Ad Config - Website header

 

Article_top

Германия и Франция оправдават очакванията, че ще увеличат разликата между “първата и втората скорост” на Европа. Снощи финансовите министри на еврозоната (Еврогрупата) разгледаха германо-френски проект за отделен бюджет на еврозоната от началото на 2021 година, по който министрите на финансите на двете страни Олаф Шолц и Брюно Льо Мер се споразумяха миналата седмица.

В документа от срещата им, който Politico публикува през уикенда, прави впечатление, че бюджетът на 19-те ще се основава на междуправителствено споразумение, макар да е замислен като част от седемгодишния бюджет на ЕС, и че ще го управляват срещите на върха на еврозоната (що се отнася до стратегическите решения) и Еврогрупата (на оперативно ниво).

Това означава, че част от държавите в ЕС за пореден път създават функция извън общностните структури и право, т.е. междуправителственият метод взема връх над общностния.

То означава още, че вероятно част от ресурсите, които държавите с обща валута досега заделят за бюджета на ЕС, вече ще отиват в бюджета на еврозоната. Как това  ще засегне важните за страните извън еврото политики на ЕС (селскостопанска, кохезионна) предстои да видим.

"Еврозоната ще стане още по-важна в рамките на ЕС" , каза снощи на пресконференция в Брюксел Шолц. "Когато Обединеното кралство напусне ЕС, 85 на сто от брутния му вътрешен продукт ще произвеждат страните от еврото".

"Колкото повече се приближаваме до "Брекзит", толкова повече се нуждаем от реформа на еврозоната", каза комисарят по икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси на отделна пресконференция преди Шолц.

Не е ясно дали за бюджета на еврозоната нейните членки ще правят допълнителни вноски над сегашните си за общия европейски бюджет. Документът споменава само вноските като един от източниците за приходи на бюджета на еврозоната заедно с неясно дефинирани "европейски ресурси". Вноските биха идвали включително от евентуален данък върху финансовите транзакции - проект, върху който от години ЕС не може да постигне съгласие.

Документът предвижда държавните и правителствените ръководители на ЕС да определят размера на бюджета на еврозоната  и неговият таван да бъде предмет на предстоящите преговори за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС (2021-2027 г.).

Льо Мер, Шолц и отделно председателят на Еврогрупата Мариу Сентену казаха, че министрите не са обсъждали числа за размера на новия бюджет. Льо Мер призна, че още има спорни въпроси за това как той ще функционира и какви ще бъдат целите му. Съвместният документ ги определя като "конвергенция и стабилизация".

Московиси нарече откритите въпроси около новия бюджет "технически сложни и политически чувствителни".

В еврозоната са повечето от нетните донорки в сегашния бюджет на ЕС. Очаква се след 29 март догодина той да се лиши от най-голямата си нетна донорка извън еврото - Великобритания, която напуска ЕС. По груби преценки това би намалило приходите на европейския бюджет с между 10 и 12 на сто. Преходният период, който предвижда проектоспоразумението за "Брекзит" е възможно да отложи тази загуба с поне 21 месеца - ако британският парламент одобри проекта.

Накратко, съществува риск освен "Брекзит" бюджетът на Еврозоната да намали средствата, които са на разположение на всички в ЕС и оттук да затрудни намаляването на дистанцията между най-богатите и най-бедните му страни.

Текстът е от блога на Веселин Желев.

 

Германия и Франция оправдават очакванията, че ще увеличат разликата между “първата и втората скорост” на Европа. Снощи финансовите министри на еврозоната (Еврогрупата) разгледаха германо-френски проект за отделен бюджет на еврозоната от началото на 2021 година, по който министрите на финансите на двете страни Олаф Шолц и Брюно Льо Мер се споразумяха миналата седмица.

В документа от срещата им, който Politico публикува през уикенда, прави впечатление, че бюджетът на 19-те ще се основава на междуправителствено споразумение, макар да е замислен като част от седемгодишния бюджет на ЕС, и че ще го управляват срещите на върха на еврозоната (що се отнася до стратегическите решения) и Еврогрупата (на оперативно ниво).

Това означава, че част от държавите в ЕС за пореден път създават функция извън общностните структури и право, т.е. междуправителственият метод взема връх над общностния.

То означава още, че вероятно част от ресурсите, които държавите с обща валута досега заделят за бюджета на ЕС, вече ще отиват в бюджета на еврозоната. Как това  ще засегне важните за страните извън еврото политики на ЕС (селскостопанска, кохезионна) предстои да видим.

"Еврозоната ще стане още по-важна в рамките на ЕС" , каза снощи на пресконференция в Брюксел Шолц. "Когато Обединеното кралство напусне ЕС, 85 на сто от брутния му вътрешен продукт ще произвеждат страните от еврото".

"Колкото повече се приближаваме до "Брекзит", толкова повече се нуждаем от реформа на еврозоната", каза комисарят по икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси на отделна пресконференция преди Шолц.

Не е ясно дали за бюджета на еврозоната нейните членки ще правят допълнителни вноски над сегашните си за общия европейски бюджет. Документът споменава само вноските като един от източниците за приходи на бюджета на еврозоната заедно с неясно дефинирани "европейски ресурси". Вноските биха идвали включително от евентуален данък върху финансовите транзакции - проект, върху който от години ЕС не може да постигне съгласие.

Документът предвижда държавните и правителствените ръководители на ЕС да определят размера на бюджета на еврозоната  и неговият таван да бъде предмет на предстоящите преговори за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС (2021-2027 г.).

Льо Мер, Шолц и отделно председателят на Еврогрупата Мариу Сентену казаха, че министрите не са обсъждали числа за размера на новия бюджет. Льо Мер призна, че още има спорни въпроси за това как той ще функционира и какви ще бъдат целите му. Съвместният документ ги определя като "конвергенция и стабилизация".

Московиси нарече откритите въпроси около новия бюджет "технически сложни и политически чувствителни".

В еврозоната са повечето от нетните донорки в сегашния бюджет на ЕС. Очаква се след 29 март догодина той да се лиши от най-голямата си нетна донорка извън еврото - Великобритания, която напуска ЕС. По груби преценки това би намалило приходите на европейския бюджет с между 10 и 12 на сто. Преходният период, който предвижда проектоспоразумението за "Брекзит" е възможно да отложи тази загуба с поне 21 месеца - ако британският парламент одобри проекта.

Накратко, съществува риск освен "Брекзит" бюджетът на Еврозоната да намали средствата, които са на разположение на всички в ЕС и оттук да затрудни намаляването на дистанцията между най-богатите и най-бедните му страни.

Текстът е от блога на Веселин Желев.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?