Колко бързо може да бъде оказана помощ? Колко хора могат да бъдат изведени на сигурно място? Функционира ли снабдяването с питейна вода при извънредни ситуации? При природни катаклизми всичко това решава за живот и смърт. На тази тема посвещава своя публикация германското сп. “Шпигел”.

Световен анализ показва кои държави са особено застрашени, разкрива се и една жестока закономерност – при природни бедствия благоденствието на дадена държава е решаващият фактор за спасяването на максимален брой хора.

Организацията “Сружение за развитие помага – заедно за хора в беда” (с централа в германския град Аахен и редица представителства по света – б. р.) публикува световен доклад относно рискове. Обхванати са данни от 171 държави. При анализа учените са взели под внимание не само колко често според статистиката дадени държави са били поразени от природни катастрофи, а също и доколко те са подготвени за подобни катаклизми.

“Рисковете от кастрафи се отнасят предимно за островни държави и такива с ниски и средни доходи в Океания” (редица островни държави в Тихия океан – б. р.), Азия и Централна Америка, посочват в доклада учените.

Според тях решаващ е предимно факторът инфраструктура. Когато има достатъчно улици и летища, хората бързо могат да се озоват на сигурно място, а спасителните екипи да достигнат до кризисните райони. Също стабилна електроснабдителна мрежа, снабдяване с чиста питейна вода и достатъчно болници и лекари са от голямо значение за спасяването на човешки живот по време на природни бедствия.

Но дори и в богати държави като САЩ могат да се появат проблеми, както това се случи през 2012 г. при урагана «Сънди». Тогава електроснабдяването се срина, а спасителните екипи имаха трудности при придвижването до мястото на трагедията.

Според учените и необичайната суша това лято в Европа онагледява различията между отделните страни. Докато в Германия реколтата значително пострада, голямата катастрофа беше избегната, тъй като Европа има механизми за компенсации на загуби. В райони на суша, като в Африка, последиците биха били далеч по-трагични, посочват авторите на доклада.

Особено застрашени региони

Списъкът на най-застрашените региони оглавяват тихоокеанските островни държави Ванауту и Тонга. Това ще рече, че там съществува най-големият риск от смърт по време на природни бедствия. Регионът е особено застрашен от земетресения, цунами и бури. Също така често засегнати са и Филипините, където има заплаха от изригване на вулкани и свлачища. Като особено застрашени се смятат също Централна Америка, Западна и Централна Африка, както и Югоизточна Азия.

В световен мащаб Германия е на 155-о място от общо 171. Според индекса най-сигурен е Катар. Това може и да изненадва, но в сравнение с други страни пустинната държава значително по-рядко е била засегната от екстремни природни явления. Към регионите с най-малък риск от бедствия се числят също Малта и Саудитска Арабия.

България е на 134 място. Непосредствено преди нас като по-опасно място е Италия. Турция, Сърбия и Румъния са доста преди нас, което ги прави рискови. Нашият индекс за опасност от природни бедствия е 4,09 при 50,48 за Вануату.

Наскоро от доклад на ООН стана ясно, че броят на природните бедствия драстично се е увеличил. Между 1997 и 2017 г. в световен машаб са загинали 1,3 милиона души. 4,4 милиарда са получили наранявания или са загубили имуществото си.

Учените предупреждават, че вследствие затоплянето на климата положението може значително да се обостри. И според ООН увеличението броя на природните бедствия се дължи на промяната на климата. Учените изброяват наводнения, бури, жеги, суши и горски пожари.

Най-засегнати са децата

Анализът на учените в последния доклад сочи и положителни тенденции. В световен мащаб сега хората са значително по-подготвени при настъпването на природни бедствия в сравннеие с перода преди шест години. Въпреки това най-страдащи са децата. Според УНИЦЕФ почти всяко четвърто дете живее в регионите, които са най-засегнати от природни катаклизми. Само през миналата година над 68 милиона души са били принудени да напуснат родните си места, над половината от тях са били деца под 18 години.