Протестиращите в Белгия срещу цените на горивата ще основат политическо движение за предстоящите догодина федерални избори, съобщиха местни медии, цитирани от БТА. 

Известни като "жълтите жилетки" по примера на френските протестиращи, белгийски граждани недоволстват от миналия петък срещу изравняването на акциза на дизела и на бензина.

Доскоро в Белгия движението с дизелови автомобили дори бе насърчавано от държавата с данъчни облекчения, но от миналата година посоката внезапно се обърна с обяснения за грижа към природата. Дизеловите автомобили в Белгия са с 1/3 повече от бензиновите по данни на статистиката и за най-старите от тях се въвеждат забрани за движение в централните части на големите градове.

За четвърти пореден ден в южните части на страната остават блокирани изходи на рафинерии и депа за снабдяване с гориво. Протестиращите пречат на цистерните да напуснат депата и да се отправят към бензиностанциите. Засега се съобщава, че няма заплаха от недостиг на гориво на колонките за зареждане. Протестиращите пропускат само камиони, които прекарват мазут за отопление.

Въпреки това на блокадите бяха изпратени съдебни изпълнители, които заставят протестиращите да подписват предупредителни протоколи. Документите биха послужили при предявяване на претенции от страна на снабдителите и за налагането на глоби от поне 1500 евро за всеки, възпрепятствал търговията с горива.

Местни медии цитират правителствени източници, според които исканията на протестиращите трудно биха били удовлетворени. Пояснява се, че повишението на акциза на дизела служи за намаляване на данъчната тежест на работещите при облагането на техните доходи - реформа, предприета в началото на завършващия мандат на управляващата днес коалиция. 

Белгия върви по стъпките на Франция, където от събота се провеждат масови протести срещу повишаването на цените на горивата. Над 400 протестиращи бяха ранени в неделя, докато 14 от тях останаха тежко пострадали, съобщи Би Би Си, като се позова на френското Министерство на вътрешните работи. 

Това идва на фона на продължаващия спад в популярността на френския президент Еманюел Макрон. Едва 25 процента от запитаните от Френския институт за изследване на общественото мнение заявяват, че са доволни от управлението му, което е спад с 4 процента от октомври.