Европейският съюз може да сложи край на наблюдението си над българското правосъдие и вътрешни работи след година, като отсега го замразява по три от шестте му показателя.  Това съобщи Европейската комисия днес, публикувайки тазгодишните мониторингови доклади за България и Румъния и предупреждавайки за "значително влошаване на медийната среда" у нас.

„В доклада се отчита, че България продължава да отбелязва стабилен напредък в изпълнението на окончателните препоръки, които отправихме през януари 2017 г. - каза първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс. -Тези реформи са необходими за ефективната борба с корупцията и организираната престъпност. Убеден съм, че ако настоящата положителна тенденция продължи и ако напредъкът се запази трайно и необратимо, процесът по МСП за България може да бъде приключен преди края на мандата на настоящата Комисия“.  

Този мандат изтича в края на октомври догодина.

В съобщението си Комисията казва, че няколко от 17-те и препоръки, направени в миналогодишния доклад, вече са изпълнени, "а редица други са съвсем близо до етапа на изпълнение".

Поради това три от шестте показателя (1,2 и 6) "могат да се считат за временно прекратени". Те са:  "Независимост на съдебната власт"; "Нормативна уредба"; "Организирана престъпност". Наблюдението обаче продължава по показателите 3,4 и 5: "Продължаване на съдебната реформа"; "Корупция по високите етажи на властта"; "Корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите".

Това означава, че Комисията приема, че България вече има нормативната уредба и институциите, на които би се основавало едно независимо европейско правосъдие и че в общи линии е успяла да се пребори с организираните престъпни групи, които вилнееха през 90-те години на миналия век и в самото начало на този. Остава сега тези закони и институции да заработят, да покажат поредица от резултати, особено в борбата с корупцията, която и в този доклад остава непреодоляно предизвикателство.

Експерт на Комисията подчерта, че замразените показатели не са отпаднали и могат да бъдат реактивирани, ако страната ни се върне назад в реформите - нещо което се случи днес с Румъния.

"Наистина, това е което виждате днес в румънския доклад. Те доведоха (нещата) до връщане назад", каза експертът на специален брифинг с български и румънски журналисти в Страсбург, който беше предаван по телеконферентна връзка за колегите им в София и Букурещ. "Тези показатели са временно "затворени"; има инерция с тях да бъде окончателно приключено".

Макар румънският доклад да е много по-критичен от българския заради отменени от сегашното правителство в Букурещ антикорупционни мерки, Брюксел отправя сериозно предупреждание към страната ни по тема, която формално не е част от наблюдението върху правосъдието и вътрешните работи.

"Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти", предупреждава Брюксел в първа по рода си констатация за почти 12 години наблюдение. "Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници". 

Въпросното влошаване "изправя обществеността пред риск от ограничаване на достъпа до информация и може да има негативно въздействие върху съдебната независимост при наличие на персонални атаки срещу съдии в някои медии", пише още Комисията.

Докладът припомня, че в Световния индекс за свободата на печата от 2018 г., изготвен от „Репортери без граници“, България се нарежда на 111-то място от 180 държави в света, което е най-слабият резултат на държава — членка на ЕС.

Комисията отбелязва положително политическата стабилност у нас през изминалата година, приемането на законодателната рамка за борба с корупцията, избора на нов Висш съдебен съвет и преодоляването на острата конфронтация в него в сравнение с предишни периоди.

Брюксел отчита създаването на единна агенция за борба са корупцията и избора на нейното ръководство.

"За новото ръководство ще бъде важно да си изгради репутация на независимост и безпристрастност при управлението на дейностите на агенцията. Основно предизвикателство за новата агенция ще бъде да организира ефективно упражняването на големите си по обхват правомощия", пише в доклада. 

"Българските органи ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта. Новата институционална рамка за борба с корупцията изисква постоянен мониторинг с оглед на необходимостта от консолидиране на постигнатия напредък", пише още Комисията.

Тя отбелязва, че в началото на идната година трябва да приключи външен преглед на новата система за проверка на обществените поръчки, които докладът определя като "ключова рискова област".

Техническия доклад от наблюдението на Европейската комисия над България за тази година четете тук