Нов опит за регулация в сектора медии, разпространение на електронни медии и авторско право - с това са се захванали група депутати от ГЕРБ. Става дума за промени в Закона за авторското право, а оттам - по любимата на ГЕРБ схема с преходните и заключителните разпоредби - в Закона за електронните съобщения. 

Новите текстове имат два акцента - нова регулация за доставчиците на медии и нова възможност за заплащане, ако на публично място - например заведения, се използва медийно съдържание. 

Броят на абонатите, с които разпространителите на радио и телевизия имат сключен договор за доставка на медийно съдържание, вече няма да е търговска тайна. Това ще стане, ако Народното събрание приеме промени в Закона за авторското право, предложени от депутати от ГЕРБ. С внесения в парламента законопроект - по установената от ГЕРБ традиция, всъщност се "ремонтира" Законът за електронните съобщения - чрез преходните и заключителните разпоредби. 

Каква е идеята? Според вносителите на новите текстове, начело с председателя на комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, целта е да се изсветли "сивият сектор" в сферата на доставчици на радио и телевизионно съдържание. Кабелните и сателитни оператори често не дават информация за броя на клиентите си на основание "търговска тайна". Така телевизиите и радиата не знаят до какъв брой абонати достига съдържанието им, а оттам и какво заплащане за авторскто право трябва да получават. Броят на абонатите влияе и върху преговорите медия-доставчик за цената за разтпространение на дадено съдържание.  

Още през юни Комисията за защита на конкуренцията излезе с "анализ на медийния пазар". Той бе поръчан от Министерския съвет по друг повод - заради внесените тогава, а към днешна дата и приети, промени в Закона за депозиране на печатни издания, внесени от Делян Пеевски и трима негови колеги от ДПС, както и заради идеята на правителството да напише и свой законопроект. Второто така и не се случи, но КЗК излезе със следното заключение, засягащо разпространението на телевизия и радио. 

- Наблюдават се недобросъвестни практики при отчитането на абонатите на платформените оператори, които имат за резултат влошаване на пазарните условия и изкривяване конкуренцията на пазара на разпространение на телевизионни програми, както и на пазара на телевизионно съдържание. В тези условия, възстановяването на пазарната среда би следвало да се търси в провеждането на политики за изчистване на „сивия сектор“, за да могат да настъпят пазарните ефекти.

От мотивите на законопроекта на депутатите от ГЕРБ сега става ясно, че има оператори, които декларират броя на абонатите си пред Комисията за регулиране на съобщенията и такива, които не го правят. Това водело до нелоялна конкуренция, затова "лекарството" е забрана информацията да не се предоставя, ако е поискана от Комисията за регулиране на съобщенията, на основание, че е търговска тайна. Данните пък имат отношение към постигането на договор между телевизиите и радиата и разпространителите на тяхното съдържание срещу заплащане. 

КРС е и органът, който може да възложи задължения на доставчиците на радио и телевизия за разпространение на програми. Съветът за електронни медии е натоварен с изработването на правила за избор на съдържанието, което да бъде задължително за разпространение. Списъкът ще се определя пак от СЕМ в срок от 6 месеца след приемането на предложените поправки - ако бъдат приети.

Какво е едно от следствията на предложените поправки на практика - решава се, по правилата на СЕМ и от КРС, че съдържанието на телевизия Х е задължително за разпространение, телевизията и доставчика Y не успяват да постигнат споразумение за цената, а в резултат доставчикът няма право да разпространява съдържанието.

Вторият акцент в поправките в закона е в частта "авторско право" и засяга кога за излъчване на медийно съдържание трябва да се плаща и кога не. В момента по закон публични места - като заведения, хотели и т.н., сключват договор с "Мюзикаутор" или ПРОФОН и така се правят отчистелия за авторско право за музиката, която звучи. За тв програми например регулацията в момента предвижда, че може да се иска заплащане, ако излъчването е публично на място, за което се събира входна такса. 

С новия текст уточнетието с входната такса отпада.