Ad Config - Website header

 

Article_top

Ще подкрепи ли България все пак Пакта за миграцията на ООН на срещата в Мароко през декември или не? Този въпрос увисна днес без официален отговор от представител на Министерския съвет, въпреки заявена два дни по-рано позиция от името на коалиционния съвет на ГЕРБ и "Обединени патриоти", че страната ни няма да гласува "за" документа. Тази позиция обаче бе артикулирана в понеделник от председателя на групата на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов, но не и от представител на кабинета. 

Вицепремиерката и външен министър Екатерина Захариева и вътрешният министър Младен Маринов днес отказаха да дадат еднозначен отговор на въпроса - и пред депутатите от комисиите по външна поликита и вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание, и пред медиите минути по-късно. 

Днес двете парламентарни комисии заседаваха заедно, за да проведат дебати именно по темата "за" и "против" подкрепата на България за въпросния Пакт за миграцията на ООН. Създаването на Глобалното споразумение за сигурна, огранизирана и редовна миграция бе договорено през 2016 г. след най-голямата мигрантска криза в Европа след Втората световна вайна и е записано като цел в т.нар. Нюйоркска декларация, която очертава подходите на страните членки на ООН към миграцията. През юли споразумението получи подкрепа от 192 от 193-те държави от ООН. САЩ, а след това Унгария и Полша обявиха, че няма да подпишат пакта, защото застрашавал суверенитета им. Днес с подобно изявление излезе и Чехия. 

Днес пред депутатите от двете комисии Екатерина Захариева, Младен Маринов и зам.-министъра на социалната политика Лазар Лазаров разказаха един след друг какво са свършили екипите им по споразумението. И всеки от тях изтъкна само положителни страни на документа. Вицепремиерката уточни изрично още в началото, че Пактът за миграцията не е задължаващ за страните, които го подкрепят и гарантира свободата им да избират политиката си в тази област. 

Захариева дори разказа, че именно Австрия (която пое председателството на Съвета на ЕС след България - б.р.) е изразила позицията за подкрепа на документа от името на 27 от страните членки на ЕС без Унгария, която вече се беше оттеглила от подкрепата. (И Чехия е напът да не подкрепи документа, б.р.).

"Този пакт ще бъде в полза на България. Разбира се, би могло при анализ на отделните текстове, да кажем кои мерки считаме за приоритет, а с други да не сме съгласни", каза Захариева.

Тя припомни още, в защита на Пакта, че според официалните данни бългаските мигранти по света са 1,8 млн. души. И вероятно сред тях има и такива, които са емигрирали нелегално.

И вътрешният министър Младен Маринов след нея обяви, че документът на ООН не променя нищо от задълженията ни като член на ЕС и ще е по-скоро от полза за работата на институциите и у нас по темата с миграцията. 

На същата позиция бе и зам.-социалният министър Лазаров. По думите му в действащото законодателство е изпълнено всичко, което пише в пакта, единствените промени са във формата на комуникация. Социалното министерство има отношение към 4 от целите на Пакта – сред тях са достъп на граждани на трети страни до българския пазар на труда, равно доплащане и третиране, за пренос на права. В този контекст – България е ратифицирала 101 конвенции до момента, припомни Лазаров. 

Последваха изказвания от депутатите от различните партии. Единствено от ДПС обявиха категорично, че подкрепят Пакта за  миграция на ООН - като проевропейка партия, както изрично бе уточнено. 

Закономерно - Юлиан Ангелов от ВМРО обяви, че формацията е против - защото с пакта на ООН се правел опит да се легализира нелегалната имиграция. 

От БСП против документа се изказаха депутатите Иван Иванов и Валери Жаблянов. Първият попита каква е целта на България, ако го подкрепи - "отваряне на трудовия пазар за хора от трети страни ли или очакваме ново Велико преселение на народите".

Жаблянов пък се похвали, че именно активността на БСП по темата е предизвиката реалкцията на властта да има дебати по темата, както и позицията на коалиционния съвет на ГЕРБ и "патриотите" за неподкрепа. 

На свой ред думата взе Цветан Цветанов, който се възмути, че "се отдалечаваме от европейските си ценности, а системни партии променят позицията си за няколко месеца". Последното бе отправено към БСП, защото трима от евродепутатите на левицата - Сергей Станишев, Петър Курумбашев и Георги Пирински - са гласували "за" Пакта на ООН в Европейския парламент, а сега Корнелия Нинова и компания се обявяват "против". 

"Благодаря на Нинова, че показа двойното лице на една партия", заяви Цветанов.

Това вероятно беше опит за заявка за подкрепа на Пакта от страна на ГЕРБ, но не бе артикулирано по този начин. Цветанов не укори и коалиционните партньори на ГЕРБ от "Обединените патриоти", които са на същата позиция като БСП (не за първи път в последните месеци - б.р.)

Така председателката на външната комисия от ГЕРБ Джема Грозданова обобщи: 

"Незавимо дали България ще подкрепи или не – това е първият международен акт за регулация на миграцията. С или без България – Пакт ще има. Наш избор е от коя страна ще застанем".

Министрите тръгнаха да излизат и депутати от БСП в крайна сметка ги попитаха каква е позицията на българското правителство. Поискаха отговор с "да" или "не" за подкрепа за Пакта за миграцията. Нито Захариева, нито Маринов обаче отговориха. Не го направиха и пред медиите. 

Зам.-министърът на външните работи Юри Щерн, след "гонка" по кулоарите с медиите, каза само как има позиция на коалиционния съвет - без да я повтори.

Според неофициална информация - правителството ще вземе решение за официалната си позиция в следващите седмици преди срещата в Мароко. 

Какво представлява пактът?

Създаването на Глобалното споразумение за сигурна, огранизирана и редовна миграция бе договорено през 2016 г. след най-голямата мигрантска криза в Европа след Втората световна вайна и е записано като цел в т. нар. Нюйоркска декларация, която очертава подходите на страните членки на ООН към миграцията.

През юли споразумението получи подкрепа от 192 от 193-те държави от ООН. САЩ, а след това Унгария, Полша и Австрия обявиха, че няма да подпишат пакта, защото застрашавал суверенитета им.

Документът цели да създаде стратегия за защита на мигрантите, за интегрирането им, за връщането им по родните места и най-вече за изкореняване на причините, които водят до масова миграция.

Брюксел: Ако бяхте прочели пакта, нямаше да се оттеглите от него

Ако държавите, които се оттеглят от подкрепапа за Пакта за миграцията на ООН, бяха прочели документа, нямаше да се оттеглят от него - това каза в началото на седмицата говорител на Европейската комисия в Брюксел на въпрос, свързан с решението на няколкото страни в ЕС да не подкрепят документа. Говорителят уточни, цитиран от БТА, че предава мнението на председателя на ЕК Жан Клод Юнкер по темата.

"Споразумението на ООН по въпросите на миграцията би превърнало предизвикателството във възможност за развитие, би подобрило живота на милиони хора. Ако го бяха прочели, (тези държави) нямаше да се оттеглят от споразумението", бе позицията.

 

Ще подкрепи ли България все пак Пакта за миграцията на ООН на срещата в Мароко през декември или не? Този въпрос увисна днес без официален отговор от представител на Министерския съвет, въпреки заявена два дни по-рано позиция от името на коалиционния съвет на ГЕРБ и "Обединени патриоти", че страната ни няма да гласува "за" документа. Тази позиция обаче бе артикулирана в понеделник от председателя на групата на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов, но не и от представител на кабинета. 

Вицепремиерката и външен министър Екатерина Захариева и вътрешният министър Младен Маринов днес отказаха да дадат еднозначен отговор на въпроса - и пред депутатите от комисиите по външна поликита и вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание, и пред медиите минути по-късно. 

Днес двете парламентарни комисии заседаваха заедно, за да проведат дебати именно по темата "за" и "против" подкрепата на България за въпросния Пакт за миграцията на ООН. Създаването на Глобалното споразумение за сигурна, огранизирана и редовна миграция бе договорено през 2016 г. след най-голямата мигрантска криза в Европа след Втората световна вайна и е записано като цел в т.нар. Нюйоркска декларация, която очертава подходите на страните членки на ООН към миграцията. През юли споразумението получи подкрепа от 192 от 193-те държави от ООН. САЩ, а след това Унгария и Полша обявиха, че няма да подпишат пакта, защото застрашавал суверенитета им. Днес с подобно изявление излезе и Чехия. 

Днес пред депутатите от двете комисии Екатерина Захариева, Младен Маринов и зам.-министъра на социалната политика Лазар Лазаров разказаха един след друг какво са свършили екипите им по споразумението. И всеки от тях изтъкна само положителни страни на документа. Вицепремиерката уточни изрично още в началото, че Пактът за миграцията не е задължаващ за страните, които го подкрепят и гарантира свободата им да избират политиката си в тази област. 

Захариева дори разказа, че именно Австрия (която пое председателството на Съвета на ЕС след България - б.р.) е изразила позицията за подкрепа на документа от името на 27 от страните членки на ЕС без Унгария, която вече се беше оттеглила от подкрепата. (И Чехия е напът да не подкрепи документа, б.р.).

"Този пакт ще бъде в полза на България. Разбира се, би могло при анализ на отделните текстове, да кажем кои мерки считаме за приоритет, а с други да не сме съгласни", каза Захариева.

Тя припомни още, в защита на Пакта, че според официалните данни бългаските мигранти по света са 1,8 млн. души. И вероятно сред тях има и такива, които са емигрирали нелегално.

И вътрешният министър Младен Маринов след нея обяви, че документът на ООН не променя нищо от задълженията ни като член на ЕС и ще е по-скоро от полза за работата на институциите и у нас по темата с миграцията. 

На същата позиция бе и зам.-социалният министър Лазаров. По думите му в действащото законодателство е изпълнено всичко, което пише в пакта, единствените промени са във формата на комуникация. Социалното министерство има отношение към 4 от целите на Пакта – сред тях са достъп на граждани на трети страни до българския пазар на труда, равно доплащане и третиране, за пренос на права. В този контекст – България е ратифицирала 101 конвенции до момента, припомни Лазаров. 

Последваха изказвания от депутатите от различните партии. Единствено от ДПС обявиха категорично, че подкрепят Пакта за  миграция на ООН - като проевропейка партия, както изрично бе уточнено. 

Закономерно - Юлиан Ангелов от ВМРО обяви, че формацията е против - защото с пакта на ООН се правел опит да се легализира нелегалната имиграция. 

От БСП против документа се изказаха депутатите Иван Иванов и Валери Жаблянов. Първият попита каква е целта на България, ако го подкрепи - "отваряне на трудовия пазар за хора от трети страни ли или очакваме ново Велико преселение на народите".

Жаблянов пък се похвали, че именно активността на БСП по темата е предизвиката реалкцията на властта да има дебати по темата, както и позицията на коалиционния съвет на ГЕРБ и "патриотите" за неподкрепа. 

На свой ред думата взе Цветан Цветанов, който се възмути, че "се отдалечаваме от европейските си ценности, а системни партии променят позицията си за няколко месеца". Последното бе отправено към БСП, защото трима от евродепутатите на левицата - Сергей Станишев, Петър Курумбашев и Георги Пирински - са гласували "за" Пакта на ООН в Европейския парламент, а сега Корнелия Нинова и компания се обявяват "против". 

"Благодаря на Нинова, че показа двойното лице на една партия", заяви Цветанов.

Това вероятно беше опит за заявка за подкрепа на Пакта от страна на ГЕРБ, но не бе артикулирано по този начин. Цветанов не укори и коалиционните партньори на ГЕРБ от "Обединените патриоти", които са на същата позиция като БСП (не за първи път в последните месеци - б.р.)

Така председателката на външната комисия от ГЕРБ Джема Грозданова обобщи: 

"Незавимо дали България ще подкрепи или не – това е първият международен акт за регулация на миграцията. С или без България – Пакт ще има. Наш избор е от коя страна ще застанем".

Министрите тръгнаха да излизат и депутати от БСП в крайна сметка ги попитаха каква е позицията на българското правителство. Поискаха отговор с "да" или "не" за подкрепа за Пакта за миграцията. Нито Захариева, нито Маринов обаче отговориха. Не го направиха и пред медиите. 

Зам.-министърът на външните работи Юри Щерн, след "гонка" по кулоарите с медиите, каза само как има позиция на коалиционния съвет - без да я повтори.

Според неофициална информация - правителството ще вземе решение за официалната си позиция в следващите седмици преди срещата в Мароко. 

Какво представлява пактът?

Създаването на Глобалното споразумение за сигурна, огранизирана и редовна миграция бе договорено през 2016 г. след най-голямата мигрантска криза в Европа след Втората световна вайна и е записано като цел в т. нар. Нюйоркска декларация, която очертава подходите на страните членки на ООН към миграцията.

През юли споразумението получи подкрепа от 192 от 193-те държави от ООН. САЩ, а след това Унгария, Полша и Австрия обявиха, че няма да подпишат пакта, защото застрашавал суверенитета им.

Документът цели да създаде стратегия за защита на мигрантите, за интегрирането им, за връщането им по родните места и най-вече за изкореняване на причините, които водят до масова миграция.

Брюксел: Ако бяхте прочели пакта, нямаше да се оттеглите от него

Ако държавите, които се оттеглят от подкрепапа за Пакта за миграцията на ООН, бяха прочели документа, нямаше да се оттеглят от него - това каза в началото на седмицата говорител на Европейската комисия в Брюксел на въпрос, свързан с решението на няколкото страни в ЕС да не подкрепят документа. Говорителят уточни, цитиран от БТА, че предава мнението на председателя на ЕК Жан Клод Юнкер по темата.

"Споразумението на ООН по въпросите на миграцията би превърнало предизвикателството във възможност за развитие, би подобрило живота на милиони хора. Ако го бяха прочели, (тези държави) нямаше да се оттеглят от споразумението", бе позицията.

Коментари

Няма да го подкрепи, а

Няма да го подкрепи, а Захариева е време да си ходи. Какво пък разбира тая мутра от външна политика, не знам

Брюксел иска да каже, че

Брюксел иска да каже, че държавите членки не могат да четат. Време е Брюксел да прочете кой му плаща огромните заплати.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията