкия кръг роднини при искове, свързани със смърт при пътнотранспортно произшествие (ПТП). Освен това настояват да се приеме и системата "бонус малус", във вида, в който действа в останалите европейски страни.

И от Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ) се обявяват за предложените промени в Кодекса за застраховането. Според тях те ще доведат до най-разумното решение - създаване на Методика за оценка на щетите и загубите, които търпят българските домакинства и бизнеса при настъпване на произшествие на пътя. 

В свое становище, адресирано до председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова (ГЕРБ), те мотивират подкрепата си за направените от нея предложения за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане и Закона за задълженията и договорите във връзка с Тълкувателно решение No1 на Върховния касационен съд (ВКС) от 21.06.2018 г.

Тълкувателното решение разшири кръга на лицата, които могат да претендират за обезщетения.

Ето и пълният текст на решението:

Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България с безпокойство следят настъпващите изменения на застрахователния пазар в България, произхождащи от новото тълкувателно решение на ВКС No 1/2016 от 21.06.2018 г. С това тълкувателно решение в значителна степен се разширява кръгът на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки.

В този кръг вече са включени братята и сестрите на починалия/починалата и съответните възходящи и низходящи роднини от втора степен, както и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни морални болки и страдания. Регистрираме и трайна тенденция на постоянен ръст на сумите, които се присъждат от българския съд за неимуществени вреди на близки на починало лице. В съчетание с разширяването на кръга на правоимащите лица в съответствие с цитираното тълкувателно решение, лицата причинили неимуществени вреди, несъмнено ще бъдат ангажирани със значително по-големи размери на дължимите обезщетения.

За съжаление, тук сме изправени пред липсата на методика, в съответствие с която да се определят размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. Няма и законов лимит на техния размер, макар че в останалите държави членки на ЕС има решения в тази насока.

Така се създава невъзможност да бъдат обосновавани размерите на присъжданите обезщетения, а това е предпоставка за неизбежна субективност и предпоставка за създаване на социална несправедливост.

Тук трябва да прибавим и промяната в подсъдността, с която значителна част от съдебните спорове ще бъдат разглеждани от съдилищата по настоящ адрес на ищеца (увредено или пострадало лице), съгласно последните промени в Гражданскопроцесуалния кодекс. При отсъствието на методика или на законово установени лимити неминуемо ще възникнат сериозни различия при определянето на размера на дължимите обезщетения.

В тази обстановка е ясно, че високите застрахователни лимити предопределят нуждата от високи по размер застрахователни премии, за да могат застрахователните компании да посрещат плащанията по застраховките. Последното е логично, но среща открит публичен отпор – застрахованите реагират остро и открито враждебно на анонсите за повишаване на застрахователните премии.

Повече от сигурно е, че немалка част от многомилионния автомобилен парк у нас няма да бъде изобщо застрахован при необходимия в пъти по-висок размер на застраховките. Въз основа на изложените дотук съображения Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепят тезата за необходимостта от въвеждане на методика за определяне размера на имуществените и неимуществени вреди в случаите на увреждане на здравето на лицата, които са пострадали от непозволено увреждане. Подкрепяме и въвеждането на законови лимити за определяне на размера на неимуществените вреди на близките на починало лице от непозволено увреждане.

Ние приемаме за достоверни предварителните актюерски разчети, огласени от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), според които излиза, че "ако кръгът на новите правоимащи лица за смъртните случаи, причинени в ПТП през последните 5 години, се увеличи средно с 2.5 души, при средния размер на присъжданите обезщетения от 95 000 лв, на увредено лице , то това ще означава допълнителни 800 млн. лв. да бъдат заделени като застрахователни резерви само за покриване на претенции по минали събития".

Ясно е, че ако тази прогноза се сбъдне, а вероятността за това е изключително висока, цялата тази верига от причини и следствия ще доведе до удвояване на премията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, само за да се посрещнат Плащанията по вече сключените полици.

Ясно е, че изчислената очаквана нова цена на застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите ще бъде посрещната "на нож", без значение до къде ще се простира спонтанното недоволство на застрахованите и докъде – възможните спекулации на заинтересувани среди. Средната цена на застраховката "Гражданска отговорност" в България е значително пониска от средноевропейската, а в същото време смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия на милион жители в България са близо два пъти повече.

На фона на тези неблагоприятни данни, се оказва, че присъжданите обезщетения за болки и страдания в България (средно около 95 хил. лв. на всяко лице за последните 5 години и средно 118 хил. лв. за едно лице за 2017 г.) далеч надхвърлят неимуществените вреди (морални болки и страдания) за близките на починал в другите европейски държави. Например: в Белгия размерите на обезщетението за неимуществени вреди ("болки и страдания") са в определени лимити, определени в закон с методика, като могат да бъдат от 1 500 до 24 000 евро; в Дания има определен горен лимит до 13 400 евро, като конкретната индивидуална сума се определя със съдебно решение; във Франция има лимити в табличен вид, по методика, определени в закон - от 6000 до 30 000 евро; в Холандия за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди  (емоционална загуба) е прието наскоро законодателство, съдържащо лимити в табличен вид определени по методика - от 12 500 до 20 000 евро; в Чехия законово са предвидени еднократно платими и фиксирани обезщетения - от 3300 до 9300 евро.

Описаната неблагоприятна ситуация съвсем естествено генерира голям риск за възникване на сериозни загуби по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Точно такъв е и изводът от анализа на пазара на задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите в Република България, публикуван от Комисията за финансов надзор (КФН) на 20.01.2018 г. Същото сочат и от пазарните данни за 2017 г. на Комисията на финансов надзор (КФН).

По тази причина Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепят предложенията за промени в Кодекса за застраховането и в Закона за задълженията и договорите, с които да се въведат:

1. Делегация, чрез която Комисията за финансов надзор (КФН), Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика да приемат съвместна наредба за утвърждаване на Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие увреждане здравето на пострадало лице и за определяне на имуществени вреди на правоимащо увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.

2. Лимити на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за близките на починал.

3. Съгласуваност между Кодекса за застраховането и Закона за задълженията и договорите относно определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за близките на починал, за които би могъл да бъде задължен причинителят на непозволеното увреждане (виновният водач) и неговият застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепят и предложението Гаранционният фонд да изготви проект на методика, която да отчита както най-добрите международни практики, така и българската правна традиция и система на българското право. Методиката би трябвало да бъде утвърдена със съвместна наредба на КФН, Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика и настоява компетентните органи да въведат системата "бонус-малус" във вида, в който се прилага в страните членки на ЕС.

Коментари

Подкрепям!

Подкрепям!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията