Ужасяващото убийство на Джамал Кашоги хвърли светлина върху безразсъдния и опаснен модел на вземане на решения от принца на Саудитска Арабия - Мохамед бин Салман. "Ню Йорк Таймс" публикува статия за опитите на близки до принца високопоставени служители на кралството да наемат тайни чуждестранни компании с цел да извършат покушения срещу висши представители на Иран.

Изпълнението на тази поръчка можеше да подпали регионален военен конфликт.

Принцът показа арогантно, жестоко, аматьорско и своенравно поведение. Неговата агресия е оставена почти без контрол. Мохамед бин Салман отстрани всичките си потенциални противници и самостоятелно се разпорежда в кралството. Както доказа скандалът с Кашоги, такава неограничена власт позволява на диктаторите тайно да изпълняват опасни операции.

Успоредно с това той успя да се превърне в любимец на Запада, след като поде икономически реформи и даде началото на т. нар. "Визия 2030".

Нека сега прибавим и продължителната амбиция на Саудитска Арабия да се въоръжи ядрено. Дълги години представители на Рияд предупреждаваха, че кралството няма да се откаже от разработването на уран, ако усети опасност за националната си сигурност. Разпространяваха се слухове, че Пакистан е задължен да предостави на кралството готово ядрено оръжие, ако и когато настъпи такъв момент. Нещата се усложниха, когато ядреното споразумение с Иран бе подписано през 2015 г., тъй като то легитимира правото на Иран да поддържа способностите си за обогатяване с уран, но не до нива достатъчни за производство на ядрено оръжие. В началото на ноевмри 2018 г. Саудитска Арабия откри строежа на първия изследователски реактор в Рияд.

Актът бе символичен - саудитците не разполагат с познанието, учените, инфраструктурата и академичната експертиза. Но страната е достатъчно амбицирана и богата, за да постигне напредък. Скоро след това саудитският министър на енергетиката заяви, че кралството ще започне програма за изследване на залежите от уран. 

През последното десетилетие Саудитска Арабия купи оборудване за 16 ядрени енергийни реактора, които смята да построи в следващите 20-25 години. Кралството обясни действието си с желанието в бъдеще само да осигурява енергийните си нужди. По време на срещи между администрацията на Обама със саудитски представители, американците настояха Саудитска Арабия да се съобразява със "златния стандарт", който фигурираше сред условията за покупката на реакторите от САЩ през 2009 г.

Този стандарт забранява на кралството да обогатява уран или да произвежда плутоний. Според сегашния държавен секретар Майк Помпео администрацията на Тръмп поддържа тази позиция. В интервю пред Си Би ЕС от март 2018 г. Мохамед бин Салман настоя, че "без никакво съмнение, ако Иран разработи атомна бомба, ние ще ги последваме възможно най-бързо".

След убийството на Кашоги членове на Сената призоваха Тръмп да не продава ядрени реактори на кралството.

Този ход определено е необходим, но не е достатъчен. Отказ от страна на Америка би могъл да изпрати принца да търси желаното на друго място, като производители с удоволствие биха му помогнали за подходящата цена. 

С поведението си престолонаследникът напомня на трима други тирани от Близкия Изток: бившите лидери на Ирак и Либия, съответно Садам Хюсеин и Муамар Кадафи, както и на президента на Сирия - Башар Асад. Тези цинични диктатори имаха (някои от тях продължават да имат) безгранични амбиции, които в даден момент прераснаха до прикрита подкрепа за разработването на ядрени оръжия.

Либия и Сирия не разполагаха с необходимата инфраструктура. Затова закупиха готови оръжия: Либия - от Пакистан, а Сирия - от Северна Корея.

Проблемът на Саудитска Арабия с ядреното въоръжаване постави проблем пред управлението. Ако принцът се справи с кризата, това може да го провокира да се хвърли в още по-рисковани начинания, включително да поеме твърдо по ядрения път. Също като при Ирак, Либия и Сирия, всичките необходими компоненти за това са налице: лидер с илюзии за величие и лоша преценка, с абсолютен контрол върху сигурността, неограничени финанси за изпълняването на поставените си цели, национално чувство за изолация и остра заплаха, както и дългосрочна програма за разработването на ядрената енергия.

Докато Иран се съобразява със споразумението (поне видимо), реакция от страна на Саудитска Арабия може да предизвика надпревара по ядрено въоръжаване в Близкия Изток. За да се избегне това, администрацията на Тръмп трябва да предупреди и ограничи наследника на кралството. Тя също ще трябва да държи под око контактите и действията на Саудитска Арабия в сферата на ядрената енергия. 

Ронен Дангур е бивш служител в изследователския екип към премиерския кабинет в Израел. Анализът е публикуван в "The National Interest".