Докато пожарите на войната в Украйна, Ирак и Либия се разгарят все по-силно, европейските лидери ще направят в събота в Брюксел втори опит да назначат шеф на външната политика на ЕС и председател на неговите срещи на върха.

Мандатите на сега заемащите тези постове Катрин Ащън, британска лейбъристка и Херман Ван Ромпьой, белгийски християндемократ, изтичат съответно на 31 октомври и на 1 декември. От това, кои ще са приемниците им, зависи разпределението на портфейлите в следващата Европейска комисия, където засега и решен само постът на председателя - Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург и председател на финансовите министри от еврозоната. Неговият екип трябва да поеме отговорностите си на 1 ноември.

Държавните и правителствените ръководители не успяха да се споразумеят за назначенията на 16 юли и ги оставиха за след лятната ваканция.

Те са функция на комплекс от баланси - политически, географски и полови - по които трябва да се споразумеят. Съгласно споразумение между социалисти и християндемократи в Европейския парламент, които в коалиция подкрепят Юнкер, върховният представител по външната политика и сигурността трябва да е жена от европейската левица.

На тези критерии отговаря водещата засега кандидатка, Федерика Могерини, външен министър на Италия. Възражения в редица столици обаче предизвикват малкото й опит и меката позиция на страната й спрямо Русия. Съперници на Могерини са полският външен министър Радослав Шикорски и българската еврокомисарка Кристалина Георгиева. И двамата обаче не се вписват в политическото споразумение, защото единият е от дясна партия, а другата, макар и безпартийна, е номинирана от българската десница.

Назначението е свързано и с различия между държавите-членки за ролята на върховния представител - дали той или тя трябва да бъде просто "говорител" на Съвета на 28-те външни министри, или лидер спобен да формулира международната политика на Европа и ако трябва да "тропне по масата" на националните столици.

За поста на Ромпьой засега се очертават четирима кандидати: Полският министър-председател Доналд Туск (десен), датската мининистър-председателка Хеле Торнинг Шмидт (лява), ирландският премиер Енда Кени (десен) и бившият латвийски министър-председател Валдис Домбровскис (десен).

Британската преса неотдавна съобщи, че премиерът Дейвид Камерън е прекъснал лятната си отпуска, за да позвъни на Туск и да му изрази подкрепата си. Това е коз за поляка, чийто недостатък е слабият английски. Ако постът на Ромпьой обаче отиде при Шмидт, Източна Европа остава слабо представена на върха на ЕС десет години след пъвото голямо разширение на ЕС.

Пъзелът с назаченията само започва тук. Той продължава с разпределението на портфейлите между 26 членове на Колегиума на комисарите освен Юнкер и върховния представител, който по право е негов заместник. Очаква се председателят да е готов с проект за еипа си, но той неколкократно предупреди, че може да не го представи, защото дъргавите са номинирали твърде малко жени - четири при девет в досегашната Комисия.

В името на на равенството половете Юнкер настояваше за поне 11 дами, заявявайки, че в противен случай Комисията няма да е "нито представителна, нито легитимна". Той предупреди, че ако правителствата, които номинират комисарите, не чу пратят достатъчо жени, ще се опита да възстанови равновесието, като предложи най-хубавите постове на наличните. Кандидат-комисарите обаче трябва да  преминат публични изслушвания в комисиите на Европейския парламент, а след това цялата Комисия да получи одобрението на евродепутатите в пленарен вот.