Ad Config - Website header

 

Article_top

Идва времето на поредните избори и на поредните надежди за мъдрост и прозрение у лидерите и избирателите вдясно. Шансовете за повече от същото не трябва да се подценяват, но и възможностите за различно поведение са не по-малки.

Преди всичко да започна с личните уговорки - не съм член на партия, нямам претенции за нищо, нямам предпочитания към нито един кандидат - изразеното по-долу е просто добронамерена препоръка.

Да започнем с очевадното - никой вдясно няма безспорен авторитет и не е в положение да определя сам пътя напред. Веднъж, защото всички са съгрешили, и то достатъчно много и често. Втори път, защото нито една от тези партии не е самодостатъчна освен като политически маргинал. Миналото е славно, но не струва много при избора на правилните решения днес.

Договарянията в партийни формати между ръководствата неминуемо изпитват гравитацията на тежката близка история и ще доведат до същите резултати. Има толкова много междуличностни наслоявания, недоверие, че дори и малките спънки се превръщат в извънмащабни бариери. Дори и при добро желание на лидерите то пак последователите и избирателите няма да разпознаят като свое послание "отгоре".

Логиката, че накрая десният избирател поради липса на алтернатива ще гласува дисциплинирано, без значение от процедури и личности, доказано не работи.

Да погледнем фактите - социологическите агенции дават между 8 и 10 процента потенциален електорат на дясно и десноцентристки избиратели от всякакъв спектър извън ГЕРБ. Ако погледнем какво дават дори на най-големите партии вдясно, става ясно, че те трудно могат да мобилизират по-широка от обичайната си твърда подкрепа. А това е далеч от минималната достатъчност за възстановяване на потенциал за въздействие върху политиката. 

Един от уроците, който участието на Реформаторския блок произведе, бе, че няма как с малко депутати да реализираш голяма политика, да не говорим за реформи. 

Тази цифра - десет процента - остава нереалистичен мираж, тъй като значителна част от избирателите отдавна са преминали в режим на вътрешна емиграция, като са изключили каналите за връзки с партийни послания. Те доброволно са се самомаргинализирали и за да се възстанови доверие и свързаност с тях, трябват откритост и нови подходи, а не да ги бомбардират с класическите партийни мантри. Трябва да се излезе от традиционните предизборни щампи - моят десен кандидат е по-добър от твоя, и от постоянните крамоли.

Колкото и да критикувате Патриотичния фронт - националистите у нас постигнаха някаква форма на взаимодействие, дясното не успя. Разбира се, не е сигурно, че подобно фалшиво единение струва много, но поне ражда умение да се ориентираме по значимото и важното.

Въпреки че ориентир са европейските избори, малцина се съмняват, че ще имаме и извънредни парламентарни избори. С други думи, едва ли може да се експериментира с утешението, че това са само евроизбори.

Шансът десните избиратели отново да се окажат непредставени в следващия европейски и български парламент никак не е малък, но това е по-малкият проблем. Този минимализъм убива дясното, защото го лишава от възможността да може да формира дневния ред на обществото, да лидира и определя бъдещето на нацията.

Ако оставим партиите да се договарят за общи кандидатури във или извън коалиции, съдейки по близкото минало, вероятността от неразбирателство е значителна. Затова едно от възможните и достъпни решения са предварителните избори, които първо ще определят зоната на потенциална електорална самоидентификация вдясно, както и да реализират първични дебати за посоката - вътре в рамките на съмишленици, без предварителни условия. Така не само в процеса на кампанията за предварителните избори ще се катализира енергията на солидарността и заедността, и то върху важни и предметни теми за европеизма и бъдещето на ЕС, които отсъстват във всекидневието ни, но съпричастността може да генерира доверие към кандидатите, като им гарантира подкрепа и на самите евроизбори. 

Разбирам, че в рамките на "Да, България" има вече извършена подготовка за подобни вътрешни избори. Не вярвам да съществуват особени пречки за разширяване на обхвата както с повече кандидати, така и с предварителната регистрация и гласуването. Освен всичко друго ще се демонстрират възможностите на електронното гласуване във време, в което институции съзнателно не изпълняват законите за неговото въвеждане.

Предварителната регистрация е важна част, за да могат освен партийните членове и твърдите ядра да се приобщят и гражданските квоти и всеки, който смята, че балансите в обществото и в политиката са нарушени. Да не забравяме, че огромна част от този "десен" електорат беше загубен през годините и проблемите на индетификацията на новите избиратели не са решени. 

Още веднъж - тези евроизбори не са обикновени. Мобилизацията на Путиновата кохорта - сред националисти, радикали, евроскептици, включително мащабите на финансиране, основно през руски и свързан с Русия местен бизнес, е на безпрецедентно равнище. Поставената задача е в следващия Европарламент една трета от депутатите да бъдат симпатизанти на Кремъл.

След регистрация за участие, която става по електронен път, идва етапът на издигане на кандидати. Няма никаква причина да се поставят ограничителни условия за регистрация, но си мисля, че е добре да има графи, които да дават възможност за посочване на партийна принадлежност, гражданска квота или друго сдружение. 

Издигането на кандидатите може да е от партия или гражданско сдружение, но за да не се претовари списъкът с национални кандидати (защото евроизборите са такива), трябва да се въведе "отсичаща" граница от примерно 5000 души за независим кандидат (цифрата е условна). Подписките за подкрепа също могат да бъдат електронни.

След което се съставя национална листа на кандидати, която е предмет на предварителните избори.

Има доста технически подробности, които могат да се изчистят в рамките на добронамерена дискусия, и целта на този призив не е да опиша в подробности процедурата, а посоката.

На пръв поглед може да изглежда, че предварителни избори поставят традиционните партии в неблагоприятно положение, тъй като изваждат от тяхното поле на изключителност правото да посочват за кого да гласува десният избирател.

Но времената са други. Партийно определени кандидати не могат да стигнат до по-широк кръг от потенциални избиратели. Без да участват в предварителни избори, те трудно ще бъдат припознати като общи десни кандидатури.

Освен това крайно време е да се даде възможност за открита политическа конкуренция, а не предимство на кандидати, които познават по-добре вътрешнопартийните механизми, където съсредоточават усилията си, но колчем излязат на пазара на националната политика в чужда, често враждебна среда, губят състезанието за умовете и сърцата. Трябват ни хора, които умеят да се борят, които са независими бойци, които владеят изкуството на убеждението, на дебатите, които не само имат визия за бъдещето, но и умеят да откроят алтернативата на днешния крен към популизъм и национален егоизъм, като в същото време знаят да бранят своите ценности - демокрацията, човешките права и свободи.

Това е според мен пътят на единодействието и базисната солидарност в дясното пространство.

Силните кандидати ще се откроят сами и в процеса на предварителните избори, ще генерират тяга, която ще им бъде необходима, за да ги изведе в по-висока орбита на реалните избори през следващата година.

 

Идва времето на поредните избори и на поредните надежди за мъдрост и прозрение у лидерите и избирателите вдясно. Шансовете за повече от същото не трябва да се подценяват, но и възможностите за различно поведение са не по-малки.

Преди всичко да започна с личните уговорки - не съм член на партия, нямам претенции за нищо, нямам предпочитания към нито един кандидат - изразеното по-долу е просто добронамерена препоръка.

Да започнем с очевадното - никой вдясно няма безспорен авторитет и не е в положение да определя сам пътя напред. Веднъж, защото всички са съгрешили, и то достатъчно много и често. Втори път, защото нито една от тези партии не е самодостатъчна освен като политически маргинал. Миналото е славно, но не струва много при избора на правилните решения днес.

Договарянията в партийни формати между ръководствата неминуемо изпитват гравитацията на тежката близка история и ще доведат до същите резултати. Има толкова много междуличностни наслоявания, недоверие, че дори и малките спънки се превръщат в извънмащабни бариери. Дори и при добро желание на лидерите то пак последователите и избирателите няма да разпознаят като свое послание "отгоре".

Логиката, че накрая десният избирател поради липса на алтернатива ще гласува дисциплинирано, без значение от процедури и личности, доказано не работи.

Да погледнем фактите - социологическите агенции дават между 8 и 10 процента потенциален електорат на дясно и десноцентристки избиратели от всякакъв спектър извън ГЕРБ. Ако погледнем какво дават дори на най-големите партии вдясно, става ясно, че те трудно могат да мобилизират по-широка от обичайната си твърда подкрепа. А това е далеч от минималната достатъчност за възстановяване на потенциал за въздействие върху политиката. 

Един от уроците, който участието на Реформаторския блок произведе, бе, че няма как с малко депутати да реализираш голяма политика, да не говорим за реформи. 

Тази цифра - десет процента - остава нереалистичен мираж, тъй като значителна част от избирателите отдавна са преминали в режим на вътрешна емиграция, като са изключили каналите за връзки с партийни послания. Те доброволно са се самомаргинализирали и за да се възстанови доверие и свързаност с тях, трябват откритост и нови подходи, а не да ги бомбардират с класическите партийни мантри. Трябва да се излезе от традиционните предизборни щампи - моят десен кандидат е по-добър от твоя, и от постоянните крамоли.

Колкото и да критикувате Патриотичния фронт - националистите у нас постигнаха някаква форма на взаимодействие, дясното не успя. Разбира се, не е сигурно, че подобно фалшиво единение струва много, но поне ражда умение да се ориентираме по значимото и важното.

Въпреки че ориентир са европейските избори, малцина се съмняват, че ще имаме и извънредни парламентарни избори. С други думи, едва ли може да се експериментира с утешението, че това са само евроизбори.

Шансът десните избиратели отново да се окажат непредставени в следващия европейски и български парламент никак не е малък, но това е по-малкият проблем. Този минимализъм убива дясното, защото го лишава от възможността да може да формира дневния ред на обществото, да лидира и определя бъдещето на нацията.

Ако оставим партиите да се договарят за общи кандидатури във или извън коалиции, съдейки по близкото минало, вероятността от неразбирателство е значителна. Затова едно от възможните и достъпни решения са предварителните избори, които първо ще определят зоната на потенциална електорална самоидентификация вдясно, както и да реализират първични дебати за посоката - вътре в рамките на съмишленици, без предварителни условия. Така не само в процеса на кампанията за предварителните избори ще се катализира енергията на солидарността и заедността, и то върху важни и предметни теми за европеизма и бъдещето на ЕС, които отсъстват във всекидневието ни, но съпричастността може да генерира доверие към кандидатите, като им гарантира подкрепа и на самите евроизбори. 

Разбирам, че в рамките на "Да, България" има вече извършена подготовка за подобни вътрешни избори. Не вярвам да съществуват особени пречки за разширяване на обхвата както с повече кандидати, така и с предварителната регистрация и гласуването. Освен всичко друго ще се демонстрират възможностите на електронното гласуване във време, в което институции съзнателно не изпълняват законите за неговото въвеждане.

Предварителната регистрация е важна част, за да могат освен партийните членове и твърдите ядра да се приобщят и гражданските квоти и всеки, който смята, че балансите в обществото и в политиката са нарушени. Да не забравяме, че огромна част от този "десен" електорат беше загубен през годините и проблемите на индетификацията на новите избиратели не са решени. 

Още веднъж - тези евроизбори не са обикновени. Мобилизацията на Путиновата кохорта - сред националисти, радикали, евроскептици, включително мащабите на финансиране, основно през руски и свързан с Русия местен бизнес, е на безпрецедентно равнище. Поставената задача е в следващия Европарламент една трета от депутатите да бъдат симпатизанти на Кремъл.

След регистрация за участие, която става по електронен път, идва етапът на издигане на кандидати. Няма никаква причина да се поставят ограничителни условия за регистрация, но си мисля, че е добре да има графи, които да дават възможност за посочване на партийна принадлежност, гражданска квота или друго сдружение. 

Издигането на кандидатите може да е от партия или гражданско сдружение, но за да не се претовари списъкът с национални кандидати (защото евроизборите са такива), трябва да се въведе "отсичаща" граница от примерно 5000 души за независим кандидат (цифрата е условна). Подписките за подкрепа също могат да бъдат електронни.

След което се съставя национална листа на кандидати, която е предмет на предварителните избори.

Има доста технически подробности, които могат да се изчистят в рамките на добронамерена дискусия, и целта на този призив не е да опиша в подробности процедурата, а посоката.

На пръв поглед може да изглежда, че предварителни избори поставят традиционните партии в неблагоприятно положение, тъй като изваждат от тяхното поле на изключителност правото да посочват за кого да гласува десният избирател.

Но времената са други. Партийно определени кандидати не могат да стигнат до по-широк кръг от потенциални избиратели. Без да участват в предварителни избори, те трудно ще бъдат припознати като общи десни кандидатури.

Освен това крайно време е да се даде възможност за открита политическа конкуренция, а не предимство на кандидати, които познават по-добре вътрешнопартийните механизми, където съсредоточават усилията си, но колчем излязат на пазара на националната политика в чужда, често враждебна среда, губят състезанието за умовете и сърцата. Трябват ни хора, които умеят да се борят, които са независими бойци, които владеят изкуството на убеждението, на дебатите, които не само имат визия за бъдещето, но и умеят да откроят алтернативата на днешния крен към популизъм и национален егоизъм, като в същото време знаят да бранят своите ценности - демокрацията, човешките права и свободи.

Това е според мен пътят на единодействието и базисната солидарност в дясното пространство.

Силните кандидати ще се откроят сами и в процеса на предварителните избори, ще генерират тяга, която ще им бъде необходима, за да ги изведе в по-висока орбита на реалните избори през следващата година.

Коментари

С тези лица от снимката...

ако са начело на листите.... пак ще гледат парламента отвън!
nikolavy's picture
nikolavy
nikolavy

Нещо ново?

1. Това не е "нещо ново" Предварителни избори имаше между Желев и Стоянов 1995, после СДС/ ОДС опита (неуспешно, беше опорочен процеса) за парламентарни избори, а последно 2011 имаше такива избори между СДС и ДСБ за кмет и президент. Меко казано - не сработи.
2. Идеята да се пускат всякакви хора да гласуват като ги питаме "от коя партия сте, за кого сте гласувал" и да вярваме, че никой от другите партии няма да има възможност да опорочи вота е ... наивна?
3. Никоя "технология" не решава структурни проблеми.
4. Че авторът започва с проблем, който е базисен - факт. Че даване на акъл отстрани от хора без опит в подобни процеси е по-скоро личен ПР - също факт.

Новото е другаде:

„П Р И З И В

от Николай Ненчев, председател на БЗНС Заедно сбъднахме мечтата за Европа, заедно можем да сбъднем и мечтата за демократична България. Уважаеми съмишленици, приятели на демокрацията, Ние, които принадлежим към демократичната общност на България единодушно:
– осъждаме престъпленията на комунистическия режим и определяме днес за свой основен политически опонент Българската социалистическа партия;
- преценяваме, че организираната престъпност и олигархичните практики след 1989 година се коренят преди всичко в неразградените структури на тоталитарната система и нейните криминални практики; …
- парламентарната демокрация няма алтернатива, а България се нуждае не от „експертни“ правителства, а от експертна професионална администрация, която да работи в интерес на гражданите; …“
https://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/nikolay-nenchev-s-priziv-obedinenie-na-vsichki-demokrati-sazdavane-na-edinna-politicheska-sila

За Ненчев

ще гласуват много разумни пора!

Да

И за Москов, и за Митов...
Търсете новото в "отлюспените", в засегнатите от "обратната лустрация":

"- Те тази безнаказаност я обезпечиха, като направиха нещо, което аз наричам „обратна лустрация“. В първите години след падането на режима, под напора на хората, които бяха опиянени от свободата, след десетилетия подтисничество, кукловодите изпуснаха пълния контрол и на някои позиции попаднаха и хора, които са вън от тази схема, колкото и да беше планиран и контролиран този процес. Но после… Комунистите успяха да върнат духа в бутилката, да й сложат една тапа. Част от този сценарий беше трансформирането на СДС в единна централизирана партия. Още при самото трансформиране на движението в единна партия бяха елиминирани от всички ключови позиции хората, които имаха най-твърди антикомунистически позиции, които категорично поставяха въпроса за търсене на отговорност за комунистическите престъпления и които не бяха склонни да участват в икономически схеми. Това беше част от т.нар. „омерта“ на политическия преход, да не се търси отговорност за нищо. Измежду допуснатите имаше и хора, които не бяха свързани преди това с комунистическата партия и ДС, но бяха опитомени по един или друг начин, като бяха вкарани в икономически схеми...."
https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/ivan-sotirov-na-10-noemvri-bkp-po-kurs-kam-izgrazhdane-na-komunisticheski-kapitalizam

Гаргамел Гаргамелян

А кой го направи това? Един кюнец, наричан Ваньо Кюнеца или Гаргамел

Кой е тоя Ненчев бе?

За НЕНЧЕВ?
Аз се ядосвам, че Радан Кънев взел 10 хилядака от турското посолство, а тука какви ги пишат ... И.ааахти десните майна! Кой ще гласува за такива бе?!??!
Кой е тоя Ненчев бе?
Какви са тия платени публикации бе Ненчев, кой си ти изобщо? Михлюз някакъв, хванат отнякъде ...

Калин

С тези люде на снимката "автентичното дясно" ще спечели избори, когато аз стана папа на мястото на Франциск. Атанасов ли ще увлече хората след себе си, или мрънкащият Бойкикев, чиято майка скоро говори по телевизията с руски акцент. Изпаднеш ли от политическата каруца, завръщането е вече невъзможно. Досегашният опит недвусмислено и многократно доказа това. В този си вид "автентичното дясно" е нещо като "античните македонци", уж някога ги е имало но сега и в бъдеще няма да ги има. Дясното трябва да покаже съвсем ново харизматично лице, което с ясен и близък до хората език да увлече хората , за да покаже с кого и срещу кого се бори. Защото досега то се бореше предимно със самото себе си и с мераците на лидерите си. И на децата от целодневните детски градини е ясно , че с Атанасовци, Бойкикевци и разни зелено-червени образования избори няма да се спечелят. Сегашните "автентични десни" са се превърнали в коментатори, анализатори и телевизионни визионери, нещо като Нешка Робева, Таня Дончева, Румен Петков и компания от чиито дрънканици вече никой не се интересува. Дясното има нужда от ново харизматично лице, което да увлече хората с ясни десни послания. Всичко останало е мераци. Политика с мераци не става.

Да

Коментирал съм вече:
"Ако от Плевнелиев е очаквано,
„Плевнелиев: Медиите ни са завладени с парите от Цанков камък
Шефът на новините по най-гледаната телевизия се определя от златната акция на г-н Красимир Гергов, казал ексамерикански посланик на бившия ни президент…“
то от Евгени Петров
"спекулациите дойдоха именно от редиците на БСП и дясното им извънпарламентарно крило"
е ПРИСЪДА."

Анджък!

Анджък! По-скоро Италия ще анексира Ватикана, отк. такива да видят парламента, освен в деня за граждани.
Vesela Pasheva's picture
Vesela Pasheva
безпартийна

Защо да не постъпим различно с дясното?

Да, един такъв вътрешен избор може и да бъде опорочен. Но той сработи в избора между Желев и Стоянов. А сега, повече отвсякога е важно да се определи не обхватът на дясното, а просто на демократичното. И докато ние все чакаме появата на харизматичен лидер сред демократичната общност, олигархичният политически елит все повече ще срива държавата, младите хора ще я напускат. Това ли искате?

Искате да заобиколите всички

Искате да заобиколите всички "лидери" от снимката и около тях?
Ха да видим!

Кво стаа ве

Някой изпуснал жирафите от зоологическата градина!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията