В навечерието на срещата в Брюксел на външните министри на държавите от НАТО мнозина се опасяват, че след обявеното от САЩ излизане от ядрената сделка - забрана и унищожаване на атомни ракети със среден и малък обсег на действие, ще се стигне до нова надпревара във въоръжаването. По информация на “Шпигел” обаче Доналд Тръмп е дал на Владимир Путин два месеца за размисъл.

От години САЩ обвиняват Русия, че погазва двустранния договор между двете суперсили, по силата на който от 1987 г. се забранява производството и използването на ракети с ядрени бойни глави с обсег над 500 км.

В края на октомври Доналд Тръмп оповести, че САЩ ще излязат от договора. Но до този момент не са го сторили.

НАТО говори за твърде сериозна опасност

Напрегнатата ситуация ще е една от основните теми на срещата на пакта в Брюксел.

“Длъжни сме да говорим за договора по ядрените системи”, апелира към партньорските страни писмено преди дни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Същевременно той предупреди: “Длъжни сме да се обединим около съвместна позиция на НАТО, както и по публична декларация.”

Сега, както никога преди, сплотеността на Алианса е неговата мощ.

Преди това САЩ за пръв път необичайно оповестиха секретни данни от тайните служби, които доказват погазването на договора от страна на Русия. Така например по информация на “Шпигел” американското правителство е предоставило на партньорите си филм, сниман от сателит, който показва писта в Русия и ядрена ракета с обсег от над 500 км. При това САЩ назоваха фирмата, разработвала и произвела ракетите, построила е и съответните рампи за изстрелване. Събраните косвени доказателства целят да докажат, че Русия е погазила ядрения договор.

След анализ от страна на германското разузнаване BND федералното правителство в Берлин е на мнение, че доказателствата са убедителни. Изразена беше и готовност Русия да бъде осъдена в подготвяната съвместна декларация на външните министри от НАТО заради погазване на договора. И генералният секретар Столтенберг заяви в понеделник, че НАТО не може да продължава, както досега, тъй като е налице твърде сериозна опасност.

Бягство от дебата за въоръжаването

Берлин и много други европейски столици проявяват въздържаност, когато става дума за споменаване на възможни последици, да не говорим за отправянето на косвени заплахи от страна на НАТО. Конкретно опасенията са от ефекта на доминото, който в крайна сметка може да доведе до нов дебат по въоражаването. До последно всяка дума в декларацията на пакта ще бъде претегляна.

Логиката на германските задръжки е проста. Ако НАТО не само посочи погазване на договора, а заплаши и с последствия, ще стане, както в епохата на сплашването по времето на студената война. Така единственият вариант ще е разполагане на собствени ракети със среден обсег на действие.

Най-късно тогава ще се чуе стартовият изстрел за нова надпревара във въоръжаването в Европа. Точно това трябваше да предотврати сключеният през 1987 г. договор между СССР и САЩ.

Със сегашното отлагане от страна на САЩ на формалното оповестяване за излизане от договора, европейците поне получиха отсрочка.

Германският външен министър Хайко Маас възнамерява през идните седмици зедно с други европейци да направи опит за оказване на влияние върху Русия отново да се върне към клаузите на договора. Още този четвъртък Маас желае да се срещне и разговаря с руския си колега Сергей Лавров по време на форум на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Но и германски дипломати са скептични относно шансовете в дългосрочна перспектива САЩ да се откажат от излизане от договора. Извън трудните отношения спрямо Русия ястребите във Вашингтон гледат на договора като на пранги и на други стратегически фронтове.

САЩ със загриженост следят как през изминалите години Китай, също Пакистан и Индия се въоръжиха с ракети със среден обсег. САЩ се чувстват изостанали, тъй като китайските ракети биха могли да поразят важни американски бази в Азия.

През изминалите седмици някои в Европа замечтаха за ново обхватно ядрено споразумение, валидно в цял свят. Китай обаче ясно даде да се разбере, че няма никакъв интерес от ново международно издание на досега валидната забрана, касаеща единствено Русия и САЩ.