Във време, когато политиката не е в състояние да даде отговори на големите въпроси от бъдещето, президентът Макрон имаше смелостта да настоява за създаването на истинска европейска армия. Той обосновава визията си с възникналата за Европа опасност, след като президентът Доналд Тръмп оповести намерението на САЩ да излязат от договора за съкращаване и забрана на ядрените ракети с малък и среден обсег (сключен между Вашингтон и СССР на 8 декември 1987 г. и влязъл в сила на 1 юни 1988 г. – б. р.).

Според Макрон Европа и нейната сигурност ще са основните жертви на подобна едностранна стъпка. Ето защо Европа е длъжна да е в състояние да се защитава с поглед към Китай, Русия и дори САЩ.

В речта си пред Европейския парламент в средата на ноември канцлерката Меркел категорично подкрепи Макрон:

«Трябва да работим по визията един ден да създадем истинска европейска армия.»

Меркел и Макрон.

Подобно е мнението и на германската военна министърка Урсула фон дер Лайен – европейските граждани с право очакват Европа да е в състояние да ги защити. От друга страна обаче Фон дер Лайен заяви пред медии, че се нуждаем от НАТО за съюзническата ни защита. Отговорността според нея и канцлерката трябвало да е на държавите членки на ЕС и техните парламенти.

И какво всъщност иска германското правителство? Истинска европейска армия или армия на европейците? Трябва ли НАТО да продължи да носи отговорност за защитата на Европа или в бъдеще европейците биха я поели без САЩ?

Какво точно иска Макрон?

Без съмнение Макрон обяви каква политическа цел преследва. Той не визира военен корпус, примерно за действие в Африка. Макрон иска армия за защита на Европа, дори срещу САЩ. Меркел изрази убеждение:

«Все пак ние можем да сме част от НАТО и с европейска армия.»

Сега САЩ водят търговска война срещу съюзниците си от НАТО и така нарушават договора за НАТО. Но САЩ все още са тесен, неотменим съюзник. Не може да става и дума за военна конфронтация. Напротив – американците продължават да изпълняват задълженията си спрямо съюзниците, примерно чрез разполагане на американски военни контигенти в източноевропейските членки на НАТО.

По отношение на политиката за сигурност и до днес НАТО е съдбовна общност между Северна Америка и Европа. А в случай на заплаха Европа не би могла да се лиши нито от американската конвенционална подкрепа, нито от стратегическия ядрен потенциал като средство за сплашване.

Точно поради това трябва да се гледа сериозно на опасенията на президента Макрон относно последствията при излизане на САЩ от ядрения договор. Това би означавало ръцете на Русия да бъдат развързани при изграждането на евростратегически ядрен потенциал, който ще е заплаха за Европа, но не и за САЩ. Така ще е застрашена и стратегията на пакта.

Президентът Тръмп би следвало да знае, че така ще разруши основите на алианса – гарантиране на еднаква сигурност за всички съюзници и солидарност помежду им. Ето защо би било добре европейците да инвестират повече в собствената си сигурност, отколкото досега.

Към това трябва да се прибави и фактът, че преди време двуполюсният ред на студената война беше сменен с нов многополюсен световен ред, който до голяма степен се доминира от четири световни сили – САЩ, Китай, Русия и Европа.

Само когато Германия и Франция са мощни политически, икономически и и във военно отношение, Европа ще е в състояние трайно да се налага срещу останалите световни сили.

Предпоставка за създаването на истинска европейска армия би било европейско правителство с министър на отбраната, който да носи отговорност пред парламент. Към това трябва да се прибави и съвместно военно командване с компетенция относно планиране на отбраната и на бойната мощ. На Европейския парламент трябва да се преотстъпят значителни национални парламентарни права, като например държавен бюджет и решения за военни действия в случай на отбрана. Нужно е обаче да се преодолеят редица правни препятствия, също национални традиции и особености.

Последните учения на НАТО в Норвегия бяха най-големите след края на студената война.

Не изглежда, че в обозримо бъдеще държавите членки на ЕС биха били готови да поемат по този път. Това се отнася и до германското правителство, тъй като самата армия на европейците трябва да се състои от военни сили под национална отговорност.

Би могла да се направи стъпка по посока на самоопределение на Европа, като се гради върху онова, което от години се е доказало в рамките на НАТО. Да се обвърже новото с вече изпитаното, гарантира сигурност и по време на преход.

Германия и Франция би следвало да гледат на предложението на Макрон като на изходна точка за инициатива, целяща по-големи усилия от страна на европейците. Без съмнение един прагматичен тласък би означавало укрепване на европейския жалон в НАТО.

Преди всичко европейците трябва да се стремят към по-голямо политическо и военно влияние по стратегически въпроси и концепции. В крайна сметка НАТО е готова да предостави на разположение военни сили и средства за защита, когато ЕС възнамерява да провежда операции под собствена стратегическа и политическа отговорност.

В командващите структури на НАТО на ротационен принцип при операции Германия и Франция трябва да излъчват стратегически военнокомандващ, досега по традиция е американец.

Така ще се подсили европейския профил в НАТО, ще нарасне и готовността за поемане на по-голяма отговорност спрямо собствената сигурност.

Но без готовност да се заделят необходимите средства за гарантиране на европейската сигурност, всякакви намерения ще се окажат безплодни помисли.

Германското правителство трябва сериозно да се замисли отново да превърне Бундесвера (федералните въоръжени сили – б. р.) в това, което изисква конституцията – въоръжени сили за отбрана. За целта са нужни значителни средства за повече личен състав и екипировка с цел да се повиши бойната готовност. Права е госпожа Фон дер Лайен:

«Думите трябва да бъдат последвани от дела.»

*Авторът е германски военен експерт, генералът от запаса на ВВС. От 2002 до 2005 г. той беше начело на Военния комитет на НАТО, висшата военна инстанция на пакта.