Ad Config - Website header

 

Article_top

"Пактът за миграция на ООН ми намирисва на документ, който подготвя глобалното преселение на народите."

Това каза в парламента вицепремиерът Красимир Каракачанов като коментар за документа, породил нови спорове за опасността от миграцията и българската позиция по въпроса. Както е известно, правителството в лицето на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева изрази първоначалната си подкрепа за пакта, но след като от БСП видяха в него нова приливна вълна от бежанци, коалиционният съвет заяви, че няма да го подкрепи. Коалиционният партньор на ГЕРБ - "Обединени патриоти", застъпва позицията на левицата.

"Няма разкол в правителството относно пакта за миграция на ООН. Решението на правителството, че България няма да го подкрепи, вече беше оповестено", обяви Каракачанов.

В същото време трима министри - Захариева и министрите на вътрешните работи и на социалното министерство Младен Маринов и Бисер Петков, само преди няколко дни се изказаха ласкаво за документа пред депутатите от комисиите по външна политика и вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание. И не дадоха еднозначен отговор за българската позиция. 

Днес Каракачанов пак посочи, че в пакта имало спорни моменти.

"Истината е, че ако искаме да се грижим за бежанци от войната, имаме конвенция за бежанците на ООН. А този глобален пакт за миграция на мен ми намирисва като документ, който ще подготви глобалното преселение на народите. Вътре има обезпокоителни текстове от сорта, че страната, в която се озоват тези кандидат-мигранти, ако те нямат лични документи, е длъжна да им издаде такива. Което означава, че ако в България дойдат 100 000 афганистанци, ние трябва да им издадем български документи. И ако не ги приемат някои от западноевропейските проспериращи държави, тези хора си остават при нас", смята вицепремиерът.

И даде своята трактовка за европейската политика по отношение на миграцията:

"Винаги съм казвал така: ако някои от развитите западноевропейски държави имат желание да преселват хора в собствените си държави, да бъдат така добри да организират въздушен транспорт и да ги пренасят от Афганистан директно в Германия например. Защо трябва тези хора да минават пеша и да бъдат мародерствани в Иран, в Турция, в България и през цяла Европа. Това е нехуманно."

Суверенитет

Създаването на Глобалното споразумение за сигурна, организирана и редовна миграция бе договорено през 2016 г. след най-голямата мигрантска криза в Европа след Втората световна война и е записано като цел в т. нар. Нюйоркска декларация, която очертава подходите на страните членки на ООН към миграцията.

През юли споразумението получи подкрепа от 192 от 193-те държави от ООН. САЩ, а след това Унгария, Полша и Австрия обявиха, че няма да подпишат пакта, защото застрашавал суверенитета им. Това направиха в рамките на последните два дни и Чехия и Естония.

Документът цели да създаде стратегия за защита на мигрантите, за интегрирането им, за връщането им по родните места и най-вече за изкореняване на причините, които водят до масова миграция.

Ако бяхте прочели

Ако държавите, които се оттеглят от подкрепата за Пакта за миграцията на ООН, бяха прочели документа, нямаше да се оттеглят от него - това каза в началото на седмицата говорител на Европейската комисия в Брюксел на въпрос, свързан с решението на няколкото страни в ЕС да не подкрепят документа. Говорителят уточни, цитиран от БТА, че предава мнението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер по темата.

"Споразумението на ООН по въпросите на миграцията би превърнало предизвикателството във възможност за развитие, би подобрило живота на милиони хора. Ако го бяха прочели, (тези държави) нямаше да се оттеглят от споразумението", бе позицията.

 

"Пактът за миграция на ООН ми намирисва на документ, който подготвя глобалното преселение на народите."

Това каза в парламента вицепремиерът Красимир Каракачанов като коментар за документа, породил нови спорове за опасността от миграцията и българската позиция по въпроса. Както е известно, правителството в лицето на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева изрази първоначалната си подкрепа за пакта, но след като от БСП видяха в него нова приливна вълна от бежанци, коалиционният съвет заяви, че няма да го подкрепи. Коалиционният партньор на ГЕРБ - "Обединени патриоти", застъпва позицията на левицата.

"Няма разкол в правителството относно пакта за миграция на ООН. Решението на правителството, че България няма да го подкрепи, вече беше оповестено", обяви Каракачанов.

В същото време трима министри - Захариева и министрите на вътрешните работи и на социалното министерство Младен Маринов и Бисер Петков, само преди няколко дни се изказаха ласкаво за документа пред депутатите от комисиите по външна политика и вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание. И не дадоха еднозначен отговор за българската позиция. 

Днес Каракачанов пак посочи, че в пакта имало спорни моменти.

"Истината е, че ако искаме да се грижим за бежанци от войната, имаме конвенция за бежанците на ООН. А този глобален пакт за миграция на мен ми намирисва като документ, който ще подготви глобалното преселение на народите. Вътре има обезпокоителни текстове от сорта, че страната, в която се озоват тези кандидат-мигранти, ако те нямат лични документи, е длъжна да им издаде такива. Което означава, че ако в България дойдат 100 000 афганистанци, ние трябва да им издадем български документи. И ако не ги приемат някои от западноевропейските проспериращи държави, тези хора си остават при нас", смята вицепремиерът.

И даде своята трактовка за европейската политика по отношение на миграцията:

"Винаги съм казвал така: ако някои от развитите западноевропейски държави имат желание да преселват хора в собствените си държави, да бъдат така добри да организират въздушен транспорт и да ги пренасят от Афганистан директно в Германия например. Защо трябва тези хора да минават пеша и да бъдат мародерствани в Иран, в Турция, в България и през цяла Европа. Това е нехуманно."

Суверенитет

Създаването на Глобалното споразумение за сигурна, организирана и редовна миграция бе договорено през 2016 г. след най-голямата мигрантска криза в Европа след Втората световна война и е записано като цел в т. нар. Нюйоркска декларация, която очертава подходите на страните членки на ООН към миграцията.

През юли споразумението получи подкрепа от 192 от 193-те държави от ООН. САЩ, а след това Унгария, Полша и Австрия обявиха, че няма да подпишат пакта, защото застрашавал суверенитета им. Това направиха в рамките на последните два дни и Чехия и Естония.

Документът цели да създаде стратегия за защита на мигрантите, за интегрирането им, за връщането им по родните места и най-вече за изкореняване на причините, които водят до масова миграция.

Ако бяхте прочели

Ако държавите, които се оттеглят от подкрепата за Пакта за миграцията на ООН, бяха прочели документа, нямаше да се оттеглят от него - това каза в началото на седмицата говорител на Европейската комисия в Брюксел на въпрос, свързан с решението на няколкото страни в ЕС да не подкрепят документа. Говорителят уточни, цитиран от БТА, че предава мнението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер по темата.

"Споразумението на ООН по въпросите на миграцията би превърнало предизвикателството във възможност за развитие, би подобрило живота на милиони хора. Ако го бяха прочели, (тези държави) нямаше да се оттеглят от споразумението", бе позицията.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията