Представители на българската общност зад граница отново призоваха за въвеждане на машинно и електронно дистанционно гласуване. Освен че ще намали изборните манипулации, купуването на цели избирателни комисии, машинното гласуване ще намали и броя на невалидните бюлетини и ще върне отново доверието за честно провеждане на изборите. Това коментираха пред Клуб Z наши сънародници зад граница.

"Няма никакво основание за отмяната на машинното гласуване", смята Стефан Манов, който от години живее във Франция и е член на Обществения съвет на Централаната избирателна комисия (ЦИК). Според Димитър Иванов, който живее в Швейцария, "ЦИК губи време с нежеланието си да спазва закона". Електронно гласуване трябваше да бъде въведено на изборите за европейски парламент през пролетта на 2019 г., а машинно гласуване е вероятно да бъде внедрено с големи ограничения само в големи избирателни секции.

Противниците изтъкват това, че машинното гласуване е скъпо и логистично трудно за организане. Това са несериозни аргументи, смята обаче Стефан Манов. И даде за пример последните избори за президент в Бразилия, където от години се използват машини. 

"Бразилия е с територия 8,5 млн. кв. км спрямо 111 хил. кв. км. за България и 206 млн. души население. След като там е възможно по джунглите да се организира машинно гласуване, защо в България да не може?", попита той.

Предимствата на машинното гласуване

Според Стефан Манов с този вид гласуване ще се преодолеят "едни глупави грешки" при незачитането на бюлетини заради това, че избирателят не се е съобразил как да гласува – с хикс или чавка.

"Броят на невалидните бюлетини за парламент през 2014 г. е над 6%. На президентските избори през 2016 г. – около 4,5 %. На последни избори за парламент е отново приблизително толкова.“, дава за пример Манов. И припомни, че ако една партия влиза в парламента със 140 хил гласа, то всяка една подобна грешна е от значение.

„Машинното гласуване би свело до нула броя на недействителните бюлетини по всички възможни причини (например гласуване с различен от разрешения знак, гласуване по нееднозначен начин, гласуване с химикал с различен от разрешения син цвят), би ускорило процеса на преброяване и коректността на резултатите. Напомням, че на последните избори през 2017г. имаше 293 423 недействителни бюлетини, които представляват общо 8% от всички намерени бюлетини в избирателните кутии. Това е неприемливо голям процент.“, допълва Димитър Иванов. 

Стефан Манов отбеляза и това, че с въвеждането на машини при обработката на гласовете ще се ограничи възможността за купуване на цели избирателни секции.

"Над 70% от избирателните протоколи са с неправилно отчетени преференции. Много от комисиите, които работят до късна доба, отказват да отчитат преференциите заради умората. Нещо повече, трайната тенденция избирателни комисии нарочно да подменят вота на хората, обявявайки за невалидни бюлетини или подменяйки ги, ще бъде ограничено. Цялото злоупотребяване с вота ще стане невъзможно.“, коментира Манов. 

Има ли възможности за манипулиране на машините?

Според Манов се спекулира с това, че машинното гласуване не е сигурно. А Димитър Иванов не подценява възможностите за злоупотреби, но според него "този риск е управляем".

"Противниците на този вид гласуване се позовават на решение на германския конституционен съд от 1993 г. или пък защото чиповете в световен мащаб на микропроцесорите са хакнати, са просто смешни. Германският конституционен съд се произнесе, че предлаганият тогава вот без машинна разписка, не отговаря на основният закон. Според българският вариант за машинно гласуване обаче именно този проблем е решен с дублиране на вота с хартиен носител", посочва Стефан Манов. 

"Някой ще каже – не може да се въведе електронно дистанционно гласуване първо или само за българите в чужбина. Сега обаче в парламента са внесени предложения за въвеждане на машинното гласуване само на територията на България. Очевидно може да има различно третиране на българските граждани, стига да се намери някакъв аргумент за това. Въпросът е, ще имаме ли някога истинска държавна политика спрямо пребиваващата в чужбина 1/7 от нацията? Политики, обосновани от това, което е нужно да се направи и постигне в интерес на доброто бъдеще на България, а не обосновани от това за какво управляващите са намерили поредното извинение, за да не го свършат или за да го отложат за неопределен срок“, смята Димитър Иванов.  

Има ли отново ограничване на избирателните възможности зад граница?

Според Димитър Иванов избирателните възможности на българите в чужбина са напълно успешно ограничени от фактори като уседналост на евроизбори, таван на секциите от 35 в страни извън ЕС (който след Брекзит ще засегне и българите във Великобритания), липса на ефективно съдействие от страна на външно министерство и българското посолство в Берлин за отваряне на достатъчен брой секции в Германия извън посолство и консулства за огромната българска диаспора там.

"Нашите сънародници по света отдавна са свикнали да не очакват нищо качествено, което да се направи за тях от институциите в България, така че няма от какво да се разочароват или демотивират. Гласуването в чужбина има символична стойност като краен резултат, поради липса на МИР "Чужбина", т.е. на кандидати и на избрани представители в парламента на тези над 1 милион пълнолетни български граждани. Сънародниците ни носят обаче мотивацията в себе си и години наред пътуват стотици километри и чакат часове по опашки, за да упражнят правото си на вот. Не очаквам в бъдеще това да се промени.“, коментира той. 

Стефан Манов обаче изрази друга позиция. По думите му няма нужда да се осигурява машинно гласуване извън страната. В същото време обаче законодателите предлагат машини да има само в секционни избирателни комисии с над 300 гласоподаватели. 

"Именно в малките населена места и села, където се купуват цели комисии, се извършват най-големите безобразия. Ако ограничим машините до големи секции в София, не решаваме нищо. Фалшификациите стават в малките градове, в малките села, където хората се познават, а не всички партии имат свои представители в секциите. Машинното гласуване е най-важно в малките населени места“, коментира Манов. 

Според него машинното гласуване ще спре възможността да се индивидуализира и разпознава гласуването в ромски махали и малки населени места. Причината е, че всеки протокол от избирателна секция се носи в регионалните преброителни центрове и там се обработва допълнително. Така брокерите на гласове разбират дали съвпадат гласовете, които са купили. Това ограничава хората да гласуват свободно-  без да бъдат репресирани, защото вотът им може да бъде разкрит под натиск. Всичко това може да бъде решено с машините, които дистанционно ще предават информацията от гласуването, уточнява Манов.

За честни избори

Според проучване на Евробарометър 81% от българите смятат, че в България се купуват гласове, а 72% са на мнение, че на избори хората са "принуждавани" да гласуват по определен начин. 

"Липсата на доверие отлбъсква хората да гласуват. Машинното гласуване ще върне доверието и надеждата, че с гласуване може да променят нещо. Това може и да не е вярно, но психологически може да подобри избирателната активност", коментира Стефан Манов.