Ad Config - Website header

 

Article_top

Заканата на главния прокурор Сотир Цацаров, че ще търси отговорност от Министерския съвет за това, че протака с разрешаването на казуса с концесията на ски зоната в Банско, за която има установени нарушения, повлече крак.

Днес в обяснителен режим влезе ресорният министър – този на околната среда и водите – Нено Димов. Като от обясненията му стана ясно, че ведомството не знае изобщо как да разглежда концесията на „Юлен“ АД. Загубило се е в… координатните точки, определящи площта й. Едно обаче стана категорично ясно – че държавата не смята да стартира нова процедура по търсене на концесионер и настоява да запази сегашния. Както и че вината по случая трябва да се търси в... разбира се - предходните правителства.

Близо 20 години по-късно...

Както е известно, договорът с „Юлен“, мажоритарният дял от която доскоро държеше кипърската офшорка Маренго Трейдинг, а сега офшорката ТАК Сървисиз, е подписан в далечната 2001 година, като не е актуализиран и е по условията на тогавашния закон за подземните богатства.

От години природозащитниците алармират, че концесионерът, зад когото се смята че стои собственикът на ПИБ и председател на федерацията по ски Цеко Минев, се разпростира на площ от 165 ха при определени му по договор 95,5 ха. Срещу това плаща концесионна такса от средно 270 000 лева на година (тя се определя на база приходи, а не на база площ, б.р.).

Проверка на прокуратурата по сигнал на „Зелените“ потвърди тези заключения и поиска от кабинета да ревизира договора с „Юлен“, което и досега не се е случило.

Подарък за Коледа

През 2017 година, предколедно, Нено Димов и бившият вече вицепремиер, сега депутат – Валери Симеонов, се опитаха да прокарат на тъмно, без предварително обществено обсъждане, изменение в договора за концесията на ски зоната. Внесоха анекс, който Министерският съвет трябваше да одобри. Това се случва малко преди парламентът да гласува новият закон за концесиите, за който тогава се гарантираше, че ще привнесе повече прозрачност при раздаването на държавните земи за стопанисване. Законът вече е в сила.

Вечерта преди разглеждането на тази точка обаче проектоанексът изтече в медийното пространство, като с него на „Юлен“ се даваха повече земи срещу 30% скок на таксата. И екозащитниците веднага реагираха: „увеличават площта, в която може да се сече и застроява Национален парк „Пирин“ десетократно – от 99,5 ха на близо 1000 ха“.

На следващия ден, раздразнен от медийните публикации, премиерът Бойко Борисов нареди точката да бъде отложена. И такава си е до днес.

Междувременно

Междувременно се случиха две други неща, които спомогнаха за протакането. Едното е, че в началото на 2018 година прокуратурата започна проверката си за ски зоната, а другото е, че паралелно с проекта за анекс, Димов и Симеонов бяха предложили и частично изменение в Плана за управление на парк „Пирин“, с което се дава възможност за строителство и за извършване на водохващания на 48% от територията на целия парк. Това се случи в последния работен ден на правителството преди Нова година и доведе до вълна от протести. Решението бе мотивирано със строителството на т.нар. втора кабинка. Проект за таква все още не е видял бял свят.

Според решението на МС 48на сто от територията на парк "Пирин" се отварят за застрояване, тъй като такива дейности се разрешават в Зоната за сгради и съоръжения (0,6% от парка), Зоната за туризъм (2,2% от парка) и в Зоната за опазване на горските екосистеми и отдих (45,2% от парка).

За това изменение от екоминистерството твърдят, че няма нужда от извършване на екологични оценки. Така казусът бе отнесен от екозащитниците в съда. Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отсъди, че министерството трябва да назначи екооценки и също като еколозите изрази „съмнение“, че ако в парка се правят водохващания, то ще е за целите на питейните нужди, а не за захранването на ски пистите с изкуствен сняг. Законът разрешава водохващания да се правят само за питейни нужди, но е факт, че за сегашните писти има изградени съоръжения за сняг. ВАС попита също така какво налага да се прави частично изменение в плана за управление на парка, след като в момента се разработва нов план.

МОСВ обаче обжалва това решение като към момента се чака произнасянето на петчленния състав на съда. Преди седмица бе заседанието по делото.

Препоръки

Въпросът с плана и този с концесията са свързани, защото правителството реши докато ВАС не се произнесе окончателно за плана за управление, да не се изменя и договорът за концесия с „Юлен“.

Докато текат делата прокуратурата излезе с резултат по собствената си проверка. И с две препоръки към правителството:

а) да предприеме незабавни действия за изменение и допълнение на концесионния договор от 21.12.2001 г. с „Юлен“ АД присъобразяване с разпоредбите на действащото законодателство (включително и в частта относно определянето на концесионното възнаграждение);

б) да предприеме незабавни действия за осигуряване на пълно съответствие на ползваната от концесионера площ с тази по концесионния договор (99,55 ха, съгласно Териториално устройствен план (ТУП)на извънселищна територия „Ски зона с център гр. Банско“, индивидуализирана с координатите на точки от № 1 до № 252 в координатната система „1970 г.“ по чупките на външната граница на ски зоната).

Стараем се

Така стигаме до днешния ден, когато от прокуратурата, във връзка с участието на Цацаров в шоуто на Слави Трифонов, излязоха със съобщение, че и този ноември са направили запитване до МС докъде са стигнали с процедурата по изменението на договора, а Нено Димов реши да свика спешна пресконференция. За да обяви, че министерството не може да се справи с координатите, заложени в договора като площ за стопанисване.

„Много коректно главният прокурор  казва, че трябва да се приведе площта на концесията в съответствие с договора. Какво казва договорът: на концесионерът с се предоставя право на ползване на 99,5 ха“, започна Димов.

И последваха „но“-тата. Според цитираните координатни точки от 1 до 252, площта за ползване била 818 ха, а според Териториалния устройствен план (ТУП) – 1075 ха. А "Юлен" ползва 165 ха.

„Трудно е да се определи коя е тази зона. Имаме три площи и трите са валидни. Не е ясно коя от площите всъщност е дадена на концесия“, констатира министърът на екологията. – „Още през 2001 година е направена дълбока грешка и трябва да се търси как е допусната – на практика тук не е определена никаква територия.“

Или както преди време Димов и Симеонов констатираха - площта на концесията била "ориентировъчна". Констатираха още: че в стария закон понятията "концесионна площ" и "концесионна територия", не съществуват, което води до проблеми при установяването на обекта на концесията. Отделно към момента на сключването на договора с "Юлен" не е имало легална дефиниция и за "ски писта". Следователно още изначално на държавата не й е било ясно какво влиза в този договор - от площта през пистите и съпътстващите ги съоръжения.

„МС днес е изправен пред невъзможност, трябва да сведем тези три територии до това, което е имал предвид концедентът през 2001 година. Ще се търси решение, което не изглежда никак лесно. От една страна не можем да дадем толкова голяма площ и би означавало нова концесия. От друга страна не искаме да закриваме курорта Банско и не искаме да сменяме концесионера“, посочи още Димов.

И прехвърли отговорността към предшественика си, подписал договора през 2001 година - Долорес Арсенова.

Иначе за пореден път Димов заяви, че не знаел кой стои зад „Юлен“. Общувал си само с представители на фирмата.

Такса

Министърът наблегна на това, че държавата смята да измени договора така, че да се увеличи концесионното плащане. Според първоначалния вариант, онзи предложен на тъмно, прогнозната концесионна такса за следващите три години трябваше да е 350 000 лева. За сравнение, при сегашните условия "Юлен" е плащала малко над 274 000 лв. през 2014 г., 261 000 през 2015 г., а за 2016 година - 270 000 лв. Или държавата ще получава около средно 80 000 лева повече на година от стопанисването на най-големия ни ски курорт.

В новото споразумение бяха предвидени и глоби за концесионера при неизпълнение и на други клаузи, извън плащането на таксата, каквито досега нямаше.

 

Заканата на главния прокурор Сотир Цацаров, че ще търси отговорност от Министерския съвет за това, че протака с разрешаването на казуса с концесията на ски зоната в Банско, за която има установени нарушения, повлече крак.

Днес в обяснителен режим влезе ресорният министър – този на околната среда и водите – Нено Димов. Като от обясненията му стана ясно, че ведомството не знае изобщо как да разглежда концесията на „Юлен“ АД. Загубило се е в… координатните точки, определящи площта й. Едно обаче стана категорично ясно – че държавата не смята да стартира нова процедура по търсене на концесионер и настоява да запази сегашния. Както и че вината по случая трябва да се търси в... разбира се - предходните правителства.

Близо 20 години по-късно...

Както е известно, договорът с „Юлен“, мажоритарният дял от която доскоро държеше кипърската офшорка Маренго Трейдинг, а сега офшорката ТАК Сървисиз, е подписан в далечната 2001 година, като не е актуализиран и е по условията на тогавашния закон за подземните богатства.

От години природозащитниците алармират, че концесионерът, зад когото се смята че стои собственикът на ПИБ и председател на федерацията по ски Цеко Минев, се разпростира на площ от 165 ха при определени му по договор 95,5 ха. Срещу това плаща концесионна такса от средно 270 000 лева на година (тя се определя на база приходи, а не на база площ, б.р.).

Проверка на прокуратурата по сигнал на „Зелените“ потвърди тези заключения и поиска от кабинета да ревизира договора с „Юлен“, което и досега не се е случило.

Подарък за Коледа

През 2017 година, предколедно, Нено Димов и бившият вече вицепремиер, сега депутат – Валери Симеонов, се опитаха да прокарат на тъмно, без предварително обществено обсъждане, изменение в договора за концесията на ски зоната. Внесоха анекс, който Министерският съвет трябваше да одобри. Това се случва малко преди парламентът да гласува новият закон за концесиите, за който тогава се гарантираше, че ще привнесе повече прозрачност при раздаването на държавните земи за стопанисване. Законът вече е в сила.

Вечерта преди разглеждането на тази точка обаче проектоанексът изтече в медийното пространство, като с него на „Юлен“ се даваха повече земи срещу 30% скок на таксата. И екозащитниците веднага реагираха: „увеличават площта, в която може да се сече и застроява Национален парк „Пирин“ десетократно – от 99,5 ха на близо 1000 ха“.

На следващия ден, раздразнен от медийните публикации, премиерът Бойко Борисов нареди точката да бъде отложена. И такава си е до днес.

Междувременно

Междувременно се случиха две други неща, които спомогнаха за протакането. Едното е, че в началото на 2018 година прокуратурата започна проверката си за ски зоната, а другото е, че паралелно с проекта за анекс, Димов и Симеонов бяха предложили и частично изменение в Плана за управление на парк „Пирин“, с което се дава възможност за строителство и за извършване на водохващания на 48% от територията на целия парк. Това се случи в последния работен ден на правителството преди Нова година и доведе до вълна от протести. Решението бе мотивирано със строителството на т.нар. втора кабинка. Проект за таква все още не е видял бял свят.

Според решението на МС 48на сто от територията на парк "Пирин" се отварят за застрояване, тъй като такива дейности се разрешават в Зоната за сгради и съоръжения (0,6% от парка), Зоната за туризъм (2,2% от парка) и в Зоната за опазване на горските екосистеми и отдих (45,2% от парка).

За това изменение от екоминистерството твърдят, че няма нужда от извършване на екологични оценки. Така казусът бе отнесен от екозащитниците в съда. Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отсъди, че министерството трябва да назначи екооценки и също като еколозите изрази „съмнение“, че ако в парка се правят водохващания, то ще е за целите на питейните нужди, а не за захранването на ски пистите с изкуствен сняг. Законът разрешава водохващания да се правят само за питейни нужди, но е факт, че за сегашните писти има изградени съоръжения за сняг. ВАС попита също така какво налага да се прави частично изменение в плана за управление на парка, след като в момента се разработва нов план.

МОСВ обаче обжалва това решение като към момента се чака произнасянето на петчленния състав на съда. Преди седмица бе заседанието по делото.

Препоръки

Въпросът с плана и този с концесията са свързани, защото правителството реши докато ВАС не се произнесе окончателно за плана за управление, да не се изменя и договорът за концесия с „Юлен“.

Докато текат делата прокуратурата излезе с резултат по собствената си проверка. И с две препоръки към правителството:

а) да предприеме незабавни действия за изменение и допълнение на концесионния договор от 21.12.2001 г. с „Юлен“ АД присъобразяване с разпоредбите на действащото законодателство (включително и в частта относно определянето на концесионното възнаграждение);

б) да предприеме незабавни действия за осигуряване на пълно съответствие на ползваната от концесионера площ с тази по концесионния договор (99,55 ха, съгласно Териториално устройствен план (ТУП)на извънселищна територия „Ски зона с център гр. Банско“, индивидуализирана с координатите на точки от № 1 до № 252 в координатната система „1970 г.“ по чупките на външната граница на ски зоната).

Стараем се

Така стигаме до днешния ден, когато от прокуратурата, във връзка с участието на Цацаров в шоуто на Слави Трифонов, излязоха със съобщение, че и този ноември са направили запитване до МС докъде са стигнали с процедурата по изменението на договора, а Нено Димов реши да свика спешна пресконференция. За да обяви, че министерството не може да се справи с координатите, заложени в договора като площ за стопанисване.

„Много коректно главният прокурор  казва, че трябва да се приведе площта на концесията в съответствие с договора. Какво казва договорът: на концесионерът с се предоставя право на ползване на 99,5 ха“, започна Димов.

И последваха „но“-тата. Според цитираните координатни точки от 1 до 252, площта за ползване била 818 ха, а според Териториалния устройствен план (ТУП) – 1075 ха. А "Юлен" ползва 165 ха.

„Трудно е да се определи коя е тази зона. Имаме три площи и трите са валидни. Не е ясно коя от площите всъщност е дадена на концесия“, констатира министърът на екологията. – „Още през 2001 година е направена дълбока грешка и трябва да се търси как е допусната – на практика тук не е определена никаква територия.“

Или както преди време Димов и Симеонов констатираха - площта на концесията била "ориентировъчна". Констатираха още: че в стария закон понятията "концесионна площ" и "концесионна територия", не съществуват, което води до проблеми при установяването на обекта на концесията. Отделно към момента на сключването на договора с "Юлен" не е имало легална дефиниция и за "ски писта". Следователно още изначално на държавата не й е било ясно какво влиза в този договор - от площта през пистите и съпътстващите ги съоръжения.

„МС днес е изправен пред невъзможност, трябва да сведем тези три територии до това, което е имал предвид концедентът през 2001 година. Ще се търси решение, което не изглежда никак лесно. От една страна не можем да дадем толкова голяма площ и би означавало нова концесия. От друга страна не искаме да закриваме курорта Банско и не искаме да сменяме концесионера“, посочи още Димов.

И прехвърли отговорността към предшественика си, подписал договора през 2001 година - Долорес Арсенова.

Иначе за пореден път Димов заяви, че не знаел кой стои зад „Юлен“. Общувал си само с представители на фирмата.

Такса

Министърът наблегна на това, че държавата смята да измени договора така, че да се увеличи концесионното плащане. Според първоначалния вариант, онзи предложен на тъмно, прогнозната концесионна такса за следващите три години трябваше да е 350 000 лева. За сравнение, при сегашните условия "Юлен" е плащала малко над 274 000 лв. през 2014 г., 261 000 през 2015 г., а за 2016 година - 270 000 лв. Или държавата ще получава около средно 80 000 лева повече на година от стопанисването на най-големия ни ски курорт.

В новото споразумение бяха предвидени и глоби за концесионера при неизпълнение и на други клаузи, извън плащането на таксата, каквито досега нямаше.

Коментари

Stoqn Petrov's picture
Stoqn Petrov
chrome

Прав ми се струва Димов. Юлен

Прав ми се струва Димов. Юлен също са искали преразглеждане на договора. Така че грешката е от предходни години и нуждата от поправки е належаща. Самите Юлен го искат този анекс към договора.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?