Ad Config - Website header

 

Article_top

Скандалът с изложбата с вечеря в Националната галерия не стихва - и повече от седмица в публичното пространство се обсъждат детайли около пърформанса, пърформанс ли е, след като не е обявен в сайта на галерията, защо бяха изтрити видеата, коя е авторката Ода Жон… Противно на обичайните случаи, мненията се разделиха не на два лагера, а на доста повече, хора от културата заеха различни позиции - и дори се оказаха в един лагер със свои принципни противници.

Художникът Хубен Черкелов е един от основателите на знаменитата галерия за съвременно изкуство XXL, съществувала в началото на промените, чийто кръг през годините направи някои от най-провокативните арт пърформанси у нас. Черкелов обаче - както и немалко още хора на изкуството у нас - не смята, че пърформансът-вечеря на Ода Жон е изкуство. Поканихме художника да обясни позицията си, но тъй като  живее и работи в Ню Йорк, въпросите му изпратихме по имейла.

- Присъствали ли сте на откриване на изложби с вечеря в Ню Йорк, г-н Черкелов?

Да, разбира се, присъствал съм много пъти. Но цената на тази в НХГ е в голяма диспропорция спрямо средния доход в страната. Това е разликата.

- Вие сте от групата на артистите, които не приемат вечерята на Ода Жон в Националната галерия за пърформанс, защо?

Първо, аз не съм присъствал, а и самото събитие не присъства на уеб страницата на Националната галерия. Това, което бе видяно и коментирано, е изтрито. Очевидно някой не е доволен от резултата. Може би авторката не е доволна от изпълнението, нямам представа.

- Ако присъствахте на тази вечеря-пърформанс, каква би била реакцията ви?

Бих поднесъл извиненията си и щях да напусна залата.Още преди „Излел е Делю хайдутин“.

- Не тръгна ли целият този шум от неколцина творци във Фейсбук – не стоят ли тъкмо недоволните зад това може би най-широко обсъждане на изложба в публичното пространство в последните 10 години?

Според мен това обсъждане е тръгнало от обидени хора, присъстващи на банкета. Дали са творци, или не – това не е толкова важно. След още един месец ще е и забравено. За това е Фейсбук. А и смятам, че боядисването на паметника на Червената армия е по-коментирано събитие от това. И изобщо, когато говорим за култура, нека не подреждаме кой-по-най-. Историята ще си свърши работата и без нас.

- Оказвате се на страната на фигури, артисти и издания, които принципно не приемате. Не се ли борехте срещу такъв тип профанско обсъждане на съвременното изкуство?

Боря се, когато става въпрос за изкуство. Когато говорим за банкет, езикът следва да е народен.

Нямам нищо против изложбата и скулптурата на Ода Жон – и не съм ги обсъждал, тъй като не съм ги виждал на живо. Живописта трябва да се види и преживее и мисля, че хората, които са видели картините, ги харесват.

- Един бивш културен министър откри политически аспект във вечерята-пърформанс – това е било едно буржоазно „плющене“ на кръг от „соросоиди“, наречени в този случай и „одажончета“ - какъв е вашият коментар?

Не съм съгласен с бившия министър. В случая смятам, че става въпрос за обилна почерпка с изненадка и много, ама много непрофесионален пиар, което доведе до тази неловка ситуация. Аз твърдя, че Жон и нейният екип са допуснали грешка, която продължават да правят и до днес с разделянето на публиката на знаещи и незнаещи.

- Твърдите, че тази вечеря-пърформанс не е нищо повече от вечеря – а дали участието на Марсел Дюшан с писоара в изложба през 1917 г. не е нищо повече от подигравка?

Да, за съжаление тази вечеря е много нелепа част от изложбата. Сега повечето хора възприемат картините и скулптурата само като декорация към банкета. Сравнението ви с Дюшан е в духа на разгоговорите за банкета и жълтата преса. Не е сериозно.

- Ще дам отново пример с Дюшан – след участието на писоара в изложбата, той го унищожава и от това участие остава просто снимка. Защо за вас е неприемливо, че от вечерята на Ода Жон останаха малко снимки и преди всичко приказки за нея?

Т.е. твърдите, че Ода Жон повтаря Дюшан? Не съм убеден.

- Ода Жон, всъщност, не направи ли най-трудното за българската култура след промените – накара всеки да обсъжда произведение на съвременното изкуство? Това не е ли полезно за всички български творци, не е ли обогатяващо за публиката?

Всъщност, ако хората не говореха за салами и „соросоиди“ – да. Но това не е така, спорът е за менюто и репертоара на вечерята. Не мисля, че съвременното изкуство се нуждае от подобни маньоври, за да бъде отразено от медиите. Реално няма разговор. Хората са изнервени. Кризисен пиар и присмех.

- Скандалът с вечерята-пърформанс в един момент смени посоката си. Министерството на културата в момента проверява дали и.д. директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова не съвместява поста заедно с директорския на Института за съвременно изкуство (ИСИ). Да обясним в какво се състои проблемът, ако бъде открито наличие на такъв?

- За мен има конфликт. Предстоят откупки с парите от завещанието на г-жа Маргарита Занеф – и ако трябва да са за съвременно изкуство, то няма как да подминем факта, че от 23 години Ярослава Бубнова е директор на ИСИ и е курирала предимно членовете му, пътувания… Сега, дали това е ставало през работно време, платено от данъкоплатците, може и да има значение.

Има и предостатъчно кадри от гостуванията ѝ в „Денят започва с култура“ по БНТ, където се говори за неща, различни от ставащото в „Квадрат 500“, имащи отношение към художниците от ИСИ – въпросът е дали това е ставало през работното ѝ време, дали е пътувала и работила за Института в работното време на Националната галерия… Аз отговор на тези въпроси нямам, но Министерството на културата може да има.

"Площад Славейков"

 

Скандалът с изложбата с вечеря в Националната галерия не стихва - и повече от седмица в публичното пространство се обсъждат детайли около пърформанса, пърформанс ли е, след като не е обявен в сайта на галерията, защо бяха изтрити видеата, коя е авторката Ода Жон… Противно на обичайните случаи, мненията се разделиха не на два лагера, а на доста повече, хора от културата заеха различни позиции - и дори се оказаха в един лагер със свои принципни противници.

Художникът Хубен Черкелов е един от основателите на знаменитата галерия за съвременно изкуство XXL, съществувала в началото на промените, чийто кръг през годините направи някои от най-провокативните арт пърформанси у нас. Черкелов обаче - както и немалко още хора на изкуството у нас - не смята, че пърформансът-вечеря на Ода Жон е изкуство. Поканихме художника да обясни позицията си, но тъй като  живее и работи в Ню Йорк, въпросите му изпратихме по имейла.

- Присъствали ли сте на откриване на изложби с вечеря в Ню Йорк, г-н Черкелов?

Да, разбира се, присъствал съм много пъти. Но цената на тази в НХГ е в голяма диспропорция спрямо средния доход в страната. Това е разликата.

- Вие сте от групата на артистите, които не приемат вечерята на Ода Жон в Националната галерия за пърформанс, защо?

Първо, аз не съм присъствал, а и самото събитие не присъства на уеб страницата на Националната галерия. Това, което бе видяно и коментирано, е изтрито. Очевидно някой не е доволен от резултата. Може би авторката не е доволна от изпълнението, нямам представа.

- Ако присъствахте на тази вечеря-пърформанс, каква би била реакцията ви?

Бих поднесъл извиненията си и щях да напусна залата.Още преди „Излел е Делю хайдутин“.

- Не тръгна ли целият този шум от неколцина творци във Фейсбук – не стоят ли тъкмо недоволните зад това може би най-широко обсъждане на изложба в публичното пространство в последните 10 години?

Според мен това обсъждане е тръгнало от обидени хора, присъстващи на банкета. Дали са творци, или не – това не е толкова важно. След още един месец ще е и забравено. За това е Фейсбук. А и смятам, че боядисването на паметника на Червената армия е по-коментирано събитие от това. И изобщо, когато говорим за култура, нека не подреждаме кой-по-най-. Историята ще си свърши работата и без нас.

- Оказвате се на страната на фигури, артисти и издания, които принципно не приемате. Не се ли борехте срещу такъв тип профанско обсъждане на съвременното изкуство?

Боря се, когато става въпрос за изкуство. Когато говорим за банкет, езикът следва да е народен.

Нямам нищо против изложбата и скулптурата на Ода Жон – и не съм ги обсъждал, тъй като не съм ги виждал на живо. Живописта трябва да се види и преживее и мисля, че хората, които са видели картините, ги харесват.

- Един бивш културен министър откри политически аспект във вечерята-пърформанс – това е било едно буржоазно „плющене“ на кръг от „соросоиди“, наречени в този случай и „одажончета“ - какъв е вашият коментар?

Не съм съгласен с бившия министър. В случая смятам, че става въпрос за обилна почерпка с изненадка и много, ама много непрофесионален пиар, което доведе до тази неловка ситуация. Аз твърдя, че Жон и нейният екип са допуснали грешка, която продължават да правят и до днес с разделянето на публиката на знаещи и незнаещи.

- Твърдите, че тази вечеря-пърформанс не е нищо повече от вечеря – а дали участието на Марсел Дюшан с писоара в изложба през 1917 г. не е нищо повече от подигравка?

Да, за съжаление тази вечеря е много нелепа част от изложбата. Сега повечето хора възприемат картините и скулптурата само като декорация към банкета. Сравнението ви с Дюшан е в духа на разгоговорите за банкета и жълтата преса. Не е сериозно.

- Ще дам отново пример с Дюшан – след участието на писоара в изложбата, той го унищожава и от това участие остава просто снимка. Защо за вас е неприемливо, че от вечерята на Ода Жон останаха малко снимки и преди всичко приказки за нея?

Т.е. твърдите, че Ода Жон повтаря Дюшан? Не съм убеден.

- Ода Жон, всъщност, не направи ли най-трудното за българската култура след промените – накара всеки да обсъжда произведение на съвременното изкуство? Това не е ли полезно за всички български творци, не е ли обогатяващо за публиката?

Всъщност, ако хората не говореха за салами и „соросоиди“ – да. Но това не е така, спорът е за менюто и репертоара на вечерята. Не мисля, че съвременното изкуство се нуждае от подобни маньоври, за да бъде отразено от медиите. Реално няма разговор. Хората са изнервени. Кризисен пиар и присмех.

- Скандалът с вечерята-пърформанс в един момент смени посоката си. Министерството на културата в момента проверява дали и.д. директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова не съвместява поста заедно с директорския на Института за съвременно изкуство (ИСИ). Да обясним в какво се състои проблемът, ако бъде открито наличие на такъв?

- За мен има конфликт. Предстоят откупки с парите от завещанието на г-жа Маргарита Занеф – и ако трябва да са за съвременно изкуство, то няма как да подминем факта, че от 23 години Ярослава Бубнова е директор на ИСИ и е курирала предимно членовете му, пътувания… Сега, дали това е ставало през работно време, платено от данъкоплатците, може и да има значение.

Има и предостатъчно кадри от гостуванията ѝ в „Денят започва с култура“ по БНТ, където се говори за неща, различни от ставащото в „Квадрат 500“, имащи отношение към художниците от ИСИ – въпросът е дали това е ставало през работното ѝ време, дали е пътувала и работила за Института в работното време на Националната галерия… Аз отговор на тези въпроси нямам, но Министерството на културата може да има.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията