Компромисите да си във властта отдавна убиха разбирането за достойнство. Агонията около оставката на вицепремиера Валери Симеонов превърна избора на негов заместник в потресаващо коронясване на посредствеността. Номинацията на Марияна Николова, която доскоро беше известна с това, че е началник на кабинета на Симеонов, а вече и „нова прелест в управлението“ (по думите на Рамадан Аталай от ДПС), показа не само кадровата криза в кабинета на ГЕРБ и ОП, но и начина, по който се предава и отдава властта в родната политика.

В отсъствието на премиера Бойко Борисов, бойкотирани от коалиционния партньор „Атака“ и всеобщ циничен политически тон, парламентът дебатира близо четири часа върху кандидатурата на Марияна Николова. Единствено вицепремиерът Красимир Каракачанов си 

нахлузи отново „синята каска“ 

и се превърна в защитник на управленската крепост. Той обърна внимание, че никой в парламентарните дебати не попита Николова какви ще бъдат приоритетите й на поста. Направи впечатление обаче друго – почти никой от депутатите не спомена името й от парламентарната трибуна, а дългогодишният народен представител на ДПС Хасан Адемов дори я нарече „Марияна Петкова“.

Смущаващото в случая е

че Николова няма просто да заеме някакъв висш административен пост в държавата или да изпълни мечтата на всеки втори българин да бъде министър. А ще бъде вицепремиер в коалиционно правителство от четири партии. Освен административните отговорности, които ще наследи от Симеонов, тя ще бъде първи заместник на премиера Бойко Борисов, едно от водещите лица на изпълнителната власт.

До момента Марияна Николова беше повече известна като дамата от една плажна снимка на Валери Симеонов. Тя няма нито една публична позиция по обществено значим въпрос или социален проблем.

Биографията й е като на герой на Нушич 

– чиновник от средния ешалон на администрацията – юрист по образование, с различни професионални специализации, естествено в чужбина. Тя е заемала ръководни длъжности в дирекции в Министерството на земеделието и храните, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, НЕК, „Топлофикация-София“.

Защо тогава беше номинирана от Валери Симеонов да наследи „квотата“ му в кабинета? Какви могат да бъдат мотивите в една лидерска партия като НФСБ воеводата да посочи свой заместник? Вероятно каквито бяха мотивите на Волен Сидеров да изгради „Атака“ около семейните отношения с Капка Георгиева и да направи доведения си син евродепутат. А после със същите мотиви да се ожени за своята депутатка Деница Гаджева. Вероятно около подобни мотиви се въртят и интимните и роднинските отношения в партията на Веселин Марешки. Това е един завършен роднинско-властови модел, който се мултиплицира на всички нива в държавата. От общината, през държавната админитрация, а вече и в кабинета.

Подготвеността на Марияна Николова за вицепремиерски пост пролича по време на първата й публична изява - изявление в кулоарите на парламента минути след като беше избрана на поста. Тя поиска "седмица-две толеранс", за да се ориентира в отговорностите, които ще има като вицепремиер. Е, добре, но ако работиш "началник на кабинета", не трябва ли да знаеш какво работи началникът ти? Обясни, че приоритет в работата й ще бъде програмата на кабинета - икономика, доходи, демографска политика. Спомена сама и децата, които по думите й са "нашето злато", но не пожела да отговори конкретно какво мисли за думите на предшественика й Симеонов за "уж болните деца". С други думи –

походът на „калинките“ във властта е в своя апогей

След като беше гласувана набързо номинацията на новия вицепремиер, възникват и други важни въпроси. Музата на Симеонов - Марияна Николова, има самочувствие да бъде вицепремиер. Имат ли обаче достойнство останалите членове на кабинета да седят на една маса с нея в Министерския съвет? Или всички са избирани по качествата на новата заместничка на премиера? И може би най-важното – харесва ли му всичко това на българския гражданин, или ще намери отново утеха в идващите коледни празници?