Планът за инвестиции за Европа, известен още като Планът „Юнкер“, е докарал до този момент вложения от 360 милиарда евро.

Това сочат данни, огласени днес от Еврокомисията. От тях става ясно как планът е помогнал за възстановяването на устойчивото равнище на инвестициите в Европа четири години след началото на неговото изпълнение.

Надхвърлени са неговите първоначална цел и свързаните с него очаквания. Две трети от мобилизираните до този момент 360 милиарда евро са от частни източници.

Благодарение на подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) 850 000 малки и средни предприятия ще могат да се възползват от подобрен достъп до финансиране. Според оценки със средства от ЕФСИ вече е подкрепено създаването на над 750 000 работни места, като се очаква техният брой да достигне 1,4 милиона до 2020 г.

Заради Плана „Юнкер“ БВП на ЕС вече е нараснал с 0,6 на сто, като се очаква този процент да достигне 1,3 до 2020 г. Планът е от полза за всички държави от ЕС, особено за най-силно засегнатите от кризата.

Успехът на Плана „Юнкер“ се дължи и на две други негови измерения:

• Съобразената с нуждите подкрепа на стотици организатори на проекти в рамките на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, който вече е разгледал 860 молби;

• Европейския портал за инвестиционни проекти, който предоставя на инвеститорите лесен достъп до готови за изпълнение проекти, са две важни иновации в този контекст.

Същевременно се полагат усилия на национално и европейско равнище за премахване на пречките пред инвестициите и превръщането на Европа в още по-привлекателно място за установяване и развитие на предприятия. За целта са необходими следните постоянни и координирани усилия:

• Премахване на регулаторните пречки. Комисията се стреми да улесни трансграничния обмен и да създаде безпрецедентни възможности за инвестиции по линия на стратегията за единния пазар, цифровия единен пазар, съюза на капиталовите пазари и енергийния съюз.

• Провеждане на благоприятстващи бизнеса структурни реформи. Еврокомисията въведе нов подход, основан на т.нар. „образцов триъгълник“, включващ структурни реформи, инвестиции и фискална отговорност.