Български евродепутати отправиха остри критики срещу Македония и правителството на Зоран Заев. Според тях антибългарската кампания в бившата югославска република продължава.

Това се случи на пленарна сесия на Европарламента в Брюксел. Там депутатите обсъждаха докладите за напредъка на петте страни от Западните Балкани, които искат да се присъединят към ЕС - Сърбия, Македония, Косово, Албания и Черна гора.

„Тревожи ни това, че от страна на правителството на Зоран Заев договорът с България не се спазва или се спазва много бавно. Отдавна трябваше да приключи езикът на омразата, не трябваше да се правят антибългарски изказвания. Това тревожи българското общество“, каза Ангел Джамбазки от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти.

Ангел Джамбазки

„Заев се бави, обещава на всекиго всичко, но не изпълнява задълженията си. И това няма да доведе до добър краен резултат. Нашият призив към него е да спазва този договор, ако желае да продължава да получава и подкрепата и на нас като европейски представители от българското общество като цяло“, допълни Джамбазки.

Думата взе и Андрей Ковачев от ГЕРБ, който е и зам.-председател на групата на Европейската народна партия (ЕНП). Той заяви, че се надява най-скоро и в Атина, и в Скопие да завърши ратификацията на Преспанското споразумение, което би позволило на Македония да бъде приета в НАТО още догодина. И допълни, че тя винаги е била неотменна неотменна част и от Европа, и от българското наследство.

Но също отправи критики:

„Не мога да скрия разочарования от анитбългарските изказвания в някои македонски медии. Не само физическите граници трябва да бъдат символични, но и духовните граници, изградени от тоталитарните режии, трябва да бъдат преодолени от евроинтеграцията.“

Андрей Ковачев

Срещу евроатлантическата интеграция на Македония се изказаха двама гръцки евродепутати, при това с крайно противоположни възгледи. Макар двамата да са независими в Европарламента, Константинос Пападакис е от компартията, а Ламброс Фундулис - от неонацистката партия „Нова зора“.

Гръцката компартия е против този доклад, изтъкна Пападакис. Според него бъдещото влизане на Македония в НАТО е въз основа на антидемократична процедура. Богатите страни се опитват да печелят от по-бедните.

„Тази страна бе създадена да обслужва един комунистически диктатор. Тя няма място в ЕС. Преспанското споразумение не бе одобрено нито от гърците, нито от македонците“, заяви Фундулис.

Същевременно бяха отправени критики и към Унгария за това, че е дала убежище на бившия македонски премиер Никола Груевски.

„Настояваме Унгария да върне Груевски на Македония. Това, което направи Будапеща, е опасен прецедент. Никога в историята на ЕС не е провеждана такава операция на тайно извеждане. Европа не толерира подобни действия. Груевски трябва да бъде съден в собствената си страна“, смята румънският социалист Виктор Бощинару.

Думите му бяха посрещнати на нож от Ласло Тьокеш, който е от ЕНП  от партията ФИДЕС на унгарския премиер Виктор Орбан.

„Унгария е поела ангажимент към присъединяването на страните от Западните Балкани, включително Македония. Но сме против социалистите и „зелените“ да се възползват от случая „Груевски“ за идеологически атаки срещу Унгария. Случаят трябва да се разглежда в контекста на проблемите с миграцията. Той получи политическо убежище от компетентните органи след провеждане на предвидената от закона процедура“, каза Тьокеш.

Той посъветва Скопие да засили борбата с корупцията и да не допуска съдебната власт да се превърне в инструмент на политиците.

Ангел Джамбазки отправи критики и към властите в Косово за отношението им към българското малцинство там. При това се обърна към еврокомисаря по добросъседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан, който бе в залата.

„Искам да обърнете по-сериозно внимание на правата и законните интереси на различнвите малцинства в Косово. Защото има съществени проблеми и провокации. Те са видими, а не могат да бъдат оставени по този начин. По-специално, разбира се, обръщам внимание на правата и законните интереси на българската общност в Косово“, каза той.

Джамбазки изтъкна също, че напрежението в отношенията със Сърбия, както и вътрешното напрежение в самото Косово не са в интерес нито на гражданите му, нито помагат на пътя му към ЕС.

Депутатите критикуваха Косово заради въведените мита от 100 процента върху стоките, внасяни от Сърбия и Босна и Херцеговина. 

Йоханес Хан призова властите в Прищина незабавно да отменят тази мярка. Според него реформите в Косово текат много бавно. Причина е поляризацията и това, че парламентът не функционира както трябва, особено по въпроса за диалога със Сърбия.

Еврокомисарят обаче припомни, че Косово е изпълнило всички изисквания за либерализиране на визовия режим с ЕС.

Отношенията между Белград и Прищина бяха и сред главните теми на доклада за Сърбия. Според докладчика - германския евродепутат Дейвид Макалистър, три са най-важните точки, по които Сърбия трябва да работи, за да влезе в ЕС. Това са върховенството на закона, функционирането на икономиката и нормализирането на връзките с Косово.

Сърбия обаче бе разкритикувана за липса на свобода на медиите, преследване на журналисти, арести и побоища над опозиционери. Нападки бяха отправени и за неспазване на правата на малцинствата в страната, най-вече унгарското и хърватското.

Припомнено бе, че Сърбия невинаги съобразява външната си политика с тази на ЕС и че има безвизов режим със страни, които имат сериозни противоречия със Съюза. Едва преди месец и половина след натиск от Брюксел тя отмени този режим с Иран. А много от гражданите на Ислямската република са се насочили от Сърбия към Западна Европа, вместо да се завърнат в родината си.

Други евродепутати изтъкнаха, че Сърбия все още не е признала клането в Сребреница от 1995 г. за геноцид, като се оправдава, че убитите тогава са мъже и момчета, а не жени и деца. Белград още не е изправил пред съда убийците на 300 ранени в болницата в хърватския град Вуковар през 1991 г.

Йоханес Хан разкритикува Сърбия, че закъснява в реформите във важни области. Той даде за пример парламента в Белград, който често използва спешни процедури. Така се ограничава дебатът и демократичният контрол.