Ad Config - Website header

 

Article_top

Нови поправки в Закона за вероизповеданията предизвикват поредното недоволство у представителите на различните религии в България, научи Клуб Z.

След като в петък вечерта работните групи, които отстраняват досегашните „недоразумения“ в поправките на закона, заложени основно в предложенията на „Обединени патриоти“, почти бяха изчистили всички проблемни текстове, сега възниква ново напрежение.

От ремонта на закона са отпаднали изискванията да си български гражданин, за да проповядваш у нас, да говориш само на български, с диплома от българско висше училище и със заплащане само със средства с произход от България. Религиозна дейност ще може да се извършва и в сгради, различни от молитвени домове, запазва се анонимността на даренията, пада и забраната за финансиране на вероизповеданията от чужбина.

Оказа се, че има спорни и сред новите текстове. Част от тях са предложение на Българската православна църква (БПЦ), а други - на определени представители на ГЕРБ, твърдят от екипа, който подготвя законопроекта преди второто му четене първо в парламентарната комисия по вероизповеданията, а след това и в залата.

Първата причина за нови брожения е предложената промяна в броя на хората, необходими за регистрация на вероизповедание, който нараства от 300 на 3000 души. Поправката в този ѝ вид е силно рестриктивна, като вероятно ще засегне дори едни от най-популярните вероизповедания в света изобщо – според официалното преброяване от 2011 г. хората, които изповядват юдаизма, у нас са 706 души например. Означава ли това, че религията им ще бъде поставена извън закона? Поправката, ако бъде приета, вероятно ще нанесе подобен удар и на арменската църква, чиито вярващи според статистиката на НСИ са 1715 души, както и на по-слабо популярни общества у нас като будисти, кришнари, хиндуисти. В същото време удря протестантите, които имат вътрешно разделение на множество различни деноминации – методисти, конгрешани, баптисти и т. н., което ги раздробява на по-малки общности, въпреки че официално са над шейсет хиляди души.

Тази нова редакция, която на практика би означавала пререгистрация на регистрираните към момента вероизповедания, все още е дискусионна и тепърва ще бъде обсъждана от комисията, твърдят представители на работната група. Целта на вносителите била чисто "количествена" - да се намали броят на регистрираните вероизповедания, защото сега бил голям. По темата обаче няма разбирателство между вносителите на целия законопроект от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС, затова се очаква ревизията й. 

„Централните ръководства на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и служителите за нуждите на отчетността по чл. 21, ал. 14, като предоставят на Дирекция „Вероизповедания" на Министерския съвет възможност за достъп до тези регистри“, е следващата промяна, която възмущава представителите на резличните религии. За нея, както и за следващите описани, се твърди, че са подкрепяни от Българската православна църква. Формално поправката е необходима, за да има отчетност при новото „държавно“ плащане на заплати на свещениците. Тази поправка обаче не е ограничена само до православните и мюсюлмански свещенослужители, които ще получават такива възнаграждения, а обхваща и всички останали християнски деноминации и религии, на които държавата няма да плаща, но кой знае защо ще ги води на „отчет“, като в годините преди 1989-а.

Друга поправка изисква до февруари всяка година в Дирекция „Вероизповедания“ на МС да се предава списък с молитвените домове, в които представителите на съответната религия ще провеждат своите публични обреди. Възниква въпросът дали и самата БПЦ може да спазва това условие. Или ще го нарушава с всяко освещаване на офис или нова сграда например, защото по същество става въпрос за религиозен ритуал, който се извършва извън официалните молитвени домове на църквата и едва ли може всички подобни случаи (сгради) да бъдат описани предварително до месец февруари на съответната година. В същата ситуация са вероизповеданията, които ще провеждат сватби в заведения например.

Следващ текст, според който „правото на собственост върху обредни, молитвени или богослужебни домове, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи на Българската православна църква - Българска Патриаршия, на регистрираните вероизповедания и съответно на техните местни поделения“, също предизвиква недоумението на представителите на останалите вероизповедания. Според тях тук става въпрос за опит за някакъв вид „църковна национализация“, с която БПЦ опитва да отнеме от собствениците им построените в последните десетилетия множество църкви и параклиси, платени изцяло от различни бизнесмени и издигнати върху тяхна собствена земя.

 

Нови поправки в Закона за вероизповеданията предизвикват поредното недоволство у представителите на различните религии в България, научи Клуб Z.

След като в петък вечерта работните групи, които отстраняват досегашните „недоразумения“ в поправките на закона, заложени основно в предложенията на „Обединени патриоти“, почти бяха изчистили всички проблемни текстове, сега възниква ново напрежение.

От ремонта на закона са отпаднали изискванията да си български гражданин, за да проповядваш у нас, да говориш само на български, с диплома от българско висше училище и със заплащане само със средства с произход от България. Религиозна дейност ще може да се извършва и в сгради, различни от молитвени домове, запазва се анонимността на даренията, пада и забраната за финансиране на вероизповеданията от чужбина.

Оказа се, че има спорни и сред новите текстове. Част от тях са предложение на Българската православна църква (БПЦ), а други - на определени представители на ГЕРБ, твърдят от екипа, който подготвя законопроекта преди второто му четене първо в парламентарната комисия по вероизповеданията, а след това и в залата.

Първата причина за нови брожения е предложената промяна в броя на хората, необходими за регистрация на вероизповедание, който нараства от 300 на 3000 души. Поправката в този ѝ вид е силно рестриктивна, като вероятно ще засегне дори едни от най-популярните вероизповедания в света изобщо – според официалното преброяване от 2011 г. хората, които изповядват юдаизма, у нас са 706 души например. Означава ли това, че религията им ще бъде поставена извън закона? Поправката, ако бъде приета, вероятно ще нанесе подобен удар и на арменската църква, чиито вярващи според статистиката на НСИ са 1715 души, както и на по-слабо популярни общества у нас като будисти, кришнари, хиндуисти. В същото време удря протестантите, които имат вътрешно разделение на множество различни деноминации – методисти, конгрешани, баптисти и т. н., което ги раздробява на по-малки общности, въпреки че официално са над шейсет хиляди души.

Тази нова редакция, която на практика би означавала пререгистрация на регистрираните към момента вероизповедания, все още е дискусионна и тепърва ще бъде обсъждана от комисията, твърдят представители на работната група. Целта на вносителите била чисто "количествена" - да се намали броят на регистрираните вероизповедания, защото сега бил голям. По темата обаче няма разбирателство между вносителите на целия законопроект от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС, затова се очаква ревизията й. 

„Централните ръководства на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и служителите за нуждите на отчетността по чл. 21, ал. 14, като предоставят на Дирекция „Вероизповедания" на Министерския съвет възможност за достъп до тези регистри“, е следващата промяна, която възмущава представителите на резличните религии. За нея, както и за следващите описани, се твърди, че са подкрепяни от Българската православна църква. Формално поправката е необходима, за да има отчетност при новото „държавно“ плащане на заплати на свещениците. Тази поправка обаче не е ограничена само до православните и мюсюлмански свещенослужители, които ще получават такива възнаграждения, а обхваща и всички останали християнски деноминации и религии, на които държавата няма да плаща, но кой знае защо ще ги води на „отчет“, като в годините преди 1989-а.

Друга поправка изисква до февруари всяка година в Дирекция „Вероизповедания“ на МС да се предава списък с молитвените домове, в които представителите на съответната религия ще провеждат своите публични обреди. Възниква въпросът дали и самата БПЦ може да спазва това условие. Или ще го нарушава с всяко освещаване на офис или нова сграда например, защото по същество става въпрос за религиозен ритуал, който се извършва извън официалните молитвени домове на църквата и едва ли може всички подобни случаи (сгради) да бъдат описани предварително до месец февруари на съответната година. В същата ситуация са вероизповеданията, които ще провеждат сватби в заведения например.

Следващ текст, според който „правото на собственост върху обредни, молитвени или богослужебни домове, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи на Българската православна църква - Българска Патриаршия, на регистрираните вероизповедания и съответно на техните местни поделения“, също предизвиква недоумението на представителите на останалите вероизповедания. Според тях тук става въпрос за опит за някакъв вид „църковна национализация“, с която БПЦ опитва да отнеме от собствениците им построените в последните десетилетия множество църкви и параклиси, платени изцяло от различни бизнесмени и издигнати върху тяхна собствена земя.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как трябва да се явят партиите от десния политически спектър на изборите за европейски парламент?