Ad Config - Website header

 

Article_top

Никога не съм имала съмнения за това къде ще продължа своето образование. Още от гимназията знам, че тук, в България, мога да намеря това, което търся. Мога да достигна целите си, както и да получа знанията, които да ме превърнат в специалист и добре образован човек. Завърших средното си образование неотдавна и... останах тук. Наскоро обаче една фейсбук група сполучливо ми припомни защо и как.

Участвах в дискусия, която бързо се превърна в спор на едностранно зададената тема: "Който остава в България, за да учи, няма да постигне нищо!"

Тоест успехът е навсякъде другаде, но не и тук?

Или успех има навсякъде?

От едната страна стоя аз – тепърва започнала образованието си тук, с амбицията да променя света – неизменната наивна част от всеки подрастващ – и по-реалистичната цел – да подредя първо собствената си стая.  От другата – тепърва заминали връстници, които наистина искат да просперират и да се развиват. И си мисля – възможно или нереално би било това тук? И защо всички се редят на опашка да си тръгнат, само и само за да учат ,,навън’’?

Сигурно защото решението ми да остана вкъщи бе категорично, знам, че България е стойностен избор. Не знам какво крие чужбина, нито какво предлага. Чувам, че образованието там е по-добро, че системата им превъзхожда нашата, че там се сдобиваш с реално необходимите знания. Но знам, че откакто започнах висшето си образование тук, не съм била разочарована от избора си. Истината е, че причините да остана в България са повече, отколкото си мислех. А спорът, разбира се, не приключи с консенсус. Нито една от двете страни не успя да наложи идеята си до такава степен, че тя да бъде приета за общовалидна. Затова ще превключа директно към терзанията, които дискусията ни успя да провокира в мен.

„Всичко зависи от теб“ – неописуемо тривиална фраза, но и единственото сигурно твърдение щом става въпрос за личностно развитие. Факт е, че структурата на образователната система във всяка една държава е различна, особено що се отнася до България. Факт е, също така, че всички познаваме поне един „талант“, който може да сглоби „Лего“ по-лесно, отколкото две изречения в смислов синтез, но разполага с две висши.

Първият етап на осъзнаване, че ,,всичко зависи от мен’’ сякаш идва в ранното начало на първи курс, когато разбираме, че системата ни дава свобода. Тази свобода дава пълната възможност за отсъствие от лекции по ,,уважителни причини’’ или просто почивка вкъщи. Но включва в себе си и идеята за изграждане на индивидуалност, за търсене на житейския път. Дава шанс за откриване на това, което искаме да правим и постигането му по свой собствен начин. А най-важното – самостоятелност. Точно така, никой не застава зад теб, потупвайки те по рамото с милите думи: „Моля те, свърши си задачите и после излез с приятели“, точно както би трябвало да спре да се случва след завършването на пети клас.  И тук идва есенцията на идеята за житейския път - всичко зависи от теб.

Където и да си поставен географски, единствено личната мотивация и желание за знание могат да те избутат до крайната дестинация на пътуването. Заедно със студентската си книжка получаваш универсален билет – ти избираш дали да го ползваш за „Пилето, което казва „Ку“ или концерт „10 години Планета Пайнер“. Отново – всичко зависи от теб!

След осъзнаването, че всичко зависи само от мен, дойде и моментът на НЕусещане на необходимостта да замина в чужбина. Като започнем от непознатата обстановка и стигнем чак до нестабилния студентски живот там. Изборът би трябвало да предоставя нови възможности, но в някои случаи поставя само граници. Финансите. Чужбина гълта много от тях. В един момент идеята за бягство и откриване на нови хоризонти свършва при сблъсъка с бариерата, в този случай – финансовата. Таксите в Европа определено не са по джоба на един средностатистически българин, разбира се с някои изключения.  Та в един момент, в силния си стремеж да избягаме, стигаме и до студентските заеми. Никак не ми се нрави обаче животът ми да започва с кредити, да съм обвързана с тях и да трябва да влача това тежко бреме до изплащането му. България, от своя страна, предлага значително по-ниски такси за доста добри университети. Така разходи като покупката на самолетни билети, реденето на опашки на Терминал 2, както и ежемесечните вноски за наето жилище в чужбина просто се изпаряват. И в крайна сметка се оказва, че под носа си имаме достъпна образователна система. Ако пък и тук са необходими заеми, то стойността им ще е значително по-малка, а дългът към банката – не толкова сериозен.

Образованието тук наистина си струва. Често виждам десетки примери за хора, образовани в България и пожънали успехи в цял свят – от спортисти от световен ранг до математици, изчисляващи сложни алгоритми на банкови софтуери. Тези, които са пожелали да останат тук, сега са тези, които са удовлетворени от възможностите пред тях. Израстване и развиване.

Докато обмислях реалните причини, поради които искам да остана в България, детайлно разнищих един друг въпрос. Защо ми трябва Октоберфест, когато си имам Капана фест? Защо ми е Vinterjazz fest, когато лятото имам страхотния A to jazZ? Двупосочният билет за няколко дена е винаги възможност. Отворените европейски граници и единният Европейски съюз позволяват бързия отскок до някоя друга държава и посещаването на интересни фестивали. Не само културата, но и бързия интернет в България е нещо, с което трудно бихме се разделили. Особено като студенти.

Спорът всъщност се оказа ползотворен. Даде отговори на въпроси, които си задавам често. Изборът ми да остана в България се оказа напълно разумен. Да положа основите на образованието си у дома за мен е правилното решение. Страната ни има какво да предложи, както и какво да развие. А програми като ,,Еразъм+’’ или магистратура в чужбина са варианти, от които всеки един студент може да се възползва и да се докосне до образование, непознато за нашата система. Всички горепосочени причини успешно ми доказват, че да останеш в България си заслужава.

#БългарияЕСуперЯка и само в нас е вината, ако не виждаме какво ни предлага.

---

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z"

 

Никога не съм имала съмнения за това къде ще продължа своето образование. Още от гимназията знам, че тук, в България, мога да намеря това, което търся. Мога да достигна целите си, както и да получа знанията, които да ме превърнат в специалист и добре образован човек. Завърших средното си образование неотдавна и... останах тук. Наскоро обаче една фейсбук група сполучливо ми припомни защо и как.

Участвах в дискусия, която бързо се превърна в спор на едностранно зададената тема: "Който остава в България, за да учи, няма да постигне нищо!"

Тоест успехът е навсякъде другаде, но не и тук?

Или успех има навсякъде?

От едната страна стоя аз – тепърва започнала образованието си тук, с амбицията да променя света – неизменната наивна част от всеки подрастващ – и по-реалистичната цел – да подредя първо собствената си стая.  От другата – тепърва заминали връстници, които наистина искат да просперират и да се развиват. И си мисля – възможно или нереално би било това тук? И защо всички се редят на опашка да си тръгнат, само и само за да учат ,,навън’’?

Сигурно защото решението ми да остана вкъщи бе категорично, знам, че България е стойностен избор. Не знам какво крие чужбина, нито какво предлага. Чувам, че образованието там е по-добро, че системата им превъзхожда нашата, че там се сдобиваш с реално необходимите знания. Но знам, че откакто започнах висшето си образование тук, не съм била разочарована от избора си. Истината е, че причините да остана в България са повече, отколкото си мислех. А спорът, разбира се, не приключи с консенсус. Нито една от двете страни не успя да наложи идеята си до такава степен, че тя да бъде приета за общовалидна. Затова ще превключа директно към терзанията, които дискусията ни успя да провокира в мен.

„Всичко зависи от теб“ – неописуемо тривиална фраза, но и единственото сигурно твърдение щом става въпрос за личностно развитие. Факт е, че структурата на образователната система във всяка една държава е различна, особено що се отнася до България. Факт е, също така, че всички познаваме поне един „талант“, който може да сглоби „Лего“ по-лесно, отколкото две изречения в смислов синтез, но разполага с две висши.

Първият етап на осъзнаване, че ,,всичко зависи от мен’’ сякаш идва в ранното начало на първи курс, когато разбираме, че системата ни дава свобода. Тази свобода дава пълната възможност за отсъствие от лекции по ,,уважителни причини’’ или просто почивка вкъщи. Но включва в себе си и идеята за изграждане на индивидуалност, за търсене на житейския път. Дава шанс за откриване на това, което искаме да правим и постигането му по свой собствен начин. А най-важното – самостоятелност. Точно така, никой не застава зад теб, потупвайки те по рамото с милите думи: „Моля те, свърши си задачите и после излез с приятели“, точно както би трябвало да спре да се случва след завършването на пети клас.  И тук идва есенцията на идеята за житейския път - всичко зависи от теб.

Където и да си поставен географски, единствено личната мотивация и желание за знание могат да те избутат до крайната дестинация на пътуването. Заедно със студентската си книжка получаваш универсален билет – ти избираш дали да го ползваш за „Пилето, което казва „Ку“ или концерт „10 години Планета Пайнер“. Отново – всичко зависи от теб!

След осъзнаването, че всичко зависи само от мен, дойде и моментът на НЕусещане на необходимостта да замина в чужбина. Като започнем от непознатата обстановка и стигнем чак до нестабилния студентски живот там. Изборът би трябвало да предоставя нови възможности, но в някои случаи поставя само граници. Финансите. Чужбина гълта много от тях. В един момент идеята за бягство и откриване на нови хоризонти свършва при сблъсъка с бариерата, в този случай – финансовата. Таксите в Европа определено не са по джоба на един средностатистически българин, разбира се с някои изключения.  Та в един момент, в силния си стремеж да избягаме, стигаме и до студентските заеми. Никак не ми се нрави обаче животът ми да започва с кредити, да съм обвързана с тях и да трябва да влача това тежко бреме до изплащането му. България, от своя страна, предлага значително по-ниски такси за доста добри университети. Така разходи като покупката на самолетни билети, реденето на опашки на Терминал 2, както и ежемесечните вноски за наето жилище в чужбина просто се изпаряват. И в крайна сметка се оказва, че под носа си имаме достъпна образователна система. Ако пък и тук са необходими заеми, то стойността им ще е значително по-малка, а дългът към банката – не толкова сериозен.

Образованието тук наистина си струва. Често виждам десетки примери за хора, образовани в България и пожънали успехи в цял свят – от спортисти от световен ранг до математици, изчисляващи сложни алгоритми на банкови софтуери. Тези, които са пожелали да останат тук, сега са тези, които са удовлетворени от възможностите пред тях. Израстване и развиване.

Докато обмислях реалните причини, поради които искам да остана в България, детайлно разнищих един друг въпрос. Защо ми трябва Октоберфест, когато си имам Капана фест? Защо ми е Vinterjazz fest, когато лятото имам страхотния A to jazZ? Двупосочният билет за няколко дена е винаги възможност. Отворените европейски граници и единният Европейски съюз позволяват бързия отскок до някоя друга държава и посещаването на интересни фестивали. Не само културата, но и бързия интернет в България е нещо, с което трудно бихме се разделили. Особено като студенти.

Спорът всъщност се оказа ползотворен. Даде отговори на въпроси, които си задавам често. Изборът ми да остана в България се оказа напълно разумен. Да положа основите на образованието си у дома за мен е правилното решение. Страната ни има какво да предложи, както и какво да развие. А програми като ,,Еразъм+’’ или магистратура в чужбина са варианти, от които всеки един студент може да се възползва и да се докосне до образование, непознато за нашата система. Всички горепосочени причини успешно ми доказват, че да останеш в България си заслужава.

#БългарияЕСуперЯка и само в нас е вината, ако не виждаме какво ни предлага.

---

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z"

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Прилича малко на "чувам и

Прилича малко на "чувам и виждам само това което искам да чуя и видя".

... (цитат от текста) "Не знам какво крие чужбина, нито какво предлага."

...

Така е. И аз съм на същото мнение като авторката. Аз също завърших висшето си образование в България, по-конкретно в УНСС (имах възможност да избера и от още два престижни родни ВУЗ-а) и за момент не съм съжалил за избора си.

Колкото до реализацията след това - тя зависи от развитието на икономиката и от съответното предлагане на качествени работни места. Нищо повече. Човек може да си живее нормално у нас, стига да изкарва достатъчно добри доходи за това. И това ще става все по-лесно постижимо, предвид демографската, а оттам и кадрова катастрофа, когато всеки кадър е ценен и се пази с цената на по-високи заплати. Решението е в българския бизнес и в чуждите предприемачи у нас.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Като чета

бръщолевенията ти за директна демокрация и за безусловен базов доход, стигам до извода, че нивото на висшето образование в България е паднало драстично. Раздават дипломи на всякакви.
Red Woman's picture
Red Woman
redwoman

Всичко друго, но не и България

Изключителен правопис, правоговор, пунктоация, словоред, НО:
- "Изборът ми да остана в България се оказа напълно разумен." - подобно изказване подобава на възрастова група 30+
- България никак не е яка. защото още не си се сблъскала с нито една система тук, когато наистина няма мам и тате, които да решават и поемат отговорностите. Нямаш деца (все - още) за които да си отговорна и тогава да видиш колко яко те **** от всички посоки. Парите не са решение тук за да се изолираш от липсата на грижа за поданиците.
СЛЯПА ЛИ СИ?! Защо ли образовани хора, хора с пари, хора без пари отиват в странство за да работят за същия стандарт, но в културна среда?!
Ъгълчето на удобство - тук си щерката на Кьосовски, мама е преподавател във ВУЗ, гаджето, домът. Тук си си мислиш, че си някой? - На никой не му пука за теб (образно казано - за който и да е) Пораснала си? - Ще те уредим със заем, с ниски осигуровки, с липсваща здравна система, с чалга - конкуренция, с батки, които ще ти счупят носа, ако ги изпревариш. Тук ще остарееш с БГ пенсия, която няма да ти стига за лекарства, камо ли за сметки, храна или всички безсмислени фунове, които си изредила (много плоско между другото, че това те задържа). Материалът е въздух под налягане от новоизлюпено хайлайф момиченце, което още не знае цената на левчето, а седнало да ми разправя колко яко ни Е*** всички тук.

П.С. - с две висши образования съм, семейство, наем, кредит, 3 езика и 3 работни места.
"Пораснаше пилше, поебаше квачку"
Red Woman's picture
Red Woman
redwoman

нямам обяснение как фестовете ми станаха фунтове :D

..."безсмислени фестове"...
10 стинки's picture
10 стинки
10 стинки

Яко е тука,

Ако навреме ти дойде акъла да зарежеш зомбясалата българска система на за виШо и започнеш да се учиш на предприемачество. Иначе се зомбясваш и си свикваш със супер яката кочина без изход.
10 стинки's picture
10 стинки
10 стинки

Съкращение

Главните букви от заглавието изписват
БЕСЯ

Съсипаха я тая държава!

Възрастова група 30+ се квалифицира с висшите си като седмокласник с резултата от матурата, неуспелите изливат комплекси върху тепърва опипващите почвата. Чил, уважаеми възрастни дами и господа, вие сте част от проблема, ние само сърбаме попарата, пък и дървото не пада по-далеч от крушата... или пък беше обратното? Кучетата лаят, хората се карат, а кончето Вихър си върви!
Давай, Вихъре!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията