Израел постигна споразумение с Гърция, Кипър и Италия да построи 2100-километров газопровод за 6 милиарда евро, по който да доставя синьо гориво на трите европейски държави, съобщи израелското радио. Тръбата ще е положена на най-голяма дълбочина на дъното на Средиземно море - 3000 метра

Изграждането на тръбата по план трябва да приключи през 2025 г. според прогнозите на министъра на енергетиката Ювал Щайниц. Очаква се четирите страни да подпишат споразумението за проекта в началото на февруари 2019 г.

Принципното споразумение бе постигнато година след като излязоха положителните заключения от проучването за надеждността на проекта на ЕС, допълни Щайниц.

Участието на други страни в проекта е възможно, ако всичките четири страни са съгласни, уточни израелският енергиен министър. ЕС осигури 70 милиона евро за проучването за надеждността на проекта и за проектиране.

"Ако всичко върви по план, очакваме Израел да стане един от доставчиците на енергия на Европа към 2024-2025 година", посочи Щайниц, подчертавайки голямото икономическо и политическо значение на споразумението.

Министрите на енергетиката на Израел, Кипър и Гърция и италианският посланик в Кипър подписаха меморандум за разбирателство по плановете в Никозия преди година в присъствието на еврокомисаря по енергетиката и климата Мигел Ариас Канете.

Възможнсоттта Израел да се превърне в един от големите доставчици на синьо гориво за Европа - и така да конкурира руския "Газпром" допреди десетина години никой не би взел насериозно. Но това се промени коренно след откриването през 2010 г. близо до израелския бряг на огромното находище "Левиатан" и след като през 2013 започна промишленият добив на съседното находище "Тамар", коментира Андрей Гурков от "Дойче веле".

А идеята вече се превърна в конкретен проект, носещ работното име EastMed (Източносредиземноморски газопровод), в чието финансиране се включи също и ЕС. 

Предстои договореностите да бъдат облечени и в юридическа форма, да бъде намерено финансиране и да бъдат положени тръбите. От тази гледна точка посоченият срок - 2025 г., изглежда твърде амбициозен. Засега няма яснота относно капацитета на новата транспортна магистрала - говори се за мощност между 10 и 20 милиарда кубически метра годишно. "Турски поток" е с капацитет от 15.75 млрд. куб. м.

Три очевидни извода

Първият и най-важен извод гласи: независимо дали накрая EastMed ще бъде реализиран във вида, в който е планиран, или не, още един голям играч влиза в бранша - Израел. Трудно е да си представим, че тази технологично напреднала страна ще пропусне възможността да стане и износител на енергия. Още повече, че от това Израел би имал не само финансови ползи, но и геополитически - имайки предвид в какъв неспокоен регион на света се намира страната.



На следващо място, Израел очевидно прави заявка за доставяне на тръбопроводен газ, а не на втечнен LNG. Третият извод, който се налага, е че не по-малко очевиден е и целевият пазар на бъдещите доставки на газ - страните от ЕС. Затова и EastMed се подкрепя политически и финансово от самия ЕС, както и от най-важния съюзник на Израел - САЩ, включително защото американски компании участват в добива на израелски газ.

Много показателен в този смисъл е избраният път на тръбата - от израелския шелф тя ще стига до Кипър, ще преминава през гръцкия остров Крит и през територията на Гърция, за да достигне накрая до Италия. Преди се обсъждаше и друг маршрут: от Кипър тръбата да влезе в Турция, а оттам да продължи към Гърция. Това би бил и по-евтиният вариант, тъй като тръбите по суша струват значително по-малко, отколкото по дъното на морето, особено на голяма морска дълбочина, какъвто е участъкът от Средиземно море между Кипър и Крит.

Но, за разлика от Русия, която от "Южен поток" направи "Турски поток", Израел не желае да превръща мюсюлманска Турция в транзитна страна за доставките си за ЕС. Така Гърция, а не Турция, ще изпълнява ролята на газов хъб в Югоизточна Европа.

През бъдещия интерконектор - газовата връзка между България и Гърция, и българската страна ще може да получава израелски газ.

EastMed ще конкурира "Газпром", и в частност неговия тръбопровод "Северен поток-2". В крайна сметка основната част от количествата пренасяно гориво, ако газопроводът бъде построен, ще бъде предназначена не за Германия, а за Италия, вторият най-голям в ЕС вносител на на руски газ след Федералната република. Така че битката за пазарни дялове, особено в Южна Европа, ще се ожесточава.