Никога не съм имала съмнения за това къде ще продължа своето образование. Още от гимназията знам, че тук, в България, мога да намеря това, което търся. Мога да достигна целите си, както и да получа знанията, които да ме превърнат в специалист и добре образован човек. Завърших средното си образование неотдавна и... останах тук. Наскоро обаче една фейсбук група сполучливо ми припомни защо и как.

Участвах в дискусия, която бързо се превърна в спор на едностранно зададената тема: "Който остава в България, за да учи, няма да постигне нищо!"

Тоест успехът е навсякъде другаде, но не и тук?

Или успех има навсякъде?

От едната страна стоя аз – тепърва започнала образованието си тук, с амбицията да променя света – неизменната наивна част от всеки подрастващ – и по-реалистичната цел – да подредя първо собствената си стая.  От другата – тепърва заминали връстници, които наистина искат да просперират и да се развиват. И си мисля – възможно или нереално би било това тук? И защо всички се редят на опашка да си тръгнат, само и само за да учат ,,навън’’?

Сигурно защото решението ми да остана вкъщи бе категорично, знам, че България е стойностен избор. Не знам какво крие чужбина, нито какво предлага. Чувам, че образованието там е по-добро, че системата им превъзхожда нашата, че там се сдобиваш с реално необходимите знания. Но знам, че откакто започнах висшето си образование тук, не съм била разочарована от избора си. Истината е, че причините да остана в България са повече, отколкото си мислех. А спорът, разбира се, не приключи с консенсус. Нито една от двете страни не успя да наложи идеята си до такава степен, че тя да бъде приета за общовалидна. Затова ще превключа директно към терзанията, които дискусията ни успя да провокира в мен.

„Всичко зависи от теб“ – неописуемо тривиална фраза, но и единственото сигурно твърдение щом става въпрос за личностно развитие. Факт е, че структурата на образователната система във всяка една държава е различна, особено що се отнася до България. Факт е, също така, че всички познаваме поне един „талант“, който може да сглоби „Лего“ по-лесно, отколкото две изречения в смислов синтез, но разполага с две висши.

Първият етап на осъзнаване, че ,,всичко зависи от мен’’ сякаш идва в ранното начало на първи курс, когато разбираме, че системата ни дава свобода. Тази свобода дава пълната възможност за отсъствие от лекции по ,,уважителни причини’’ или просто почивка вкъщи. Но включва в себе си и идеята за изграждане на индивидуалност, за търсене на житейския път. Дава шанс за откриване на това, което искаме да правим и постигането му по свой собствен начин. А най-важното – самостоятелност. Точно така, никой не застава зад теб, потупвайки те по рамото с милите думи: „Моля те, свърши си задачите и после излез с приятели“, точно както би трябвало да спре да се случва след завършването на пети клас.  И тук идва есенцията на идеята за житейския път - всичко зависи от теб.

Където и да си поставен географски, единствено личната мотивация и желание за знание могат да те избутат до крайната дестинация на пътуването. Заедно със студентската си книжка получаваш универсален билет – ти избираш дали да го ползваш за „Пилето, което казва „Ку“ или концерт „10 години Планета Пайнер“. Отново – всичко зависи от теб!

След осъзнаването, че всичко зависи само от мен, дойде и моментът на НЕусещане на необходимостта да замина в чужбина. Като започнем от непознатата обстановка и стигнем чак до нестабилния студентски живот там. Изборът би трябвало да предоставя нови възможности, но в някои случаи поставя само граници. Финансите. Чужбина гълта много от тях. В един момент идеята за бягство и откриване на нови хоризонти свършва при сблъсъка с бариерата, в този случай – финансовата. Таксите в Европа определено не са по джоба на един средностатистически българин, разбира се с някои изключения.  Та в един момент, в силния си стремеж да избягаме, стигаме и до студентските заеми. Никак не ми се нрави обаче животът ми да започва с кредити, да съм обвързана с тях и да трябва да влача това тежко бреме до изплащането му. България, от своя страна, предлага значително по-ниски такси за доста добри университети. Така разходи като покупката на самолетни билети, реденето на опашки на Терминал 2, както и ежемесечните вноски за наето жилище в чужбина просто се изпаряват. И в крайна сметка се оказва, че под носа си имаме достъпна образователна система. Ако пък и тук са необходими заеми, то стойността им ще е значително по-малка, а дългът към банката – не толкова сериозен.

Образованието тук наистина си струва. Често виждам десетки примери за хора, образовани в България и пожънали успехи в цял свят – от спортисти от световен ранг до математици, изчисляващи сложни алгоритми на банкови софтуери. Тези, които са пожелали да останат тук, сега са тези, които са удовлетворени от възможностите пред тях. Израстване и развиване.

Докато обмислях реалните причини, поради които искам да остана в България, детайлно разнищих един друг въпрос. Защо ми трябва Октоберфест, когато си имам Капана фест? Защо ми е Vinterjazz fest, когато лятото имам страхотния A to jazZ? Двупосочният билет за няколко дена е винаги възможност. Отворените европейски граници и единният Европейски съюз позволяват бързия отскок до някоя друга държава и посещаването на интересни фестивали. Не само културата, но и бързия интернет в България е нещо, с което трудно бихме се разделили. Особено като студенти.

Спорът всъщност се оказа ползотворен. Даде отговори на въпроси, които си задавам често. Изборът ми да остана в България се оказа напълно разумен. Да положа основите на образованието си у дома за мен е правилното решение. Страната ни има какво да предложи, както и какво да развие. А програми като ,,Еразъм+’’ или магистратура в чужбина са варианти, от които всеки един студент може да се възползва и да се докосне до образование, непознато за нашата система. Всички горепосочени причини успешно ми доказват, че да останеш в България си заслужава.

#БългарияЕСуперЯка и само в нас е вината, ако не виждаме какво ни предлага.

---

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z"