- Г-жо Дончева, започна прокурорска проверка за апартамента, в който живее финансовият министър Владислав Горанов. Какво показва този случай?

Случаят с финансовия министър е показател за това доколко безгранично може да бъде нахалството на властта, която е решила, че никой не може да я бутне, да й иска никаква сметка, всичко – "и ножът, и хлябът", е в техните ръце. Самият факт, че финансовият министър не е единственият, който смята, че някакъв въпрос му се решава, ако живее така безвъзмездно в собственост на бизмесмен, без да плаща за нея, това е всичко. Много показателна беше фразата му: аз, ако съм искал, съм щял да го скрия. Само затова той би трябвало да бъде остранен от правителството. 

- Какво друго не се казва?

Масонът Сариев, кръстник на децата на Горанов, е бил съветник на Пламен Орешарски по време на Тройната коалиция, когато той беше финансов министър. Преди това е оглавявал информационните сиситеми на Министерството на финансите. След като е работил като държавен служител и е напуснал, присъствието му като съветник и до наши дни означава, че частни лица имат пълен достъп до информационната система на Министерството на финансите. Не знам дали кадрите на агенцията по национална сигурност са мислили по този въпрос. Или смятат, че ако с някого имат доверителни отношения, това е достатъчно за гаранцията за националната сигурност.

- Какви са другите ви притеснения?

Въпросният Сариев е завършил военновъздушното училище в Долна Митрополия. Там се правят летци и самолетни инженери, но не знам да се правят компютърджии. Някъде четох в интернет, че въпросното лице Сариев е получило по време на това управление голяма поръчка от ДАНС на ИТ-тематика за около 15 млн. лв. Не знам дали фирмата на този Сариев е най-добрата компютърна фирма и в нея работят най-големите компютърни мозъци, но общо взето това са деликатни поръчки, където много лесно могат да се надуват цени и да се свиват, да се уговарят всевъзможни форми на връщанки. Това, което най-много ми боде очите, е свързано с предстоящите избори. 

- Защо? 

Въпросното лице е член на борда на "Информационно обслужване". Както е известно, "Информационно обслужване" е черната кутия, през която минават изборните резултати. И в нея досега не се намери никакъв компютърен екип и никакъв противовес, за да се установи какво се прави при обработката на крайните резултати, при превъртането на коефициентите на методите „Д'Онт“ и „Хеър-Ниймайер“. Колко пъти се въртят, по каква система, какво става с обработването на избирателните списъци, пълни с мъртви души? Това не е ясно за никого.

Очедивно е, че този човек Сариев няма как да бъде наречен независим от ГЕРБ. Става ясно, че той е в тесни отношения с ключови фигури на ГЕРБ и няма как да е в тези отношения, ако не оказва услуги и не получава преференцирани обществени поръчки.

- Има ли други проблеми в "Информационно обслужване"?

Втората фигура в "Информационно обслужване" е считаният за най-голям експерт в областта на изборите – Мишо Константинов. Той вероятно е бил експерт по избори в ранните си години - добросъвестен, добронамерен и обективен, по-скоро симпатизиращ на синята идея, но все пак, възприеман преди всичко като експерт. Много отдавна Мишо Константинов е просто пиар продукт на ГЕРБ, който в услуга на тази партия по всякакви медии обяснява всякакви теми и може би на най-последно място - математически. Това е човек, на чиито авторитет се позовават, когато трябва да отхвърлят машинното гласуване, електронното гласуване, актуализацията на избирателните списъци и всичко, за което се досетите. Мишо Константинов доста години прекара като шеф на борда на Информационно обслужване.

- Защо споменавате тези две лица?

Аз мисля, че дори само тези двама души са достатъчни да поставят под въпрос компютърната обработка на изборните резултати. Не на предстоящите избори, а на тези, които са минали през последните десет години. Това, когато ще се промени? Аз мисля, че присъствието на Мишо Константинов и на Сариев в борда на "Информационно обслужване" трябва да бъде преустановено незабавно. И там целокупното гражданство, представлявано не само от политически сили, но и от неправителствени организации, компютърната общност, която в по-голямата си степен е симпатизираща на Христо Иванов - те си знаят по какви причини, трябва да се намеси. Да излъчи от своите редици хора, на които има доверие и които могат в рамките на два-три месеца да влязат в "Информационно обслужване" и неговите проблеми.

Смятам, че в името на честността на изборите президентската институция също трябва да окаже намеса и натиск. Иначе все ще се намерят едни обслужващи депутати, ала Емил Димитров, които услужливо да пробутват варианти на законопроекти, обслужващи ГЕРБ. 

- Какви са интересите на управляващата партия тук?

Настояването на ГЕРБ сегашната система да се запази, може да й свърши работа за кратко време. Те са й хванали вече цаката - могат да правят всевъзможни фалшификации, особено в секционните избирателни комисии, в компютърните обработки, списъците и службите ГРАО. Налице е едно назлобяване в твърде голям кръг граждани. Те се чувстват излъгани повече от нас с вас. Защото ние сме си давали сметка отпреди много години, че мутрите няма да станат по-можещи само от престоя си във властта, че каквото могат ще е толкова. Само, че ще развратят властта до степен да я направят подредена по мутренски образец, с мутренските прийоми на упражняване на власт, мутренските бизнес схеми, с разставяне на мутрите по всички ресурсни точки. И това, рабира се, няма как да не дразни една голяма част от населението. 

- Това озлобяване у гражданите няма ли да доведе до ново обезверяване и омерзение?

За избирателната пасивност твърде голямо значение има и страхът, и убеждението на хората, че нищо не зависи от тях. Има обаче един предел, в който назлобяването преминава една критична точка и на хората вече им пада пердето. Те вече спират да се занимават с рационални аргументи кой какво може да им причини, да се въздържат да не подразнят някого. При всички случаи ще има един момент - дали сега или след няколко години, но такъв момент ще дойде. 

- Някои хора вече търсят отдушник на този процес, като се доверяват на нови политически проекти или намерения за такива, като този на Слави Трифонов.

Хора, които се чувстват омерзени, не припознават проекта на Слави Трифонов. Те търсят нещо, което е по-интелигентно и по-рационално, да свърши работа. Проектът на Слави Трифонов по-скоро го търсят стихийни хора, които хем са недоволни, хем се чувстват излъгани, защото Бойко Борисов и компания са много по-близо като компания и натюрел. Те искат чрез късане на ризата да решат проблема и ако може и от само себе си да се реши.

- Защо смятате така?

В последните години протестиращите хора предявяват искане никакви политици да няма до тях. От една страна са прави да нямат доверие на политиците, че са един дол дренки, кандидати за баницата.

От друга страна обаче аморфните протести не могат да доведат до нищо. Вижте, че по-концентрирани са оказват протести, които имат ясни и конкретни искания, дори когато касаят една по-малка група. Както са майките на децата с увреждания, които имат ясен проблем, достатъчно са интелигентни, знаят как да го решат и са много упорити, когато преследват властта.

И просто се чудя на властниците за тяхното нахално и грандоманско отношение към тях: непрекъснато да ги отбутват, да се държат с тях като с навлеци. За кого ли не се намериха пари, най-вече на зърнарите, които са най-закъсали, но виж за майките на децата с увреждания не се намериха - те все противоречат на пазарната икономика.

Има проблем с горивата, създаден отдавна от закрепването на монопола на „Лукойл“ да прави всичко. Не мисля, че при тази обвързаност на „Лукойл“ с властта, това може да бъде променено, поне докато Бойко Борисов и ГЕРБ са на власт. За някои неща Бойко Борисов се опитва да се прави на проамериканец, но за много други е проруснак. И защитата на монопола на „Лукойл“ е защита на руски позиции в България.

- Имат ли връзка тези изводи с усещането за бедност сред българите?

Започва да излиза проблемът на огромната част от българите, които се чувстват бедни. България е на последно място по стандарт в ЕС. Това не е ляво-десен въпрос. От три години самите работодателски организации признават, че имат проблем не с квалифицирана работна ръка, а с всякаква работна ръка. Това значи, че от България продължава да изтича млада сила. През това лято туристическите компании пробваха да внесат работна ръка от Украйна. Никой не казва какъв е резултатът, оправдаха ли се очакванията или се оказа, че има езикова бариера, че тези хора са също без необходимата квалификация и гледат на България като на междинно място за Западна Европа. 

- Това има ли потенциал да се развие като социална бомба?

Виждам, че у работодателите няма грам разбиране, че това става техен проблем. Не можеш от позицията на притежател на десет „майбаха“, „бентли“ и т.н. да обясняваш на едни хора, които карат 20-годишни бараки, че те не разбират пазарната икономика, поради което ще трябва да получават 500 лв. заплата.

Първо, нашите капиталисти в една голяма част са назначени. Назначаването на капиталистите има за последица и това, че те нямат уменията на истински капиталисти. Тук някой получава 500 лв. запалата, защото му казват, че е нископроизводителен и нискоквалифициран, но като отиде в друга държава на Запад, започва да получава други пари. Без да е изоставащ и без някой да му казва, че е мързелив и нискоквалифициран. Начинът, по който нашите назначени капиталисти третираха подарения им капитал, е горе-долу като на Николай Банев - сина на най-младия партизанин в Хасковско. Тези не искат да си дадат сметка, че след още няколко години масата, тълпата, хората на наемния труд, бедните, ще им поискат сметка. И ще им кажат: „Аз с нищо не съм по-лош от теб, че на мен не са ми дали пари“.

- Къде е решението?

Тази задача няма да се реши с простото преразпределение на наличните пари. Сегашното 10-годишно управление на ГЕРБ задържа икономиката. Политиката им е да съберат тесен кръг бизнеси около себе си, на които да раздават всички обществени поръчки и да делят помежду си парите.

Управляващите до такава степен се опиват на всяка цена да диктуват, да командват и да управляват хората, че не съобразяват да ги оставят да изкарат поне собствената си прехрана. Нещо, което в началото на 21-и век го нямаше, поне за няколко години.