Ad Config - Website header

 

Article_top

Нови поправки в Закона за вероизповеданията предизвикват поредното недоволство у представителите на различните религии в България, научи Клуб Z.

След като в петък вечерта работните групи, които отстраняват досегашните „недоразумения“ в поправките на закона, заложени основно в предложенията на „Обединени патриоти“, почти бяха изчистили всички проблемни текстове, сега възниква ново напрежение.

От ремонта на закона са отпаднали изискванията да си български гражданин, за да проповядваш у нас, да говориш само на български, с диплома от българско висше училище и със заплащане само със средства с произход от България. Религиозна дейност ще може да се извършва и в сгради, различни от молитвени домове, запазва се анонимността на даренията, пада и забраната за финансиране на вероизповеданията от чужбина.

Оказа се, че има спорни и сред новите текстове. Част от тях са предложение на Българската православна църква (БПЦ), а други - на определени представители на ГЕРБ, твърдят от екипа, който подготвя законопроекта преди второто му четене първо в парламентарната комисия по вероизповеданията, а след това и в залата.

Първата причина за нови брожения е предложената промяна в броя на хората, необходими за регистрация на вероизповедание, който нараства от 300 на 3000 души. Поправката в този ѝ вид е силно рестриктивна, като вероятно ще засегне дори едни от най-популярните вероизповедания в света изобщо – според официалното преброяване от 2011 г. хората, които изповядват юдаизма, у нас са 706 души например. Означава ли това, че религията им ще бъде поставена извън закона? Поправката, ако бъде приета, вероятно ще нанесе подобен удар и на арменската църква, чиито вярващи според статистиката на НСИ са 1715 души, както и на по-слабо популярни общества у нас като будисти, кришнари, хиндуисти. В същото време удря протестантите, които имат вътрешно разделение на множество различни деноминации – методисти, конгрешани, баптисти и т. н., което ги раздробява на по-малки общности, въпреки че официално са над шейсет хиляди души.

Тази нова редакция, която на практика би означавала пререгистрация на регистрираните към момента вероизповедания, все още е дискусионна и тепърва ще бъде обсъждана от комисията, твърдят представители на работната група. Целта на вносителите била чисто "количествена" - да се намали броят на регистрираните вероизповедания, защото сега бил голям. По темата обаче няма разбирателство между вносителите на целия законопроект от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС, затова се очаква ревизията й. 

„Централните ръководства на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и служителите за нуждите на отчетността по чл. 21, ал. 14, като предоставят на Дирекция „Вероизповедания" на Министерския съвет възможност за достъп до тези регистри“, е следващата промяна, която възмущава представителите на резличните религии. За нея, както и за следващите описани, се твърди, че са подкрепяни от Българската православна църква. Формално поправката е необходима, за да има отчетност при новото „държавно“ плащане на заплати на свещениците. Тази поправка обаче не е ограничена само до православните и мюсюлмански свещенослужители, които ще получават такива възнаграждения, а обхваща и всички останали християнски деноминации и религии, на които държавата няма да плаща, но кой знае защо ще ги води на „отчет“, като в годините преди 1989-а.

Друга поправка изисква до февруари всяка година в Дирекция „Вероизповедания“ на МС да се предава списък с молитвените домове, в които представителите на съответната религия ще провеждат своите публични обреди. Възниква въпросът дали и самата БПЦ може да спазва това условие. Или ще го нарушава с всяко освещаване на офис или нова сграда например, защото по същество става въпрос за религиозен ритуал, който се извършва извън официалните молитвени домове на църквата и едва ли може всички подобни случаи (сгради) да бъдат описани предварително до месец февруари на съответната година. В същата ситуация са вероизповеданията, които ще провеждат сватби в заведения например.

Следващ текст, според който „правото на собственост върху обредни, молитвени или богослужебни домове, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи на Българската православна църква - Българска Патриаршия, на регистрираните вероизповедания и съответно на техните местни поделения“, също предизвиква недоумението на представителите на останалите вероизповедания. Според тях тук става въпрос за опит за някакъв вид „църковна национализация“, с която БПЦ опитва да отнеме от собствениците им построените в последните десетилетия множество църкви и параклиси, платени изцяло от различни бизнесмени и издигнати върху тяхна собствена земя.

 

Нови поправки в Закона за вероизповеданията предизвикват поредното недоволство у представителите на различните религии в България, научи Клуб Z.

След като в петък вечерта работните групи, които отстраняват досегашните „недоразумения“ в поправките на закона, заложени основно в предложенията на „Обединени патриоти“, почти бяха изчистили всички проблемни текстове, сега възниква ново напрежение.

От ремонта на закона са отпаднали изискванията да си български гражданин, за да проповядваш у нас, да говориш само на български, с диплома от българско висше училище и със заплащане само със средства с произход от България. Религиозна дейност ще може да се извършва и в сгради, различни от молитвени домове, запазва се анонимността на даренията, пада и забраната за финансиране на вероизповеданията от чужбина.

Оказа се, че има спорни и сред новите текстове. Част от тях са предложение на Българската православна църква (БПЦ), а други - на определени представители на ГЕРБ, твърдят от екипа, който подготвя законопроекта преди второто му четене първо в парламентарната комисия по вероизповеданията, а след това и в залата.

Първата причина за нови брожения е предложената промяна в броя на хората, необходими за регистрация на вероизповедание, който нараства от 300 на 3000 души. Поправката в този ѝ вид е силно рестриктивна, като вероятно ще засегне дори едни от най-популярните вероизповедания в света изобщо – според официалното преброяване от 2011 г. хората, които изповядват юдаизма, у нас са 706 души например. Означава ли това, че религията им ще бъде поставена извън закона? Поправката, ако бъде приета, вероятно ще нанесе подобен удар и на арменската църква, чиито вярващи според статистиката на НСИ са 1715 души, както и на по-слабо популярни общества у нас като будисти, кришнари, хиндуисти. В същото време удря протестантите, които имат вътрешно разделение на множество различни деноминации – методисти, конгрешани, баптисти и т. н., което ги раздробява на по-малки общности, въпреки че официално са над шейсет хиляди души.

Тази нова редакция, която на практика би означавала пререгистрация на регистрираните към момента вероизповедания, все още е дискусионна и тепърва ще бъде обсъждана от комисията, твърдят представители на работната група. Целта на вносителите била чисто "количествена" - да се намали броят на регистрираните вероизповедания, защото сега бил голям. По темата обаче няма разбирателство между вносителите на целия законопроект от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС, затова се очаква ревизията й. 

„Централните ръководства на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и служителите за нуждите на отчетността по чл. 21, ал. 14, като предоставят на Дирекция „Вероизповедания" на Министерския съвет възможност за достъп до тези регистри“, е следващата промяна, която възмущава представителите на резличните религии. За нея, както и за следващите описани, се твърди, че са подкрепяни от Българската православна църква. Формално поправката е необходима, за да има отчетност при новото „държавно“ плащане на заплати на свещениците. Тази поправка обаче не е ограничена само до православните и мюсюлмански свещенослужители, които ще получават такива възнаграждения, а обхваща и всички останали християнски деноминации и религии, на които държавата няма да плаща, но кой знае защо ще ги води на „отчет“, като в годините преди 1989-а.

Друга поправка изисква до февруари всяка година в Дирекция „Вероизповедания“ на МС да се предава списък с молитвените домове, в които представителите на съответната религия ще провеждат своите публични обреди. Възниква въпросът дали и самата БПЦ може да спазва това условие. Или ще го нарушава с всяко освещаване на офис или нова сграда например, защото по същество става въпрос за религиозен ритуал, който се извършва извън официалните молитвени домове на църквата и едва ли може всички подобни случаи (сгради) да бъдат описани предварително до месец февруари на съответната година. В същата ситуация са вероизповеданията, които ще провеждат сватби в заведения например.

Следващ текст, според който „правото на собственост върху обредни, молитвени или богослужебни домове, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи на Българската православна църква - Българска Патриаршия, на регистрираните вероизповедания и съответно на техните местни поделения“, също предизвиква недоумението на представителите на останалите вероизповедания. Според тях тук става въпрос за опит за някакъв вид „църковна национализация“, с която БПЦ опитва да отнеме от собствениците им построените в последните десетилетия множество църкви и параклиси, платени изцяло от различни бизнесмени и издигнати върху тяхна собствена земя.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията