Започне ли Бойко Борисов да гостува в телевизионни предавания всяка седмица, значи наближават избори. Събитията от последните седмици обаче не дават началото на обичайната изборна кампания, а на безпрецедентна такава.

По всичко личи, че за пръв път в демократичната ни история, в рамките на една календарна година ще се проведат три избора - за Европейски парламент, за местна власт и за Народно събрание. За разлика от предишните “случки” през последните десет години обаче, тези избори ще се въртят не около личността на премиера, а около тази на телевизионен водещ.

На фона на ширещите се из страната протести, Слави Трифонов успява да утвърди позицията си на трибун на народното недоволство. Със серия от статуси във Facebook страницата си през последните дни, той чете морал на националните медии за слабото отразяване на случващото се по пътищата на страната, но така и не засегна причините за него.

В случая става дума за два паралелни протеста. Единият, на майките на деца с увреждания, които настояват за оставката на вицепремиера Валери Симеонов и цялото правителство, въпреки факта, че исканията им са залегнали във влезлия в парламента Закон за личната помощ и бюджета за 2019 г. В него са предвидени 150 милиона лева допълнителен държавен разход, които трябва да подобрят условията на живот на хората с увреждания и семействата им.

Другият, на хората недоволни от високите цени на горивата у нас - проблем, който се отразява на ценообразуването на всички стоки на българския пазар и който удря по джоба на всички ни. Недоволството спрямо цените на бензина и дизела у нас ескалира поне веднъж годишно. Този път обаче то достигна връхна точка и доведе до протести в десетки градове в страната и блокиране на основни пътни възли.

Заради събитията в държавата, все още водещият (развлекателно) шоу Трифонов покани президента Румен Радев, председателя на НС Цвета Караянчева, премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и националния омбудсман Мая Манолова да му гостуват. Изненадващо за мнозина, всички - освен държавният глава, приеха предизвикателството и другата седмица ще се явят под строй за разпит при Слави.

За допълнителна легитимност на интервютата, той призова следващите страницата му да задават въпроси към политиците на сайта му - и обеща да ги зададе от името на гражданите. С което затвърди желанието си да бъде техният глас - и да възстанови скъсаната връзка между човека и политика.

Предвидената серия от интервюта ще даде уникалната възможност на Трифонов да се позиционира на политическата сцена, при това в лична среща с представителите на водещите държавни институции. За разлика от реални политически дебати обаче, тук той ще може да черпи дивиденти, задавайки неудобните въпроси.

Повече от сигурно е, че дебат за политики не можем и да очакваме. Най-малкото, защото Борисов никога не се е престрашавал да се яви на такъв през политическата си кариера. А и надали Слави Трифонов ще е достатъчно подготвен, за да го проведе. Сигурно е обаче, че водещият ще опита да наложи трайно усещането за нужда от алтернатива, без лично да се изтъква като такава - поне на този етап.

Важният въпрос е каква е мотивацията на премиера и приближените му да участват в цялата схема. Дали тя идва от нуждата да се демонстрира отсъствие на страх от Трифонов, или е причинена от близките му контакти с омбудсмана Мая Манолова, която прави силна кампания за утвърждаването си като алтернатива - дали на лидера на БСП Корнелия Нинова или на президента Румен Радев... А защо пък не, след проведения през лятото кастинг за политици, шоуменът да не си организира и такъв за потенциални коалиционни партньори.

На всички ни е ясно още от сега, че в предстоящите разговори ще се говори на ангро, а не за реалните причинители на народното недоволство - сериозните нива на корупция, ясно видими в некачествените инфраструктурни ремонти, монополното положение на “Лукойл” като основен вносител на петрол у нас и собственик на данъчните складове за съхранението му и ролята на Валери Симеонов като условие за запазване на управляващата коалиция на власт.

Ако искаше да засегне тях, Трифонов спокойно можеше да покани ръководителя на руския енергиен гигант у нас Валентин Златев. Тогава би имал възможност да го разпита едновременно за ценообразуването на “Лукойл”, фактът, че компанията от години не плаща и лев данък печалба - въпреки огромните си обороти, и за разкритията на “Биволъ” по казуса Джи Пи Гейт.

Ако пък искаше да засегне проблема със собствеността на медиите, можеше да покани депутата от ДПС Делян Пеевски и да разговаря с него за това как най-големият медиен магнат у нас успява да прокара закон, регулиращ дейността му, без никакви дебати в пленарна зала.

Трудно е да повярваме, че Валери Симеонов не би гостувал в предаването на Трифонов и да влезе в директен разговор за непремереното си изказване с дежурящите в студиото протестиращи майки. Уви, няма да видим това шоу.

Вместо него, на път сме да станем свидетели на това как държавата открито прокарва пътя на поредния месия в политиката. 18 години след връщането на Симеон Сакскобургготски и 10 години след излизането на Борисов на голямата сцена, търсенето на нов лидер е по-осезаемо от всякога. И Трифонов е повече от готов да се възползва от ситуацията, утвърждавайки се като лице на търсещите промяна.

За близо 30 години демокрация у нас, обществото така и не успя да осъзнае нуждата от това да гласува за политики, а не за лица. Политическото доверие в България граничи с религията - или вярваме в някого, или не. Масовият гласоподавател винаги е наясно с това в кого вярва, но не винаги знае в какво. Заради това и замерянето с клишета за консерватизъм, либерализъм, ляво, дясно и европейско винаги ще намира почва у нас, а думите ще са все така празни.

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z"