Ad Config - Website header

 

Article_top

Чешкият министър-председател Андрей Бабиш предложи възстановяването на гражданството на писателя Милан Кундера 40 години след като комунистическия режим в страната му го отнема, съобщава премиерът във фейсбук.

Кундера, който догодина ще навърши 90 г., е изхвърлен от комунистическата партия за „антикомунистически дейности“ през 1950 г. Става трън в очите на властта и през 1975-а бяга от Чехословакия във Франция, припомня „Гардиън“. Четири години по-късно гражданството му е отнето и пред 1981-ва Кундера става френски гражданин. До късните години на 80-те „Непосилната лекота на битието“ и „Книга за смеха и забавата“ са забранени в родината му.

През миналия уикенд Андрей Бабиш се вижда с писателя и съпругата му Вера в Париж, където министър-председателят присъства на церемонията за края на Първата световна война, съобщава самият премиер във фейсбук. Той описва срещата си с писателя в апартамента му, след това провеждат тричасов разговор с него и съпругата му в техния любим ресторант.

„За мен бе голяма чест – посочва Бабиш, описвайки Кундера като „легенда на чешката, френската и световната литература“. – Разговора поддържаше госпожа Кундера, невероятно енергична жена… Мисля, че те заслужават чешкото гражданство, което са загубили, като са емигрирали.“

По-късно пред чешката новинарска агенция CTK Бабиш коментира, че „той [Кундера] наистина заслужава да има гражданство отново“. Министър-председателят поканил Кундера да посети Чешката република, където не е стъпвал от 22 години. Но според чешките медии отговорът на Кундера бил „необвързващ“. Бабиш сподели, че семейството изразило своите надежди, че процедурата няма да изисква „твърде много документация“.

В интервю за „Ню Йорк таймс“ през 1984 г. Кундера, който по принцип избягва публичните изяви, споделя, че идеята за дом за него е „нещо много неопределено“.

„Чудя се дали нашата представа за дом не е в крайна сметка илюзия, мит –казва писателят в същото интервю. – Чудя се дали не сме жертви на този мит. Чудя се дали идеите ни да имаме корени – d’être enraciné – не е просто измислица, към която се придържаме.“

Когато емигрирал, той трябвало да направи избора дали да живее като емигрант във Франция, или като обикновен човек, който просто пише книги.

„Дали смятам живота си във Франция като заместител, ерзац живот, а не истински? – продължава Кундера. – Дали си казвам „Животът ти е в Чехословакия сред старите ти сънародници“? Или просто приемам живота си във Франция – тук, където съм наистина – като истинския си живот и се опитвам да го изживея пълноценно? Избирам Франция.“

"Площад Славейков"

 

Чешкият министър-председател Андрей Бабиш предложи възстановяването на гражданството на писателя Милан Кундера 40 години след като комунистическия режим в страната му го отнема, съобщава премиерът във фейсбук.

Кундера, който догодина ще навърши 90 г., е изхвърлен от комунистическата партия за „антикомунистически дейности“ през 1950 г. Става трън в очите на властта и през 1975-а бяга от Чехословакия във Франция, припомня „Гардиън“. Четири години по-късно гражданството му е отнето и пред 1981-ва Кундера става френски гражданин. До късните години на 80-те „Непосилната лекота на битието“ и „Книга за смеха и забавата“ са забранени в родината му.

През миналия уикенд Андрей Бабиш се вижда с писателя и съпругата му Вера в Париж, където министър-председателят присъства на церемонията за края на Първата световна война, съобщава самият премиер във фейсбук. Той описва срещата си с писателя в апартамента му, след това провеждат тричасов разговор с него и съпругата му в техния любим ресторант.

„За мен бе голяма чест – посочва Бабиш, описвайки Кундера като „легенда на чешката, френската и световната литература“. – Разговора поддържаше госпожа Кундера, невероятно енергична жена… Мисля, че те заслужават чешкото гражданство, което са загубили, като са емигрирали.“

По-късно пред чешката новинарска агенция CTK Бабиш коментира, че „той [Кундера] наистина заслужава да има гражданство отново“. Министър-председателят поканил Кундера да посети Чешката република, където не е стъпвал от 22 години. Но според чешките медии отговорът на Кундера бил „необвързващ“. Бабиш сподели, че семейството изразило своите надежди, че процедурата няма да изисква „твърде много документация“.

В интервю за „Ню Йорк таймс“ през 1984 г. Кундера, който по принцип избягва публичните изяви, споделя, че идеята за дом за него е „нещо много неопределено“.

„Чудя се дали нашата представа за дом не е в крайна сметка илюзия, мит –казва писателят в същото интервю. – Чудя се дали не сме жертви на този мит. Чудя се дали идеите ни да имаме корени – d’être enraciné – не е просто измислица, към която се придържаме.“

Когато емигрирал, той трябвало да направи избора дали да живее като емигрант във Франция, или като обикновен човек, който просто пише книги.

„Дали смятам живота си във Франция като заместител, ерзац живот, а не истински? – продължава Кундера. – Дали си казвам „Животът ти е в Чехословакия сред старите ти сънародници“? Или просто приемам живота си във Франция – тук, където съм наистина – като истинския си живот и се опитвам да го изживея пълноценно? Избирам Франция.“

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията