Европейският съюз и НАТО не могат да се откажат от политиката си на разширяване и да предоставят против волята й Източна Европа на Путин.  Но да продължават тази политика, би отключило нови кризи. Това е дилема, пише Мехаел Туман в свой кментар, публикуван в германския седмичник за политика “Ди Цайт”.

Украинският президент отправи молба към НАТО да изпрати кораби в кризисния регион на Черно море. Там, където руски военни нападнаха украински кораби, отвлякоха моряци и така погазиха украинско-руския договор от 2003 г. Порошенко обяви военно положение в някои региони на Украйна. НАТО пази мълчание относно молбата на Порошенко. Не може да се разчита на подобна мисия. Но запитването отново вади на светло една дилема на Запада от началото на руско-украинския конфликт.

С анексирането на Крим преди почти пет години между двете държави избухна война. Предшестваха други събития – свалянето на проруския президент (Виктор Янукович – б. р.) и предложението на ЕС за сключване на обхватен митнически съюз с Украйна.

Оттогава Русия и Украйна, от 300 години тясно взаимообвързани, се превърнаха във врагове. На пръв поглед заради един технически въпрос – митнически съюз. Действително спорът е около свободата на Украйна, относно нейното бъдеще сама да решава суверенно и самостоятелно.

Но едва от 2014 г. ЕС и НАТО са изправени пред въпроса как да действат относно желанията на източноевропейски държави по отношение на митнически съюз, зони за свободна търговия и членство.

Тази седмица по време на форума “Външна политика” на фондация “Кьорбер” в Берлин естонският отбранителен министър Юри Луик сподели как страната му през 2002 г. го е постигнала:

“Поканиха ни в НАТО, когато целият свят говореше за терор и никой не се замисляше дали прибалтийските държави трябва да бъдат защитавани.”

Днес обаче това е първата идея на НАТО. По отношение на Украйна тя се възприема негативно.

Опасностите от политиката на разширяване

Това беше така още през 2008 г., когато НАТО предложи на Украйна членство – все някога, все някъде, все някак си, но й отказа план за привилегировано партньорство. Тогава по въпроса за НАТО страната беше прекалено разединена. Беше крайно несигурно, дали някога НАТО би защитавала Украйна.

От 2014 г. сред западния отбранителен съюз и ЕС нарастват съмнения дали наистина е добре да се води политика на разширяване. Наскоро двама американски учени направиха предложение политиката на разширяване изцяло да се преосмисли и по този въпрос с Русия да се постигне единодушие. Самуел Чарап и Джереми Шапиро се аргументираха – при нова сделка Западът да признае, че всички институционални договорености в Източна Европа трябва да са приемливи за Русия. Ответно Москва да се откаже от военни интервенции и да ограничи влиянието си.

Това повдига въпроси. Русия ще се самоограничи ли някога? Може ли по този начин да се реши руско-украинският конфликт? Какво ще се случи в Източна Европа, ако при съгласуване с Русия НАТО и ЕС ограничи или сложи край на политиката си на разширяване? Това би предизвикало екзистенциален шок в Грузия, Молдова, Беларус и в други държави. Вратата към Запада би била затръшната, а тази на Изток би се превърнала в авариен изход. Без алтернативи ще са руският Евразийски икономически съюз и московският военен чадър. Това би разклатило цялата статика на Източна Европа.

Обратното – с опасности е свързано и безгрижното продължаване на политиката на разширяване. Никой не иска да се повтори украинският земетръс от 2014 г. Това, което при приема на Черна гора в НАТО през 2017 г. изглеждаше безпроблемно, при случай с Молдова ще доведе до европейски крах. Ако страна като Молдова встъпи в НАТО, Русия би могла незабавно да тества отбранителната си способност. А НАТО ще е безпомощна. Превантивно чрез териториални конфликти Русия държи в шах възможни кандидатки за членки на пакта. Украинци, молдовци, грузинци могат да разказват дълго по темата.

Това е дилемата на ЕС и НАТО. Те не могат да се откажат от политиката си на разширяване и против волята на източните европейци да ги оставят в сферата на руското влияние. ЕС и НАТО обаче не могат да продължат политиката си, без да предизвикват нови кризи.

Европейците трябва да продължат да живеят с тези неясноти. Разширяването не бива нито да приключи, нито да се ускорява, нито да се отказва, нито да се потвърждава. ЕС и НАТО си запазват правото да приемат нови държави, когато сметнат това за добре и когато тези страни са готови за прием. Но на европейците не бива да се забранява да кандидатстват за прием. На европейската политика й са нужни избор и възможности. Към това се числи и разширяването.

Мехаел Туман е виден германски журналист и специалист по външна политика. Член е на редколегията на германския седмичник за политика “Ди Цайт”.